Съществуват мебели, които пленява от пръв поглед. Те ни изненадват със своя дизайн и функционалност. Това е така, защото те имат неповторим и интересен характер.
Изборът на осветителни тела за интериора не е проста задача, особено когато искате да създадете спокойна атмосфера.
Този ефект често се изисква за спалнята. Именно за тая стая е измислена лампата облак.
Можете да регулирате нейната яркост и дори да я направите да мига, все едно в нея е скрита мълния.
Дошла една двойка при съдията с молба да ги разведе. Съдията направил, както те искали, без никакви възражения. Двамата останали много доволни.
Но на втория въпрос, с който те дошли при съдията, се оказал много по-сложен. Всеки от тях искал сам да възпитава детето си.
– Никой от вас не е достоен, да се заеме с отглеждането и възпитанието на детето, – казал съдията.
– Но защо? – изненадали се бившите съпрузи.
– Спомнете си, когато ви попитах, защо не искате да живеете заедно, вие какво отговорихте? – попитал съдията.
– Несходство на характерите, т.е. не се разбирахме помежду си.
– Ето, виждате ли? Вие не разбрахте, че и двамата сте виновни за това, че не можете да се споразумявате помежду си. Не поискахте да поемете отговорност за вашето семейство. Стоварихте всичко на вашите характери, които според вас не били сходни. Все едно това не зависи от вас. При такава безотговорност, не би трябвало да ви се разрешава да възпитавате дете.
Българите извоюваха с много жертви свободата си. Те смятаха Русия за свой покровител и съюзник. Вярата им в „дядо Иван“, не можеше да бъде помрачена от нищо. Те посрещнаха руските войски като освободители и сега очакваха развръзката.
Н. П. Игнатиев съгласува с царя проекта за мирен договор с Турция и очертаните граници на Балканите.
Царят го одобри, но същевременно изрази съмнение:
– Мислиш ли, че този договор може да бъде осъществен?
– А защо не? – попита Игнатиев.- Българите искрено жадуват за това.
– Русия е обвързана с предварителни тайни ангажименти към Австро-Унгария и и Англия относно бъдещите граници на Балканите, – отбеляза Николай II, – поради което очаквам възражения от тяхна страна.
Царят дълго крачеше из стаята, докато накрая каза:
– Въпреки всичко утвърждавам проекта за мирен договор.
Много по-интересна е реакцията на княз А. М. Горчаков, който бе шеф на руската
дипломация по това време. Той утвърди проекта за мирен договор без уговорки и колебания. Ала
малко по-късно, точно преди подписването му в Сан Стефано, с тайна шифрограма нареди на Игнатиев:
„Договорът да има характер на обикновен прелиминарен протокол“.
Очевидно руският канцлер продължаваше стриктно да се придържа към следваната официална външнополитическа стратегия. Като отмени правната валидност на Санстефанския
договор, царското правителство фактически постигаше целта, която си постави с войната.
Чрез десетките хиляди жертви в трудната и рискована, но все пак победоносна освободителна война, увенчана с публично огласения триумфален Санстефански мир, Русия даваше предостатъчно категорични доказателства на българите за добрата си воля като благонадежден съюзник.
Естествено българите приеха всичко това с възторг и дълбока, искрена благодарност към Освободителката, което даваше възможност на Русия да запази и още повече укрепи своето влияние в България.
Българите обаче не можеха да знаят, просто нямаше как да разберат, че Санстефанският договор
е временен и подлежи на неизбежна ревизия. Това е строго поверително, зорко скрито зад кулисите на дипломацията.
Разбира се, много скоро ревизията на договора щеше да стане публично известна, но печалните последици за българите щяха да изглеждат като резултат от противодействието на западните съперници на Русия по Източния въпрос.
Недоволството от ревизията на договора в Сан Стефано постигаше една единствена цел и Горчаков ясно изрази това така:
– Австро-Унгария и Англия практически ще издигнат още повече авторитета на Русия.
Независимо от Горчаковия тактически замисъл барон А. Г. Жомини споделя пред Н. К. Гирс:
– Въпреки ограниченията на Санстефанския мир, правим една голяма крачка за освобождението на християните в България. Цялата наша заслуга за това ще бъде несъмнено оценена и призната от тях.
Вик Клинко има най-голямата колекция от сосове в света. В нея има около шест хиляди бутилки.
Дори в хладилниците на гастрономите няма да намерите повече от 20 различни соса.
Вик е събирал колекцията си в продължение на 17 години и постоянно я попълва с нови видове.
Клинко работи в ресторант. Това му помага да следи новите продукти и да попълва колекцията си с нови сосове.
Хобитата на хората могат да бъдат най-различни. Най- необичайните колекции продължават да удивляват публиката. Хобито зависи от възпитанието и характера на човека.
Добромир стигна до колата си. Извади ключовете, за да отвори вратата, но тогава нещо привлече вниманието му. Един младеж се прехвърли от колата си в инвалидна количка и се насочи по улицата, която беше доста стръмна.
Добромир се приближи до младежа и каза:
– Навярно си решил да тръгнеш по тази стръмна улица, по която аз току що слязох?
Младежът само му кимна с глава в знак на съгласие.
– Имаш ли нещо против да ти помогна?- попита Добромир.
И още преди младежът да каже нещо. Добромир хвана дръжките на количката и започна да я бута нагоре.
– Казвам се Добромир, – представи се той на младежа.
– Аз съм Станчо. Обикновено се изкачвам сам по тази стръмна улица, но като ми предложи, реших да не възразявам. Знаеш ли, понякога си представям как тичам нагоре по тази улица, както едно време, когато имах крака.
– Какво е станало с краката ти? – попита Добромир.
– Катастрофа, неприятна работа, – смръщи вежди Станчо.- Връщахме се от състезание. Бяхме спечелили всички възможни първи места. Правехме планове да копунясваме край морето …. Тогава ни блъсна някакъв пиян …. Най-добрият ми приятел загина на място. На другите им се размина само с натъртвания и драскотини, а аз ……. останах парализиран от кръста надолу …… За миг животът ми коренно се промени.
– Съжалявам, – каза Добромир, той не знаеше какво да каже в случая, за да утеши Станчо.
– Все пак се радвам, че останах жив, – засмя се Станчо. – Всеки път, когато си спомня за приятеля си, как загина, все си обещавам да живея пълноценно и заради него.
– Какво правиш тук? – попита Добромир, за да разсее мрачните спомени на Станчо.
– След катастрофата трябваше да се откажа от мечтата си. – тъжно каза Станчо. – Може странно да ти звучи, но исках да спечеля златен медал на Олимпиада. Кандидатствах и ме приеха тук да уча. Разбрах, че мога да допринеса нещо в живота и по друг начин.
– Майка ми често казваше, че някои мечти умират, за да се родят други, – насърчително каза Добромир. – Ти ще успееш. А какъв искаш да станеш сега, след всичко, което ти се е случило?
– Предприемач или може би да имам собствен бизнес, – замислено отговори Станчо. – Но най-много от всичко….. усещам в себе си сили …… да бъда водач.
– О, личи си, не се предаваш лесно, – усмихна се Добромир.
– Благодаря. Повечето хора трудно биха си представили водач в инвалидна количка, нали? Но Рузвелт един от великите водачи в американската история, също е бил в инвалидна количка. Може краката ми да са слаби, но важното е характерът и волята ми да бъдат силни.
– Няма нищо невъзможно за човек, който вярва, – каза въодушевено Добромир.
Станчо погледна часовника си и извика:
– Съжалявам, че трябва да тръгвам, но имам лекция след пет минути. Довиждане и много ти благодаря.
Двамата си стиснаха ръцете и Станчо се отдалечи.
– Надеждата умира последна, – каза си Добромир, когато се върна при колата си.- Важно е човек да има мечта и да я следва.
Качи се в колата и потегли.