Невъзможно е да се говори за Святия Дух, без да се спомене Църквата. Ентусиазираното сегашно поколение с относително нови форми на духовен опит, не трябва да ни подвеждат.

Бог е изпратил Святия Си Дух, не за да преживеем едно духовно пътуване в Дисниленд.

Разбира се, когато сме депресирани и подтиснати, свежият вятър на Божия Дух често ни дарява с нова перспектива за нещата. По-важното е, че усещаме Божието присъствие, Божията любов и утешение, и не на последно място радост.

Божият Дух се дава на учениците на Исус, за да занесат новата вест за това, че Той е Господ, че е триумфирал над силите на злото и сега се ражда нов свят за нас, но ние трябва да допринесем за нарастването му.

Невъзможно е да мислим за задачата на Църквата, забравяйки за Божия Дух. Ние не можем да продължим делата на Исус със собствени сили. Ако някой мисли, че може, то в него има прекалено много гордост.

Без Божият Дух ние не можем да свършим нещо, което да има тежест в Божието царство.

Без Святия Дух Църквата не може да бъде Църква.

Може да настъпи охлаждане във вярата, след това настъпва формалното отношение към църквата и всичко свързано с Бога, а после идва „горенето“.

Понякога изглежда, като че ли човек е преодолял охлаждането, коригирал се е , но той чувства застой в духовния си живот.

Животът може да се сравни с изкачване по пирамида. Катериш се, изкачваш се и достигаш равно място и като че ли няма никакви промени. Но човек продължава да се движи, достига до друг хълм и отново започва да се изкачва.

Така и трябва да бъде. Важното е да не се отказвате, да не се обезкуражавате и не се примирявайте с греха.

Ако не ти достигат сили, искай от Господа, който дарява на всеки нужното.

Моли се: „Господи, помогни ми да осъзная греховете си и да се боря с тях, докато ги победя“.

Дойдоха в селото военни и арестуваха свещеника. Откараха го с каруца. След него тичаше жена му с децата му. Тя плачеше и викаше високо.

Изведнъж жената падна на земята в прахта и се разрида. Децата я наобиколиха, те също плачеха и я молеха:

– Мамо, хайде да се прибираме в къщи, там ще се помолим за татко.

Явно молитвата на децата не помогна, защото в селото се разнесе слух, че свещеникът е разстрелян.

На църквата бе сложен голям катинар.

А след това председателят на селсъвета предложи:

– Хайде от храма да направим клуб. Така необразованите народни маси ще се просвещават с култура.

Той събра хората пред църквата и каза:

– От всички изкуства, най-важно е киното. Църковната сграда е подходяща за такъв род дейност. По-рано тук е действал религиозен опиум, а сега тук ще въртим кино. Но за да стане тази сграда кино, някой трябва да свали кръста от купола. Този символ до сега е заробвал само народа. Който го снеме, ние за такава съзнателна дейност ще му пишем десет трудодни или ще го поощрим по някакъв друг начин.

Всички бяха изненадани от глупостта на председателя на Управителния съвет. Кой нормален човек ще се качи, за да снеме кръста?

Но се намери един, отчаян индивид между всичките. Генко Завързака, известен в селото пияница, вечно псуващ всеки и всичко, а най-вече пакостник и злосторник.

– Казвам ви, – провикна се Генко, – нито от Бога, нито от дявола се боя. Аз обичам киното, защо да не го гледам в храма? А и десет трудодни добре ще ми дойдат.

Генко се покачи на купола. Когато започна да дърпа кръста, …. хората не разбраха какво точно се случи, но Генко полетя надолу към земята.

Така силно се удари, че всички очакваха да е умрял, но бе останал жив. Нарани си гръбнака и до края на живота си не можеше да движи краката си.

– Някой от купола ме бутна, – казваше Генко на хората след това.

– Кой ще те бутне, – казваха му хората, – освен теб горе нямаше никой.

Хората смятаха, че ангел го е бутнал, но си мълчаха.

Дълго лежа Генко, плака и моли прошка от Бога. Когато отвориха отново църквата, той много се зарадва и молеше хората да го носят на всяко богослужение.

Един ден Генко каза на съселяните си:

– Добри хора, Господ ми прости греховете и аз повече няма да боледувам.

Същата вечер спряха болките му и той умря.

Американецът Боби Фишер е смятан за един от гениите в шахмата. Той станал първи в първенството по шах в САЩ на 13 годишна възраст.

През 1970 г. при легендарният сблъсък с Борис Спаски, Боби Фишер отнел от съветския гросмайстор световната титла по шах. Това бил неговия триумф.

Но за обща изненада, Фишер не продължил кариерата си. Той пожертвал голяма част от парите спечелени от победата си на църквата, а самият той живеел в евтини апартаменти. Боби Фишер водел скучен и посредствен живот.

Някои смятали, че шахматистът се страхува да не бъде победен и за това се е отдръпнал от шахмата на върха на славата си.

През 1990 г. между Фишер и Спаски се провел мач реванш. Състезанието трябвало да се проведе в Югославия, която по това време се считала за враг на САЩ.

Американските власти забранили на своя шахматист да отиде на състезанието там, като го заплашили с 10 години затвор.

Боби Фишер отишъл, спечели мача и получил 5 милиона долара.

След своя триумф, шахматистът прекарал остатъка от живота си в Япония, Унгария и Исландия.

Една от основните причини за унищожаването на семейството е, че сме забравили Божията заповед за брак.

Бог ни е дал брака и начина, по който се създава той, не се е изменил.

Исус каза: “ „Затова ще остави човек баща си и майка си и ще се привърже към жена си; и двамата ще бъдат една плът?“ Така щото не са вече двама, а една плът. И тъй, онова, което Бог е съчетал, човек да го не разлъчва“.

Бракът е символ на единството на Христос и Неговата Църква, единство, което никога не може да се разкъса.

Все още няма абсолютно безнадеждни семейства. Всяка връзка може да се възстанови с помощта на Бога. Но за това е нужно да се смирим и да отхвърлим гордостта и ината си. Ние сме длъжни първо да мислим за другите, а след това за себе си.

Ако в живота ти все още е имало развод, то Бог може да прости, да изцели това и да даде надежда за бъдещето.

Ако си женен, цени своята съпруга и посвети своя брак на Христос.