Настроени да философстват и обменят информация Дико и Дельо седяха под сянката на стария бряст, далече от шумотевицата на деня и суетата на ежедневието.

– Какво става със Земята и нейната ос, – подметна Дико с искрящи очи.

– Това е обширно поле за разговор, – усмихна се Дельо. – За това можем да говорим цял месец и да не ни стигне времето.

– Та да си дойдем на думата, – натърти Дико. – Този глобален процес в промяната на климата си е естествен, нали?

– Разбира се, – съгласи се Дельо.  – Това основно се определя от взаимодействието между Земята, Луната и Слънцето. Те се стремят да са в постоянно равновесие, но това води до промените в орбитите на Земята и Луната, на по-бързи или по-бавни промени в наклона на земната ос, определящ ширината на тропиците.

– Явно от тях зависи, а останалото са дрънканици на тези, които искат да ни наложат глобализацията на цялото човечество. Лоша работа, но колко разбират това?

– Има хора, но те са твърде малко…. – поклати глава Дельо.

– За това не трябва да спираме. Само, когато призоваваме, човек ще се стресне и ще тръгне да спасява света.

– При тази нищета и глад, при това поголовно унищожаване на ценностите ….- усети се песимизма в гласа на Дельо.

– Четох някъде, че са разработили нова теория за устройството и динамиката на земното кълбо. Според нея движението на Земята наподобява вихри като спирали.

– Може и така да е , но тепърва трябва да се докаже,  – уклончиво се съгласи Дельо

– И това ще стане, – каза Дико, но изведнъж прехвърли разговора на друга страна, – А какво е сега състоянието на Земята, Луната и Слънцето?

– В момента има едновременна промяна на наклоните на оста на Земята и нейната орбита, – започна да обяснява Дельо. – Слънцето е във фаза на пасивност. Това води до по-продължително огряване на полярните шапки и топенето на леда. Студените водни течения се насочват към екватора и допълнително влияят на локалните климати. Комбинацията  на няколко фактора води до бурни промени.

– Виж я ти нея, – засмя се Дико. – И Земята била жива като нас.

– Но повечето хора, които живеят на нея, въобще не се интересуват от това и я нараняват, – недоволно заключи Дельо.

Двамата приятели въздъхнаха тежко. След това станаха от пейката и всеки пое към дома си, осмисляйки по свой начин току що проведения разговор.

Древните индийци използвали такава военна хитрост. Преобразявали коне в слонове.

Навличали на конете специални шапки на главите с хоботи в резултат, на което се получавал малък смешен слон.

Хитростта се заключавала в това, че вражеските бойни слонове се отказвали да нападат такива коне, защото те ги възприемали като малки слончета.

Конете разбира се, не изпитвали никакви сантиментални чувства към слоновете.

Южен Судан е млада държава. Тя е получила своята независимост на 9 юли 2011 г.

Северната част на страната е доста суха, а на юг е покрита с субекваториални гори.

Там носят шапки изработени от собствените им коси. Височината на тези шапки достига половин метър.

В Южен Судан има голяма вероятност от заразяване с диария или холера. Това е следствие от лошите санитарни условия.

В град Бентиу, където живеят десетки хиляди бежанци, през април 2014 г. са получавали по един литър на човек за ден. А една тоалетна се е падала на 350 човека.

Основното въоръжение на страната се състои от остарели руски танкове  Т-55 и Т-72.

По-голямата част от жителите на страната са християни.

Известно е, че Леонардо да Винчи оставя скици, които се смятат за първата идея за парашут в Европа. Оказва се, че китайците не само са изобретили парашута, но са го използвали 1500 години преди Леонардо.

Първите писмени доказателства за този факт се намират в „Историческите записки“ на Съма Циен, завършени около 90 г. пр.н.е. Следователно парашутът се е появил в Китай към края на II век пр.н.е.

Съма Циен е имал достъп до огромен обем от данни и фактът. Това, че поставя създаването на парашута в това далечно столетие означава, че е напълно възможно той да датира и от много по-рано.

Легендата разказва как прочутият герой, император Шун, искал да избяга от баща си, който го преследвал, за да го убие. Синът намерил убежище в кулата на един хамбар, но баща му я подпалил, надявайки се Шун да изгори.

Но Шун свързал няколко конусовидни сламени шапки и скочил държейки се за тях.

През 8 век Сума Джън прави опит за тълкуване на това предание, като отбелязва, че шапките са изиграли ролята на птичи криле, олекотявайки тялото на Шун и сваляйки го безопасно на земята.

През Страстната седмица, предшестваща Великден, по цяла Испания са се провели колоритни религиозни шествия.
Смята се, че тази традиция се е появила през 15 век. В по-големите градове може да протекат няколко десетки такива процесии. Повечето  от тях се извършват в четвъртък и петък.
Едни от участниците в шествието носат на раменете си богато украсени платформи, на които са поставени фигурите на Христос, Дева Мария и католически светци.
Други са облечени в дълги бели и по свободни дрехи и носят шапки с прорез за очите.
Шествията се организират от братствата, а всеки детайл от празника се регулира от традициите.
Всяка месност си има своите особености, засягащи различните форми на дрехи, в които са облечени участниците в шествието, символиката и различните платформи.
Тези дни в страната са официално почивни. Дните могат да варира в зависимост от автономните общности.