В църква влезе човек и поиска пари, щял да пътува. Дадоха му.

Беше зима. Вятърът пронизваше до костите. Човекът се задържа малко вътре, да се постопли. Той бе приклекнал и протегнал костеливите си ръце към огъня. Нахлупил бе смачкана и износена фуражка. Лицето му бе прорязано от дълбоки бръчки, трудно можеше да се познае възрастта му.

Мъжът огледа стенописите и каза:

– Тази картина за съда, за всички нас в живота ни е много близка. От детството си така живея. Баща ми и майка ми, брат ми, съучениците, всеки в своята зона … За това Бог за мен е като прокурор. И за всички, които познавам е така.

– А какво ще кажеш а вярата? Как може без нея да се живее?

– Вяра … Който и където да се намира за своята вяра не говори и аз няма да го направя. В токова …. по-добре е да не навлизам. Животът е вълчи, за каква вяра може да се говори.

– За някои хора грехът не е вина по Наказателния кодекс, а болест. Покайват се и излекуват се от греха. За тях Бог не е прокурор.

– Щом не е прокурор, значи е доктор. В болницата ще полежат, това е хубаво, значи си почиват. Лежиш, а времето минава. И при доктора трябва да знаеш кога да отидеш, но и той е началник. Така че избирай, кой е за теб Бог, прокурор или доктор, няма значение все за прокурора се работи …

– А какво ще кажеш за милостта? Нали Бог е любов?! Той обича грешника и му прощава така, без нищо…

– Без нищо … В животът дори и бълхата не скача без нищо, отче. Имало един човек, а къде ще се постави, винаги ще се намери място. А тези за „Бог любов“, които говорят, това е просто … романтика. Те не са седели сами и живота не познават.

Така си и поговориха край огъня двамата скитникът и свещеникът …

А после човекът си тръгна.

С пробива на научно-техническия прогрес и изобретяването на пералнята, на практика в целия свят жените са престанали да смятат прането за неприятна и тежка работа.

Въпреки това, прогресът не е достигнал до всички краища на света.

Например, в Индия поради високата цена на битовата техника, пералня рядко може да се срещне в дома на обикновените граждани.

Освен това, ако човек може да си позволи да си  купи този вид оборудване, той едва ли ще го използва. За това винаги се наема домакиня, която се занимава с изпирането на мръсните дрехи.

Всички останали перат своите неща по обичайния ръчен начин.

Роботът ще патрулира на гарата, която се намира в град Джънджоу.

Роботът е боядисан в бял и черен цвят и има приятна външност. Височината на устройството е приблизително равна на средния ръст на човека.

Андроидът се премества с помощта на колелета и е оборудван със специални сензори. Устройството е в състояние да задават въпроси и да дава отговори. Роботът може да определи температурата на въздуха и да предупреди хората за опасност от пожар, ако е необходимо.

През първата седмица робота ще работи в тестов режим. Ако всичко върви добре, ще го наемат на работа.

В селото откриха паметник на Васил Левски. Имаше тържество, музика и много цветя.

Невена бе млада жена отскоро преселил се на това място. Веднъж тя забеляза възрастна жена, която чистеше около паметника.

Любопитството надделя и Невена попита старата жена:

– Защо откриха този паметник на Левски тук? Той идвал ли е насам?

– Не е стъпял тук, – отговори старата жена.

– Че защо са му издигнали тук паметник? С какво е свързан той? – изненадано попита Невена.

– Младият ни поп много го обича, харесва го. Говори за него доста възторжено.

– А може би, защото е бил дякон към църквата, за това попа ви е пожелал да е издигне този паметник.

– Какъв ти дякон към църквата и той е бил хаймана, като всички бунтовници, – възмутено възкликна старата жена.

– Но той наистина е бил йеродякон в църквата. Първоначално е бил е послушник при вуйчо си, таксидиот на Хилендарския манастир в Карлово и Стара Загора. Изкарал е едногодишен курс за свещеници. Пеел е в църковния хор. И така хубаво е пеел, че хората, които го слушали казвали, че самите ангели слизали да го слушат.

– Е, може и така да е, – смънка възрастната жена.

– Той е бил Божий човек, – каза Невена. –  Бил е в Румъния с Христо Ботев в една запустяла воденица през зимата. Ботев пише за това време: „Приятелят ми Левски, с когото живеем, е нечут характер! Когато ние се намираме в най-критическо положение, то той и тогава си е такъв весел, както и когато се намираме в най-добро положение. Студ, дърво и камък се пука, гладни от два или три деня, а той пее и сè весел! Вечер – дордето ще легнем – той пее; сутрин, щом си отвори очите, пак пее. Колкото и да се намираш в отчаяност, той ще те развесели и ще те накара да забравиш сичките тъги и страдания. Приятно е човеку да живее с подобни личности…“

Старата жена гледаше със зяпнала уста Невена, тя нямаше вече никакви възражения.

Когато човек реши да учи английски език се сблъсква с факта, че повечето думи не се четат така, както са написани.

При много от тях разликата се обяснява с така нареченото отклонение на гласните, произхождащо от 14-16 век, когато много гласни се изменили в речта на англичанина.

Например думата „time“ се четяла „тим“, а сега „тайм“; думата „moon“ еволюирала от „моон“ в „мун“.

Объркването се усложнява от факта, че един звук в някои думи се променя, докато в други остава същия – сравнете „bear“ и „meat“.

По същото време се е разпространила и печатната преса благодарение, на която се е запазил начина на писане на думите, за това речевите изменение не са могли да повлияят на текста.