Изменението на климата е вече толкова сериозно, че учените прогнозират, липсата на нормална и естествена смяната на сезоните. Това са заявили от канадските учени Робърт Скрайблер и Поло Беквит.

По техни данни, океанското течение на северното полукълбо вече се намира отвъд екватора.

По-нататъшното преместване ще доведе до това, че лятото и зимата на планетата ще си разменят местата.

Именно бариерата между двете океански течения поддържа ясното разграничаване между зима и лято.

Нарушението на този баланс ще доведе до климатична катастрофа, която може да доведе продоволствена криза.

Сътрудниците на Френския национален център за научни изследвания решили да привлекат чайките в търсенето на незаконни сметища за боклук.

В страната действат високи данъци за преработка на отпадъци, а това е предизвикало появата на нелегални сметища за боклук.

Еколози от Френския национален център за научни изследвания решили да решат проблема с намирането на сметища за боклук, използвайки птиците.

Група чайки оборудвани с GPS-навигатори, които се зареждат от слънчеви клетки, били пуснати на свобода.

Градските чайки предпочитат да се хранят с хранителни отпадъци от депата. За това намирането на незаконно изхвърлени отпадъци, за тях съвсем не е трудно.

Учените отбелязват, че този подход има и слаби страни, тъй като птиците биха намирали са органични отпадъци.

Бързо и своевременно  можем да съберем реколтата, ако имаме голямо количество техника, добро снабдяване със запасни части, горивни и смазочни материали и обезателно наличие на добро и без дъжд време. Всичко това едновременно не се случва.

Учените от Воронеж са измислили какво да правят в такава печална ситуация. Те предлагат класовете да се обработят с ПВА лепило. Това предотвратява падането на зърната от класовете и намалява загубите на зърно.

Всичко това трябва да се направи, когато класовете влязат във фаза „восъчна зрялост“ – зърното е почти узряло, но все още не се рони.

Откъде да се вземе допълнителна техника и гориво за тази процедура, ако и двете не достигат, не е ясно.

Разбира се, трябва да се погрижим да отлепим зърната.

Изобретателите казват, че „за унищожаването на лепилото зърната трябва да бъдат подложени на силните удари вършеещите барабани в комбайните.

Колкото и странно да звучи всичко по-горе, за това е получен патент.

Астрономите от Колежа по литература, наука и изкуствата в Мичиганският университет, първи забелязали, че горящия газ вътре в галактическия ореол на Млечния път, се върти в такава посока, в който и се върти и галактическия диск. Освен това скоростта на въртене  е сравнима с тази на диска.

Тези открития ще помогнат да се хвърли светлина върху процесите на „сглобяване“ на отделните атоми в звезди, планети и галактики, както и на нашата собствена галактика, ще може да се прозре бъдещето на тези галактики.

В това ново изследване, екип от учени, водени от Едмънд Ходжис-Клак, младши изследовател в Мичиганския държавен университет с помощта на архивираните данни от наблюденията, събрани от космическия телескоп XMM-Newton на Европейската космическа агенция, са установили, че за кислородните атоми на ореола на Млечния път се наблюдава Доплерово смущение.

Спектралните линии на силно горящия кислород, показват движението на масата на газа, което е в същата посока, в която се върти диска на Млечния път.

Изчисленията на групата, са показали, че скоростта на това движение е сравнима със скоростта на въртящия се диск на Млечния път, равна примерно на 640 хиляди километра в час.

Откриване на въртенето на гореща ореол е ценно наблюдение, което ще помогне за разкриването на механизмите на образуване на Млечния път.

На северозапад от Хавайския архипелаг е открита най-голямата гъба в света. Тя е от семейство Rossellidae и достига 3,5 метра дължина и два метра височина, колкото един автомобил.

Гъбата е намерена на дълбочина 2100 метра в района на морския резервата Papahānaumokuākea. Снимали са я на видеокамера по време на океанографска експедиция.

За разлика от дълголетните корали, чиято възраст може да се определя от минералите, в случая гигантската гъба е затруднила учени. Тя може да е на няколко стотин, а може и на хиляди години.