Архив за етикет: фосфор

Фосфоресцираща субстанция

indexЛуминесценцията на гниещата растителност е призната като неоспорим факт. Всеки е виждал светещи части от дървета. Тази светлина се забелязва ясно нощно време.

Първата фосфоресцираща субстанция на Запад е произведена от Джон Кантон през 1768 г.

Той използвал черупки от стриди, за да приготви нечист калциев сулфид чрез калциниране на карбоната.

Веществото станало известно като „фосфора на Кантон“.

Кой е създал кибритът

imagesКибритът е създаден през 577 г. от придворни дами, които попаднали във военна обсада в просъществувалото за кратко царство на Северен Ци. Очевидно дамите толкова много страдали от липсата на прахан, че се принудили да измислят друго средство за палене на огън.

Първите кибритени клечки са изработени от сяра.Един човек измислил метод за напояване на чамови пръчици със сяра и съхраняването им за бъдеща употреба.

При съвсем леко докосване те избухвали в пламъци. Получавал се малък пламък подобно на влакнестите израстъци на царевичния кочан.

Това чудодейно нещо някога било наречено „носещият огън слуга“. По-късно когато се превръща в обект на търговска размяна, името му се променили на „пръчка с огнен връх“.

Първите появили се кибритени клечки в Европа са също със сяра, което говори, че изобретението е пренесено от Китай.

Сярата и до днес се използва при производство на кибрит, въпреки че през 1830 г. във Франция и Германия започнали да използват смес от жълт фосфор, сяра и калиев хлорид.

Латинка

latinka-flowerИндианците са отглеждали многогодишни латинки с вкусни клубени. В наши дни тези клубени се приготвят множество ястия в Андите. В Европа латинките са пренесени през 16 век, когато испанските конкистадори донесли техните семена и много скоро станали неразделна част от градините.

Латинското наименование на латинка се свързва с „trophae”, което означава малък трофей. Най-вероятно тази асоциация идва от шлемовидната форма на цвета и красивите щитовидни листа.
Латинката има изключително разнообразен химичен състав. Богата е на калий, йод, фосфор, провитамин А, и витамините В1 и В2. Съдържа растителни антибиотици, витамин С, фитонициди, етерично масло.
Дори и да не вярвате, в готварските книги се срещат много рецепти, които използват  това растение. Латинката се използва в салати, супи, маринати и пюрета. За готварски цели се използват твърдните цветни пъпки, пресните листа на цветето и недозрелите семена.

Листата на латинка може да събирате от пролет до късна есен, плодовете – веднага след падането на прецъфтелия цвят, докато все още не са станали твърди. Листата са подходящи за сушене, а пъпките и зелените плодчета могат да се мариноват.

Още в далечни времена монасите са добавяли в салатите си листа и цветове от латинка. Старателно са пазели тайната на своите рецепти. В миналото латинката е била позната като кардиналска салата. Всички части на латинката притежават приятен пикантен вкус, а острият й аромат европейците са смятали за възбуждащ апетита през 19 век.

И до ден днешен във Франция добавят в салатите цветове от латинка. Едрите семена, които приличат на малки сбръчкани орехчета се варят в оцет и се ползват като подправка за месо.

Като лекарствено средство латинка е почти забравена в наши дни. Богата е на растителни антибиотици, затова салатата с нея е полезна при грипови състояния, заболявания на горните дихателни пътища и белите дробове. Отдавна е известно, че всички части на латинката са полезни при мъжки и женски климактериум. Помагат при депресия, потиснатост и раздразнение.

Години наред семената от латинката са били използвани за лечение на импотентност. За тази цел ги счуквали и заливали 1 чаена лъжичка от тях с вряла вода. Завивали ги на топло и ги оставяли така 2 часа. Настойка от растението се пие при изтощение, анемия, проблеми с бъбреците, различни кожни раздразнения. Етеричното масло в латинката има противогъбично и антибактериално действие, укрепва защитните сили на организма.

Семената му превъзхождат истинските зърнени култури

stir-amaranthusОсвен като красиво цвете, щирът е отглеждан от индианците векове наред като втора по значение, след царевицата, зърнена култура. В негова чест са устройвали ежегодни празненства, на които го почитали като божество. Испанските завоеватели обаче го провъзгласили за дяволско растение и забранили употребата му. С постепенното навлизане на европейските култури в Южна Америка щирът бил забравен като култура.
Чак в наши били преоткрити ценните му хранителни свойства и той заел подобаващото му се място сред селскостопанските култури. В САЩ и други страни се финансират специални програми по изучаването му и внедряването му в хранителната промишленост. С времето щирът се разпространява и в Европа и Северна Америка. В наши дни по-широко се отглежда в Мексико, Перу, САЩ, Непал, Индия.
В България някои видове щир са широко разпространени, като тези растения основно се приемат за плевели. Едни от най–често срещаните видове у нас са метличестият щир и обикновеният.
Зелената част на щира съдържа холин, бетаин и витамин С. Някои видове съдържат и микроелементи като калций, калий, магнезий, натрий, фосфор, селен и желязо, малки количества витамин А и протеин.
Семената на зърнения сорт щир имат висока хранителна стойност и дори превъзхождат истинските зърнени култури с високото съдържание на суров протеин и лизин. Съдържат още мастни киселини 6 – 10%, 3/4 от които са ненаситени, пектин, фибри, желязо и калции и други микроелементи. Те не съдържат глутен, което ги прави подходяща храна за хората с непоносимост към глутен. Брашното от семената има широко приложение и се използва успешно в смеси за безглутенови брашна.
В миналото метличестият и обикновеният щир са отглеждани като зеленчукови култури. Сега се употребяват в народната ни медицина при хемороиди, обикновено външно — за налагане. Други видове щир се прилагат за спиране на силна менструация, като гаргари за успокояване на възпаления в гърлото и като вода за уста за лечение на гангрени. Отварата от щир не само спира силно менструално кървене, но също и прекомерно вагинално течение, диария и дизентерия. Стягащата способност на билката е полезна за намаляване на кръвозагубата и за лечение на диария.
От семената на опашатия щир се извлича масло с уникален биохимичен състав, което широко се използва в медицината и козметиката. То има приятен мирис и орехов вкус. Най-ценната му съставка е скваленът, който се съдържа също в човешката кожа и съдейства за насищане на организма с кислород. Поради това маслото се употребява за повишаване на имунитета и при лечението на много заболявания.
Щирът има антибактериално действие. Нашата народна медицина препоръчва бани с щир против гъбички по краката. За да се отървете трайно от неприятното усещане, използвайте следната лесна рецепта: Една шепа щир се залива с 2 литра вода. Отварата се вари 5 минути на бавен огън и се прецежда. Правят се бани на краката с нея в продължение на 10 минути сутрин и вечер.
Повечето видове щир, които развиват едра листна маса, са годни за консумация. Обикновеният щирът – Amaranthus retroflexus, който е много разпространен в България, също може да се употребява за готвене, докато не е образувал семена. Използва се като добавка в супи, плънки за зеленчуци, гарнитура за месо.
Младите листа на щира успешно се комбинират с всякакви зеленчуци от градината. Щирът е подходящ за вкусни и диетични яхнии, свежи салати, баници и леки супи. Последно време тази култура се оценява високо от привържениците на здравословното хранене.
Зърната на щира се употребяват за гарнитура и спокойно могат да заместят ориза. Сварени във вода те имат вид на дребен хайвер. Използват се и за направата на пуканки. Брашното участва в състава на тестени изделия, бисквити, сладкиши, палачинки и дребни сладки и други.
Диетична салата с щир
Необходими продукти: щир – 300 г листа, лук – 1 глава, домати – 2 броя, краставици – 1 брой, чесън – 1 стрък, царевица – 1/2 консерва, босилек, магданоз, копър, лимонов сок – 2 супени лъжици, зехтин – 2 супени лъжици, черен пипер, сол
Начин на приготвяне: Измийте щира, доматите, лука, чесъна и краставицата и ги нарежете. В дълбока купа смесете, нарязаните продукти, като добавите царевицата, босилека, магданоза и копъра. Овкусете със зехтин, лимонов сок, черен пипер и сол. Разбъркайте добре и поднесете.

Благословен зеленчук

purslane-tuchenica1През VIII в. пр.н.е в едно вавилонско писмо растението се споменава като билка от градините на вавилонския цар Мардук-апла-идин II. През XVI в. е спомената в книга за билки, като се препоръчва при киселини в стомаха. Авторът на книгата твърди, че редовното смучене на сок от тученица помага при разклатени зъби.
Листата на билката са богати на витамин А, В6, както и на витамин С, по отношение на който превъзхожда 7-8 пъти цитрусовите плодове. Тученицата съдържа желязо, калций, натрий, магнезий, фосфор, манган, омега–3 мастни киселини и други полезни вещества.
В българската народна медицина дрогата от тученица се използва като слабително и пикочогонно средство. Подпомага зрението, регулира кръвната захар. Скорошни изследвания на американски учени сочат, че растението оказва благоприятно влияние при диабет, инфаркт, леки изгаряния и ракови заболявания. Действа добре на сърдечносъдовата- и хормоналната система. Препоръчва се при възпалени очи, кисти, цистит, простатит, гъбични инфекции и затлъстяване.
Арабски лекари прилагат билката при лечение на главоболие, стомашни болести, ентероколит. Външно помага при рани, псориазис и мехури. На практика това чудодейно растение лекува всякакви болести и неслучайно е наричано от древните араби благословен зеленчук.
В България тученицата се приема за плевел, докато в цял свят се употребява като листен зеленчук. Препоръчително е да се консумира в свежо състояние. Младите ѝ листа имат леко кисел и солен вкус, а по-старите листа нагарчат. От листата на растението се приготвят вкусни и много полезни салати, които допълнително се овкусяват със зехтин, чесън, копър, лимонов сок и магданоз.
Салата с тученица
Необходими продукти: тученица – 300 г, домати – 300 г, зелен чесън – 2 стръка, ленени кълнове – 1 чаена чаша, копър – 1 стрък, зехтин – 2 супена лъжица, сол – 1 щипка, извара – 150 г
Начин на приготвяне: Почистете тученицата от дебелите дръжки, накиснете я в подсолена вода и я нарежете заедно с доматите и чесъна. Добавете кълновете, накълцания копър и изварата. Овкусете с подправките и разбъркайте.
Тученицата също така е отличен заместител на марулята, спанака, ладапа и киселеца. Освен в салати тя се употребява в супи, спагети, ястия с ориз, питки и баници, а дори и в таратор с орехи вместо краставица. Комбинира се успешно с извара, сирене и кашкавал. Сокът от тученица е чудесна витаминозна бомба.
В древността билката се е използвала за укрепване на организма след прекарано заболяване. Считало се е, че чаят от тученица пречиства кръвта.
Отвара от тученица се е приемала при гинекологични заболявания, мигрена, артрит, киселини в стомаха и гастрит.
Чай се приготвя, като 1 супена лъжица от билката се залее с 250 мл вряла вода. Оставя се да изстине и се прецежда. Пие се веднъж дневно.
От бурена може да се приготви домашен лосион против пърхот, като 1 супена лъжица изсушена тученица се залее с 1 чаена чаша вряла вода. Сместа се охлажда и с нея се разтрива скалпа след баня.
Освен лечебна билката е и подмладяваща. Маска от 2 супени лъжици каша от свежа тученица и 1 чаена лъжица овесено брашно прави бръчките по-малко забележими, подхранва и тонизира кожата на лицето.