Щом звънна, вратата веднага се отвори. Посрещна го жена с големи сенки под очите и добродушна усмивка.
– А вие сте мъжът, който звънна преди малко по телефона?
– Извинявайте, че ви притеснявам, – мъжът запристъпя нервно от крака на крак.
Жената махна с ръка към хола и се наведе да събере разхвърляните играчки в коридора.
Когато се настани в един от фотьойлите, тя дойде и седна срещу него.
– Роднина ли сте на Гошо, този, когото убиха вчера, тук през две преки? – попита мъжът.
– Не, – жената се усмихна, – Срещали ли сме се само веднъж, но остаха от него с много добро впечатления. Знам, че бе сутеньор, но …..
– Как се запознахте? – попита мъжът.
– Преди пет години почина мъжът ми. Бяхме много задлъжняли. Тогава трябваше да купувам много лекарства за него, а и не работех никъде. Децата бяха малки. След смърта му, не можех да си намеря работа никъде, а заплашваха да ни изхвърлят на улицата. Гладувах. Това, с което ми помагаха приятелите му, успявах да нахраня децата. Без работа и средства, реших да.., – жената погледна малко смутено събеседника си.
– Отидохте при Гошо? Знаели сте, че е бил сутеньор, – подсказа ѝ мъжът.
– Да проклинах се, че дори само си го помислих ….. Родителите ми бяха набожни хора. Възпитана съм в религиозен дух, но трябваше някак да се измъкна от това положение и ….за това отидох при него. Бях решила да продам единственото, което имах.
Очите ѝ се наляха със сълзи, но тя продължи смело:
– Най-напред не се осмелявах да вляза. Колебаех се. Гошо ме видя. Той разчистваше стаята си. Погледна ме и попита: „Мога ли с нещо да ви помогна?“ Казах му, че ми трябват пари и му обясних защо. И тогава този абсолютно непознат човек, направи нещо неочаквано….
Двамата мълчаха дълго време. След това жената събра сили и продължи:
– Гошо влезе в стаята и започна да разхвърля кревата си. Уплаших се. Започна да отваря чекмеджета, вратите на шкафовете и шумно да ги затваря. Събра на купчина доста неща, между които имаше скъп часовник, радиоуредба, кристални чаши, много красив изрисуван порцелан, не успях всичко да видя. Събра всичко в една чанта и ги качи в колата си. Преди да седне зад волана, обърна се към мен и каза: „Ела след пет минути на съседната пресечка“ и ми махна в тази посока с ръка. Запали мотора на колата и потегли.
– Интересно, какво сте очаквала тогава? – попита мъжът.
Жената сякаш не чу въпроса му. Тя се наведе малко напред и продължи да разказва:
– Когато успях да стигна до ъгъла видях, че всичко, което беше събрал го внасяше в една къща. Приближих и прочетох на табелата „Заложна къща“. Гошо нещо говореше със друг мъж на вратата и другият му даде пачка банкноти. Докато разбера какво става, Гошо ми пъхна парите в ръцете и каза: „Отиди плати и не ставай курва“. След това запали и потегли с колата.
Жената въздъхна дълбоко, а очите и се премрежиха отново от сълзи. Мъжът леко се надигна и спокойно каза:
– Той ви е помогнал.
– Да, – каза вече успокоена жената. – Той беше добър човек и истината трябва да излезе наяве.
– Ще направя всичко възможно това да се научи за него, – каза мъжът и си тръгна.
