Семейство Минчеви получиха тази зима дългоочаквания подарък. В дома им се роди момиченце. То бе красиво и нежно създание. Кръстиха я Виктория.

Скоро забелязаха, че очите на детето не са добре. Започнаха незабавно лечение. Някаква стара леля от рода им ги посъветва да слагат горещи компреси на очите на детето, но това доведе до лоши последствия. И Вики, така наричаха всички малкото момиченце, ослепя.

Въпреки недъга си, момиченцето не капризничеше, не изразяваше гласно недоволство от съдбата си. Това дете имаше борбен дух и много силна воля.

Бог бе предвидил жизнения ѝ път макар и с такъв дефект. Той бе решил да я използва за свое оръдие.

На 19 години Виктория постъпи в университета. Наравно със зрящите тя усвои преподавания материал и завърши с най-висок успех във випуска. Завиждаха ѝ, но същевременно я съжаляваха.

Но това не ѝ попречи да постъпи в един център, където обучаваше слепи хора, деца и възрастни. Там тя срещна много съкрушени сърца, които искаха единствено да се разделят с живота си, но тя ги приканваше към нов път с Исус Христос, влагайки цялата си любов, търпение и разбиране.

Без страх Виктория с една група християни посещаваше местния затвор. Тя говореше на загрубелите мъже и изпадналите в немилост жени.

– Всеки от вас е направил нещо грозно в живота си, затова е попаднал на това мрачно място, но Бог ви обича. Затова изпрати Сина си, за да бъдете спасени.

Веднъж по време на молитва  един от затворниците извика:

– Не ме отминавай, Исусе.

Бог чу молитвата му и го направи нов човек, а после той стана добър работник на Божията нивата и сееше Божието Слово сред недостигнатите.

Този молитвен зов на затворника дълбоко докосна сърцето на Виктория и тя написа прекрасна песен:

„Не ме отминавай, Исусе! Осени с Духа Си падналата ми душа. Чуй молбата ми, не ме отминавай! …..

Страданията не са напразни. Те ни възпитават, облагородяват душата ни, дисциплинират ни. Всяка болка и мъка прояснява целта на живота ни, закалява ни и изработва у нас стабилен и силен характер.

Виктория се превърна в ярък поет. И от своите страдания, болки и мъки тя извлече много радост, любов и съпричасност, с които възпяваше Господа в стихове и песни.

Много хора бяха докоснати от песните ѝ и те отвориха сърцата си за Бога.

В центъра на Аристотеловата модела на Вселената е била на Земята.

И дните на Великден, които се определяли от взаимното положение на Слънцето и Луната, се изчислявали неправилно.

Тъй като спазването на религиозните празници е било необходимо условие за спасението на душите, трябвало да се коригира грешката.

Църквата е поръчала тази работа на астронома Николай Коперник.

Знаете ли как се придвижват вълците?

Първите три вълка са стари и болни. Те вървят отпред и определят скоростта на групата.
Ако вървяха отзад, те щяха да изостанат и загинат.

След тях следват пет силни вълци. В центъра се движат останалите от групата, а в края петте най-силни вълка.

Последен върви водача, който контролира цялото стадо.

Такова придвижване, спомага най-старите и болните да не изостават и дава възможност да си помагат едни на други.

Учени от Бейхангския университет и Aalborg University, Дания, са разработили екзоскелет, чиято основна функция е да възстанови пациенти временно загубили способността да ходят.

Екзоскелетът помага по-бързо да се възстанови след сериозна травма или укрепва мускулите на пациент, намиращ се дълго време в инвалидна количка и преминаващ рехабилитация.

Учените са насочили вниманието си към коленните стави, най-сложните в ставната система на човешкото тяло.

Именно коленните стави поемат по-голямата част от натоварването по време на ходене.

Движението на коляното става възможно при активността на няколко скелетната мускула разположени по повърхността и в центъра на въртене на ставите.

Адаптираният скелет помага на седящия пациент бързо да се възстанови и да започне да ходи.

Биомеханичната конструкция е доста сложна, но е пригодена за носене и удобна за човека.

Един от кратерите на Марс е бил кръстен в чест на град Глазов, през 1976 г. Диаметърът на кратера бил 20 километра.

Заради торфищата реки Чепца и Сепъйч не веднъж изменяли леглата си.

В Шаркан от 2003 г. се разполага резиденцията на Тол Бабая – удмуртския Дядо Мраз.

Удмуртският град Сарапул е станал център за пребиваване на идиш говорящите евреи. В техния език често се срещат  заемки от удмуртския и татарския език.

В удмуртското вилно селище Бирюза през втората половина на 2000-та година се появила Куршавелская улица. Това е първата улица, наречена на Куршавел извън границите на Франция и Европейския съюз.