Първата запалка е изработена през 1823 г. от немския химик Йохан Волфганг Деберейнер. Т.е.запалката се е появила три години по-рано, отколкото съвременните кибритените клечки. Те случайно са получени през 1826 г. от английския химик Джон Уокър.

През 1830 г., химик от Франция Шарл Сория открива начина за производство на фосфорни кибритени клечки, състоящ се от смес на калиев хлорат, фосфор и бяло лепило.

Тези клечки били много опасни, защото се запалвали от взаимно триене в кутията или чрез триене на всякаква повърхност, например, на подметката на обувката.

Именно тези клечки били любими на самоубийците по простата причина, че бялит фосфор е изключително отровен.

Айсбергът съдържа в себе си повече топлина, отколкото запалена кибритена клечка.

В Русия съществува  музей на кибритените клечки. Той се намира в Рибинск.

Бързо и своевременно  можем да съберем реколтата, ако имаме голямо количество техника, добро снабдяване със запасни части, горивни и смазочни материали и обезателно наличие на добро и без дъжд време. Всичко това едновременно не се случва.

Учените от Воронеж са измислили какво да правят в такава печална ситуация. Те предлагат класовете да се обработят с ПВА лепило. Това предотвратява падането на зърната от класовете и намалява загубите на зърно.

Всичко това трябва да се направи, когато класовете влязат във фаза „восъчна зрялост“ – зърното е почти узряло, но все още не се рони.

Откъде да се вземе допълнителна техника и гориво за тази процедура, ако и двете не достигат, не е ясно.

Разбира се, трябва да се погрижим да отлепим зърната.

Изобретателите казват, че „за унищожаването на лепилото зърната трябва да бъдат подложени на силните удари вършеещите барабани в комбайните.

Колкото и странно да звучи всичко по-горе, за това е получен патент.

Реставрирането на счупени керамични съдове чрез залепване се нарича кинцуги. Вместо лепило майсторът използва особен лак, смесен със златен, сребърен или платинен прах.

Ако при обикновения ремонт шевовете и пукнатините се стараят да ги замаскират, то целта на кинцуги е да подчертае пропуските и недостатъците, подобно на непостоянството в живота.

Някои японски колекционери били обвинени в умишлено счупване на скъпи вещи с цел да се възстановят чрез стила кинцуги.

В яда си какво ли не прави човек. Хвърли и чупи каквото му попадне в ръцете, а после съжалява за прекрасния сервиз, красиво изрисуваните чинии, ….

Вместо да вземете метлата и да изхвърлите всичко на боклука, можете да направите нещо по-добро.

Да залепите счупеното.

А следващия път, когато се ядосате, може и да си спомните, колко много време и търпение ви е трябвало, за да възстановите поразените съдове.

Стига приказки да се хващаме за работа!

Стъклото и порцелана се залепват със смес от течно стъкло и тебешир.

Полутечната маса се нанася на краищата на счупените парчета от съда.

Това лепило изсъхва след 1-1,5 дни.

След като си сготвите яйца, не бързайте да хвърляте кутията, в която са били.

След като съберете много кутии, можете да си сглобите танк с мощност „хиляда пилешки сили“.

След известно усилие и много търпение, танкът ви ще бъде готово за битка.

Създател на даденият шедьовър е британският художник Стюарт Мердок.

За да създаде своя модел танк Челенджер II му са били необходими пет хиляди кутии от яйца, 512 часа работа, 26 литра лепило, 15 литра боя, повече от десет хиляди гвоздея, 80 кв. метра стоманена ламарина и повече от пет хиляди фиби за коса.

Е, как ви се струва?

Според мен изобщо не прилича на именития танк Челленджер II, но че е танк е явно.