През 1524 г. населението на Рига приело Реформацията, но в града се появили иконоборци.

Един от обектите на тяхното противодействие станала дървената статуя на Дева Мария, която била поставена в катедралата на Рига.

Тя била приготвена за изпитание във вода и хвърлена в река Даугава.

Но тъй като статуята не потънала, обявили я за вещица, което довело до по-тежко наказание – изгаряне на клада.

Според една християнска легенда момината сълза се е появила, когато Дева Мария се разплакала след разпъването на Исус.

В Англия легендата гласи, че момината сълза расте в гората, на мястото, където приказният герой Леонард е победил дракона. Там, където на земята паднали капки от кръвта на героя, израсли момини сълзи, чиито камбанки разнасят победен химн.

От 17 век французите отбелязват празник на момината сълза. Всяка година през първата седмица на месец май младите отивали в гората за момини сълзи, а после с тях украсявали стаите и дрехите си, след което започвали пиршества и танци. Юношите подарявали букет с момини сълзи на девойките и ги канели на танц. Ако девойката приемела поканата, тя подарявала и своето букетче на младежа. В някои случаи този дребен жест събирал двойките за цял живот.

Според вярванията на древните римляни, момините сълзи са малки капчици ароматна пот от богинята на лова Диана, паднали в тревата докато тя бягала от лудо влюбения в нея Фавън.

Листата и цветовете на момина сълза съдържат етерично масло, сапонини, смоли, органични киселини и захари, които извлечени и обработени по правилен начин имат полезни свойства, но наред с това съдържа отровни гликозиди, които могат да бъдат опасни за здравето.

Момината сълза усилва сърдечните съкращения и забавя сърдечната дейност. Има благоприятно действие върху артериите. Действието на момината сълза се изразява в често уриниране, особено при хора с неврози и сърдечно-съдови заболявания. Водата от момината сълза се нарича „Златна вода“. Тя се прилага за лечение на главоболие, нерви, но и като профилактично средство при епидемии и заразни болести.

Цветовете се прилагат за лечение на епилепсия. В народната медицина цветът се използва като тинктура във водка или алкохолен разтвор, като добро успокоително средство, както и за намаляване на степента на болки при възпалителни процеси.

Колкото красива, толкова и опасна е момината сълза. Тя съдържа отровния алкалоид конваламарин. Всички части на момината сълза, включително и плодовете са силно отровни и поради тази причина не се препоръчва домашно лечение с нея.

Признаците за отравяне с момина сълза са повръщане, отпадналост и силно разстройство. При появата на тези симптоми веднага потърсете лекарска помощ.

През Страстната седмица, предшестваща Великден, по цяла Испания са се провели колоритни религиозни шествия.
Смята се, че тази традиция се е появила през 15 век. В по-големите градове може да протекат няколко десетки такива процесии. Повечето  от тях се извършват в четвъртък и петък.
Едни от участниците в шествието носат на раменете си богато украсени платформи, на които са поставени фигурите на Христос, Дева Мария и католически светци.
Други са облечени в дълги бели и по свободни дрехи и носят шапки с прорез за очите.
Шествията се организират от братствата, а всеки детайл от празника се регулира от традициите.
Всяка месност си има своите особености, засягащи различните форми на дрехи, в които са облечени участниците в шествието, символиката и различните платформи.
Тези дни в страната са официално почивни. Дните могат да варира в зависимост от автономните общности.

Готическият стил е невероятен. Той не е подвластен на времето и поразява със своите форми. В архитектурата, той се смята за най- изразителния, измислен от хората. В такъв стил са построени не само класическите средновековни религиозни сгради и замъци, но и модерни жилища.
Готическия стил има няколко форми, но всички те са прекрасни. Готиката във Франция, Англия и Италия не може да се сравнява, защото е уникална. Франция, това е страната, в която се е зародил този стил и е придобил „своя душа“.
В готическата архитектура има много шедьоври, но днес искам да ви запозная само с един от тях Кьолнската катедрала.
Строителствоти ѝ е започнало през 1248 г и е продължило до 1473 г, но не е било завършено и е продължило и през 19 век.
Катедралата е символ на Римокатолическата църква и германската готическа архитектура. Тя се намира в Кьолн и е седалище на архиепископа.
Кьолнската катедрала е сред паметниците, включени в списъка на световното културно наследство.
Тя е най-голямата готическа катедрала в Северна Европа и втората най-високата катедрала в света. В нея има много реликви, които можете да видите. Катедралата е проектирана като Катедралата на Дева Мария от Амиен.
В основата са латинският кръст и високите готически сводове. В нея можете да се насладите на витражите, олтара и оригиналните вещи. Тази катедрала е истинско съкровище.

Виждайки нещо чудновато първия въпрос, който си задаваме е: „Това  истина ли е или едно от множеството мошеничества, неразкрити досега?“ Ще ви разкажа как Петър Първи реагирал, когато видял „поредното чудо“.
Хиляди хора  стояли по цял ден в църквата, за да гледат плачещата икона на Богородица, вместо да се трудят на полето. Царят бил заинтригуван, но предусещайки, че тук нещо не е наред, решил сам да проучи нещата.
Погледнал зад иконата и там видял  устройство, което подавало течно масло в прорезите, които се намирали в ъгъла на очите на  Дева Мария. Маслото, което се стичало на капки, имитирало ронещи се сълзи.
Тогава Петър Първи заповядал: ‘Заповядвам от днес нататък  Богородица да не плаче и ако отново заплаче с помощта на масло, то попските гърбове ще заплачат с кървави сълзи“.
В Русия най-големите умове винаги са воювали с мистериите и суеверията. По-късно Дмитрий Менделеев написва книга, в която са описани спиритически сеанси и данни от заключения на компетентна комисия, които разяснявали всеки от наблюдаваните случаи.
В предисловието на книгата си Менделеев е написал, че приходите от продажбата на тази книга ще отидат за построяване на аеростат за изучаване на горните атмосферни слоеве, с цел да се прогнозират промените на времето.
„Нека поне веднъж суеверието да послужи в полза на науката“. Това са думи на самият учен желаещ хората да не остават в заблуждение.
Днес съществуват толкова загадъчни и мистериозни неща, за които трудно бихме могли да дадем някакъв отговор, но това не бива да ни води в заблуждение. Това, че не можем да обясним даден феномен, не означава, че за него няма реално обяснение, просто трябва да се открие.