В църква влезе човек и поиска пари, щял да пътува. Дадоха му.

Беше зима. Вятърът пронизваше до костите. Човекът се задържа малко вътре, да се постопли. Той бе приклекнал и протегнал костеливите си ръце към огъня. Нахлупил бе смачкана и износена фуражка. Лицето му бе прорязано от дълбоки бръчки, трудно можеше да се познае възрастта му.

Мъжът огледа стенописите и каза:

– Тази картина за съда, за всички нас в живота ни е много близка. От детството си така живея. Баща ми и майка ми, брат ми, съучениците, всеки в своята зона … За това Бог за мен е като прокурор. И за всички, които познавам е така.

– А какво ще кажеш а вярата? Как може без нея да се живее?

– Вяра … Който и където да се намира за своята вяра не говори и аз няма да го направя. В токова …. по-добре е да не навлизам. Животът е вълчи, за каква вяра може да се говори.

– За някои хора грехът не е вина по Наказателния кодекс, а болест. Покайват се и излекуват се от греха. За тях Бог не е прокурор.

– Щом не е прокурор, значи е доктор. В болницата ще полежат, това е хубаво, значи си почиват. Лежиш, а времето минава. И при доктора трябва да знаеш кога да отидеш, но и той е началник. Така че избирай, кой е за теб Бог, прокурор или доктор, няма значение все за прокурора се работи …

– А какво ще кажеш за милостта? Нали Бог е любов?! Той обича грешника и му прощава така, без нищо…

– Без нищо … В животът дори и бълхата не скача без нищо, отче. Имало един човек, а къде ще се постави, винаги ще се намери място. А тези за „Бог любов“, които говорят, това е просто … романтика. Те не са седели сами и живота не познават.

Така си и поговориха край огъня двамата скитникът и свещеникът …

А после човекът си тръгна.

Съдили веднъж един поп за някакво престъпление. Защитавал го Фьодор Плевако известен адвокат.

Попитали Плевако:

– Добра ли е вашата защитна реч?

– Тя се състои само от едно изречение, – отговорил адвоката.

След обвинителния акт на прокурора, който искал полагащото се наказание, дошъл редът на защитата.

Плевако станал и казал:

– Господа, нека си спомним колко грехове ни е простил отеца, така че сега не е ли наш ред и ние да му простим и да го освободим само за един грях?!

Реакцията била очаквана. Попа бил оправдан.

Когато се стигне до този въпрос, всеки дава различни мнения.
Но този път ще ви предложа нещо конкретно относно избора на кандидат за съответния пост.
Министърът на здравеопазването – лекар.
Министър на транспорта – астронавт.
Министър на националната сигурност – ветеран от войната.
Министър на младежта – младеж 45 г.
Министър на земеделието – бивш фермер.
Министър на извънредните ситуации – бивш разузнавач.
Министър на икономическото развитие и иновации – финансов анализатор.
Министърът на финансите – успешен бизнесмен.
Министърът на правосъдието – Главният прокурор и водещият на Обществото на народите.
Министър на спорта – сегашен параолимпиец.
Министър на риболова и опазване на бреговата линия – ескимос.
Министър на науката – доктор на науките,
Министър на миграционната политика – признат експерт по въпросите на бежанците.
И това съвсем не е смешно. Такова е новото правителство на Канада.

Австралийското правителство е решило да не се използва терминът „окупиран“ по отношение на Източен Йерусалим. Това решение било предшествано от дебати в парламента, където главния прокурор от името на министъра на външните работи заявил, че правителството не приема този термин.
Въпреки това, сенатори възразили срещу него, защото през 2011 и 2012 г., Австралия е подписала редица международни актове, в които израелските квартали в Източен Ерусалим са наречени окупирана територия.
Сега министър на Австралия е решил, че отчитайки мирния процес, използването на този термин по отношение на Източен Йерусалим „е непродуктивно и неуместно“.
„Правителството няма да характеризира по този начин територия, чийто статут е предмет на договаряне,“ – заяви главният прокурор.

Смартфонът може да направи много неща: да сърфирате в Интернет, да изпраща електронна поща, да правите снимки и видео, е разбира и да разговаряте по него. Но има и друга функция, която не се рекламира от телефонната компания. Той може да ви шпионира.
Тъй като не напускате дома, без телефона си, това е удобно устройството, което записва къде сте и къде ще отидете. Тези записи правителството може да вземе по всяко време от вашата телефонна компания.
Не е изненадващо, че правоохранителните органи намират тези данни за много удобни.
Прокурорите все по-често използват тези данни от мобилните телефони, за да докажат, че по това време заподозряния е била на местопрестъплението, а не на това място, за което той говори..
Законът не предвижда ясно как правителството може лесно да получи тази информация. В някои случаи непременно се издава заповед за това. Но това не е достатъчно.
Следва да се приемат такъв закон, че  винаги да се изисква заповед за случая.