В църква влезе човек и поиска пари, щял да пътува. Дадоха му.

Беше зима. Вятърът пронизваше до костите. Човекът се задържа малко вътре, да се постопли. Той бе приклекнал и протегнал костеливите си ръце към огъня. Нахлупил бе смачкана и износена фуражка. Лицето му бе прорязано от дълбоки бръчки, трудно можеше да се познае възрастта му.

Мъжът огледа стенописите и каза:

– Тази картина за съда, за всички нас в живота ни е много близка. От детството си така живея. Баща ми и майка ми, брат ми, съучениците, всеки в своята зона … За това Бог за мен е като прокурор. И за всички, които познавам е така.

– А какво ще кажеш а вярата? Как може без нея да се живее?

– Вяра … Който и където да се намира за своята вяра не говори и аз няма да го направя. В токова …. по-добре е да не навлизам. Животът е вълчи, за каква вяра може да се говори.

– За някои хора грехът не е вина по Наказателния кодекс, а болест. Покайват се и излекуват се от греха. За тях Бог не е прокурор.

– Щом не е прокурор, значи е доктор. В болницата ще полежат, това е хубаво, значи си почиват. Лежиш, а времето минава. И при доктора трябва да знаеш кога да отидеш, но и той е началник. Така че избирай, кой е за теб Бог, прокурор или доктор, няма значение все за прокурора се работи …

– А какво ще кажеш за милостта? Нали Бог е любов?! Той обича грешника и му прощава така, без нищо…

– Без нищо … В животът дори и бълхата не скача без нищо, отче. Имало един човек, а къде ще се постави, винаги ще се намери място. А тези за „Бог любов“, които говорят, това е просто … романтика. Те не са седели сами и живота не познават.

Така си и поговориха край огъня двамата скитникът и свещеникът …

А после човекът си тръгна.

Върховният съд на Индия потвърди закона, който забрани сексуален контакт между лица от един и същи пол. Това решение отменя историческото решение от същия съд в Делхи през 2009 г., което доведе до легализиране на хомосексуалността.
Съдът заяви, че парламента трябва да приеме закон по този въпрос. В съответствие с раздел 377 на Наказателния кодекс,  приет преди 155 година по силата на британското колониално управление, сексуален контакт между лица от един и същи пол са признати за неестествени и наказуеми, с лишаване от свобода до 10 години.
Няколко политически, социални и религиозни организации, са поискали от Върховния съд потвърждаване на разпоредбите на закона във връзка с решението на съда през 2009 година.
Наблюдатели посочват, че законът почти никога не се е използвал за преследване на хора, които доброволно са участвали в сексуален контакт, но често се е използвал за полицейски репресии срещу хомосексуалистите.
В дълбоко консервативна Индия хомосексуализмът е табу и много жители вярват, че    еднополовите съюзи са незаконни.
Активисти на различни организации, защитаващи еднополовия секс, нарекли решението на Върховния съд разочароващо и заявили, че ще обжалва в съда.

„Това решение беше напълно неочаквано и за нас това е един черен ден“ – заявил е Арвинд Нараин, адвокат на организацията за защита правата на човека.
Въпреки това, Върховният съд е получил одобрение от религиозни организации, мюсюлмански и християнски.
„Върховният съд потвърди светските традиции на Индия, Съдът не потиска правата на гражданите. Вместо това, той показа разбиране към вярванията и етични ценности на по-голямата част от индийците“, – заявил е Зафаряб Джилани, член Всеиндийската мюсюлманска правова лига.