Какво странно име за село – Гълъбец, но казват, че имената понякога са свързани с нещо забележително в селището. По онова време там имаше много красиви гълъби. На големи ята кръжаха над селото.

Понякога кацаха на площада и почти изпълваха плочките му. Хората дружелюбно ги гледаха. Само децата ги подгонваха, като се мъчеха да хванат някое от тях. Но къде ти, те бяха неуловими.

Вечер гълъбите нощуваха в камбанарията.

Една вечер сатана изкуши местния свещеник:

– Знаеш ли колко хубава чорба става от тези пернати?

Свещеникът се прекръсти и помоли Всевишния за прошка. След това сложи стълбата и се закатери към камбанарията, където току що бяха се приютили гълъбите.

Когато го усетиха, птиците се изплашиха, разхвърчаха се и вдигнаха голям шум. Свещеникът трепна, оплете се в расото си и полетя надолу с главата. За щастие Божият служител се оплете във въжетата на камбаната. Той висеше надолу с главата и чакаше смъртта си.

Когато се опитваше да се освободи, камбаната огласяше селото. Стигна се до там, че дори малко да мръдне, камбаната пак биеше.

Селяните обезпокоени от този звън, хукнаха към църквата, за да разберат какво става.

Който влизаше в църквата изненадано отваряше уста. Техният изповедник висеше оплетен във въжетата, а расото покриваше главата му.

Жените се развикаха:

– Грях, голям грях! Нещо лошо ще се случи!

Мъжете бързо намериха стълба и спасиха свещеника си от явна гибел. А той ни жив, ни умрял, беше пребледнял, целия трепереше и едва шепнеше:

– Дяволска работа. Той ме измами. Като грешник щях да умра. Що ми трябваше да се хващам на въдицата му?!

По това време имате възможност да опитате традиционните ястия в местните кафенета и да се насладите на старата архитектура в центъра на града. Да купите любимите си неща в търговските центрове на атрактивни цени по време на рождествените разпродажби.

Рождествените тържества с Бъдни вечер. В този ден литовците стават рано, почистват домовете си и украсяват елхата с фигурки на ангели и сламени играчки.

Рождество е особен семеен празник, затова литовци планират среща с приятели и познати не по-рано от 26 декември. Те се срещат, за да се поздравят едни други с Рождество.

Рождественото меню се състои от 12 ястия, където доминира тези с риба. Готвят се също грахова и фасулена чорба и супа от сушени манатарки и кнедли с пълнеж от мак.

Еугенолът, основният компонент от карамфилото масло, действа като антивъзпалителна субстанция.

Карамфилът съдържа и разнообразни флавоноиди, които също допринасят за неговите антивъзпалителни свойства,

Това растение е отличен източник на манган, диетични фибри, витамин С и омега-3 масни киселини, както и на калий, и на магнезий.

Карамфилът е уважаван заради уникално топлия, сладък и ароматен вкус, който се добавя към джинджифиловия хляб, граховата супа, бобената чорба и печения боб.

Карамфилът е подходяща подправка за супи, бульони или печени изделия.

Ако добавите карамфил и къри на прах към сотиран лук, чесън и тофу, ще получите ястие с индийски полъх.

С карамфил могат да се подправят плодови компоти.

Винаги, когато е възможно купувайте цял карамфил, а не на прах, тъй като при стриването губи аромата си по-бързо.

Когато се натисне леко с върха на нокътя си, карамфилът ще изпусне малка част от маслото си.

Друг начин да познаете добрият карамфил е да го поставите във вода. Ако застане вертикално, означава, че е с добро качество, а ако потъне или легне хоризонтелно – не е.

Веднъж един младеж решил да отиде в града по работа. За да стигне до там му били необходими три дни и за това той се запасил със всичко необходимо.
– Вземи ме със себе си, – помолил по-малкия брат
– Пътя е опасен, а ти си още малък, – казал младежа.
– Мъдрите казват: „Гол е този, зад чийто гръб не стои брат му“. Вземи го, – помолила майката.
– С какво може да ми помогне едно малко момче? – усмихнал се младежа.
Станал по-големия брат на разсъмване и се отправил на път. Той не забелязал, че след него е тръгнал малкия му брат. Така те вървели цял ден.
Вечерта големият брат се приготвил да пренощува. Запалил огън и в котлето си сварил чорба.
Коремът на малкия брат се свивал от глад. Тъкмо си мислел да излезе при огъня и да си признае всичко, когатото се появили двама разбойници. Вързали по-големия брат, взели му нещата и се приготвили да му изядат храната.
Малкият брат бил отчаян. Изведнъж си спомнил как брат му го е учил да подражава  на птиците и зверовете. Малкият брат задържал въздуха си и изревал като тигър. Така заревал, че кръвта в жилите на разбойниците застинала от страх. Те в миг скочили и избягали без да се оглеждат.
Малкият брат изкочил от храстите, а по-големият от страх завикал:
– Бягай, братле, спасявай се! По-добре тигрите мен да разкъсат.
Засмял се малкият брат, развързал по-големия и му разказал всичко.
След вечеря по-големият грижливо сложил брат си да спи, покрил го с плаща си и казал: „Гол е този, зад чийто гръб не стои брат му“.

За еничарите котелът за храна е представлявал нещо като знамето за войските. В другите държави; изваждането му и обръщането с дъното нагоре било знак за обявяване на бунт. За този странен, чисто ориенталски обичай В. Мутафчиева  пише : „Казаните… Другаде народът има други изрази за бунт — знаме .  А в Стамбул всичко е особено; тук и бунтът не започва, докато не го подемат еничарите, а знаме на бунта е казанът — тенджера, само че голяма. Когато стои върху дъното си, тя означава, че еничарите ще отиват за чорба или вече са я получили и изсърбали. Но обърнат с дъното нагоре, казанът се превръща в призив за метеж и насилие.“ А съветският историк А. Ф. Миллер го обяснява по следния начин: „Обичаят очевидно бил свързан с представата на владетеля като «хранител» на еничарите и обръщането на котела би трябвало да означава, че недоволните от своя владетел еничари не желаят да получават от него храна.