Сусамовото семе е не само изключителен източник на мед и манган, но и добър източник на магнезий, калций, желязо, фосфор, витамин В1 и диетични фибри. В допълнение към тези ценни материали и витамини сусамът съдържа две уникални съставки – сезамин и сезамолин. И двете принадлежат към групата на така наречените лигнани, които имат понижаващи холестерола и увеличаващи запасите на витамин Е ефекти. Сезаминът предпазва черния дроб от неблагоприятното въздействие на кислорода.

Медта в сусама дава успокоение при ревматичен артрит. Ефективността на медта се дължи на факта, че тя е важен микроминерал, играещ роля в антивъзпалителните и антиосидантните ензимни системи.

Магнезият поддържа сърдечносъдовото и респираторно здраве. Той е много полезен в случай на въздушни спазми при аритмия, понижава високото кръвно налягане и възстановява нормалния сън при жени в периода  на менопаузата.

Калция помага в защитата от рак на колона, остеопороза и мигрена.

Цинкът е много важен за здравето на костите. Съдържащият се цинк в сусамовото семе е особено добро решение за мъже в напреднала възраст. Макар да се смята, че остеопорозата е характерна за жени след менопаузата се оказвва, че тя е потенциален проблем и за по-възрастни мъже, което означава, че те трябва да я включат в храната си, обогатявайки я с този минерал.

Фитостеролите, намиращи се в сусамовото семе, понижават нивата на холестерол. Те увеличават също и защитните сили на имунната ни система към риск от определени видове рак.

Сусамът има благотворно действие при бременни и малки деца заради съдържащите се в него хранителни вещества и особено фолиева киселина.

Преди употреба сусамовите семена обикновенно се препичат в тиган без мазнина. Поръсват се върху хлябове и сладкиши.

Сусамът е основен продукт при производството на халва, а смлян е познат като тахан – тахини и се използва в средния Изток и Средиземноморието.

Има два вида сусам – бял и черен. И двата вида се използват в азиатската кухня, главно за панировка, подправяне на салати и рибни ястия.

Използва се за подправяне на хумус, сосове за кебап, като най-често се смесва с лимон и чесън в хлебен сос в популярното арабско предястие mezze.

Белият сусам се използва в ястия от китайската, японската и корейската кухня, където месото и рибата се овалват в сусам, преди пътжене, за да се получу хрупкава коричка.

Черният сусам влиза в състава на gomassio, японска смес от подправки, и в ястия от ориз и азиатски спагети – noodles.

В България таханът се свързва предимно със сусамовата тахан халва.

От печеният сусам се произвежда особено ароматно олио, но вкусът му е доста изявен, затова трябва да се употребява с мярка.

Сусамовото олио е много подходящо за горещия климат – трудно гранясва, поради наличието на специфичното за сусама вещество „сезамолин“. При преработка ценните витамини и други активни съставки не се унищожават.

Сусамовото олио от непечен сусам е кехлибарено жълто, с естествен мек  вкус, който напомня на лешник. Сусамът трябва да се съхранява в херметически затворен съд на тъмно.

Тахини пастата при престояване се разслоява и преди употреба е необходимо да се разбърка добре.

Зърната на кориандърът имат репутация на поддържащи здравословното ни състояние агенти. В някои части на Европа, той се смята за традиционно „антидиабетично“ растение.

В някои части на Индия е почитан заради антивъпалителните си свойства. В САЩ благодарение на наскоро проведени изследвания, той е уважаван като подправка, имаща понижаващ нивата на холестерола ефект.

Кориандърът е добър източник на диетични фибри, желязо, магнезий и манган. Той действа защитно срещу салмонела.

Можете да направите здравословно спаначено соте, като към него добавите пресен чесън и кориандър. Той може да се добавя към супи и печени изделия.

Използвайте кориантъра когато правите бульона, с който ще задушавате риба. Прибавяйки на палачинките или на вафлите кориандър, ще им придадете истински източен привкус.

В тенджера на ниска температура смесете ванилено соево мляко, мед, кориандър и канела, и ще получите чудесна топла напитка.

Еугенолът, основният компонент от карамфилото масло, действа като антивъзпалителна субстанция.

Карамфилът съдържа и разнообразни флавоноиди, които също допринасят за неговите антивъзпалителни свойства,

Това растение е отличен източник на манган, диетични фибри, витамин С и омега-3 масни киселини, както и на калий, и на магнезий.

Карамфилът е уважаван заради уникално топлия, сладък и ароматен вкус, който се добавя към джинджифиловия хляб, граховата супа, бобената чорба и печения боб.

Карамфилът е подходяща подправка за супи, бульони или печени изделия.

Ако добавите карамфил и къри на прах към сотиран лук, чесън и тофу, ще получите ястие с индийски полъх.

С карамфил могат да се подправят плодови компоти.

Винаги, когато е възможно купувайте цял карамфил, а не на прах, тъй като при стриването губи аромата си по-бързо.

Когато се натисне леко с върха на нокътя си, карамфилът ще изпусне малка част от маслото си.

Друг начин да познаете добрият карамфил е да го поставите във вода. Ако застане вертикално, означава, че е с добро качество, а ако потъне или легне хоризонтелно – не е.

Още от древността листата на дафиновите дървета са били използвани за борба с различни заболявания. Днес дафиновият лист е едно от най-достъпните лекарства.

В дафиновите листа се съдържа ароматно етерично масло. То съдържа в себе си почти 50% цинеол и още около 65 различни компоненти, сред които е рутин.

Благодарение на ароматните летливи съединения дафиновият лист има фитонцидни свойства и подпомага пречистването на въздуха. Освен това, той съдържа много микроелементи, дъбилни вещества, изкарва шлаката от организма, повишава имунитета.

Сред вещества, съдържащи се в дафиновия лист са манган, калции, калий, фосфор, магнезий, желязо, натрий и цинк.

Дафиновият лист стимулира храносмилателната система, защитава черния дроб и предпазва от газове. Отвара приготвена от дафинови листа премахва камъните в бъбреците, помага при чревни спазми, събужда апетита и нормализира работата на стомаха.

Ако се смеси дафинов лист с царевично олио, се получава мазило, което се втрива в кожата при артрит, миоцит и невралгия, а с оцет и мед дафиновият лист помага при ревматизъм и болки в ставите.

Дафиновият лист помага още при синузит, като облекчава дишането. Препоръчително е да се капне една капка в носа масло от дафинов лист. Това масло можете да приготвите сами, като нарежете на дребно 30 грама листа, които заливате с чаша растително масло. Тази смес трябва да престои 5 дена, след което се прецежда и използва.

Ако страдате от разстройство можете да използвате следната рецепта със затягащо действие.. Вземете около15 дафинови листа , залейте ги с 2,5 чаши вода, оставете ги да врат 5 минути. После налейте течността в термос и оставете да престои 4-5 часа. Прецедете и пийте по една супена лъжица дневно.

Чаят от дафинови листа помага и срещу суха кашлица. Той трябва да се пие вечер преди лягане.

Дафиновият лист е известно средство за повишаване на имунитета. Летливите му масла имат противомикробно и противовъзпалително действие. допълнително качество на дафиновият лист е, че той отпуска спазмите на дебелото черво.

Наскоро бе открито, че неговите дъбилни вещества понижават захарта и действат добре на диабета.

При артрози – коксартоза, гонартроза е добре да се приложи маслен екстракт от дафинов лист. Той се приготвя като се накълцат 10-15 грама дафинови листа, към които се прибавят 50 милилитра олио. Тази смес се оставя да престои една седмица на тъмно и хладно. Вечер с този ексракт се намазва болната става, завива се с вълнено парче и се оставя така цяла нощ.

Използването на дафинови листа не се препоръчва при болни със заболявания на стомаха. Големи дози могат да доведат до повръщане, тъй като прекалено много стимулират храносмилателната система.

Като подправка се използват изсушените дафинови листа. Най-често се използват в ястия с пикантен вкус – от дивеч, говеждо месо, риба и т.н.

Слага се при приготвянето на туршии, заедно с лук, чесън, бахар, черен пипер.

С него се подправят супи и яхнии. Преди да пуснете дафиновите листа в супа или ястие, потъркайте ги едно в друго. По този начин лечебните свойства и аромата им ще се засилят.

Преди консумация на ястието дафиновия лист се изважда. Има силен аромат, поради, което трябва да се използва пестеливо – за 4-5 порции е нужен само един лист.

Е, разбира се трябва да отидете на зъболекар, но ако това се случи през ноща или нямате възможност да отидете веднага при заболекаря?
За това ще ви предложа някои методи за обезболяване от народната медицина.
Ако имате зъбобол, първото нещо, което трябва да се направи е да измиете зъбите си, като се премахнат всички остатъци от храна. На следващо място, устата трябва да се изплаква с топла содов разтвор. Содата има антисептични свойства. Вместо сода разтворът може да бъде отвара от лайка, градински чай, дъбова кора.
След това, трябва да се вземат от аналгетици: аналгин, ибупрофен, аспирин и т.н. В аптеките обикновено предлагат препарати, предназначени за обезболяване. Препоръчително е да се спазва стриктно дозировката и да не се превишава максимално допустимата доза.
За да се отървете от зъбобол, можете да използвате болкоуспокояващи препарати „локално“. Ако зъбът има кухина, можете да сложим в него обезболяващи таблетки, и след това да „запуши дупката“ с памучен тампон.
Ефективен народен лек при болния зъб става и с прясна свинска мас. Можете да си приготви и каша от сол, чесън и лук. Съставки се вземат в равни количества и се смачкват до кашообразно състояние. Кашата се поставя на дъното на кухината в зъба и се покрива с памучен тампон.
Дори и да се отървете от зъбобола с помощта на обезболяващи или народни средства, причината за болката си остава. Премахванет на болката в зъба не отменя посещението при зъболекаря.