Бракът не е разходка под луната. Няма значение колко време двойката е била женена, от двамата винаги се изисква безкрайна любов, търпение, силна воля, и нежност, за да се запази крехкият съюз.

Е, разбира се, всяко семейство е единствено и неповторимо по рода си.

След 50 години брак мъжът погледна към жена си и ѝ каза:

– Преди 50 години ние имахме малък дом, стара кола, спяхме на избелял и изтърбушен дивана и гледахме черно бял телевизор, но за това пък всяка нощ спях в един креват с красива 23 годишна девойка.

Сега имам огромен дом, две скъпи коли, огромен креват в разкошна спалня, телевизор със широк екран, но спя в кревата с 69 годишна жена. Започвам да се съмнявам в своя брак.

Съпругите обикновено са много умни жени.

И тази жена не се обиди и не наруга мъжа си за тези думи. Тя просто му предложи:

– Иди и си намери 23 годишна девойка, а аз ще се постарая, отново да живееш в малка къща, да спиш на стар диван и да гледаш черно бял телевизор.

Нима жените не са великолепни? Но те винаги знаят, как да решат проблемите на съпрузите си.

Храброто 17 годишно момиче, родило се с рядко генетично разстройство, страда от това, че костите на черепа ѝ не растат равномерно, а това предизвика деформация на лицето и главата ѝ.

Хале Хофман е прекарала вече цели 17 болезнени  и трудни хирургически операции, които са помогнали да се подобри състоянието ѝ.

Според статистиката шансовете да се роди дете с подобни отклонения е едно на 300 хиляди.

Самото момиче е срещнало само един човек до сега със нейния проблем.

Хале отдавна е свикнала, минаващите по улицата да се спират или да се обръщат, за да я видят по-добре.

Но тя не губи позитивното си настроение и се надява, че нейният случай ще накара хората да се отнасят с търпение към тези, които са по-различни от тях.

Беше красив есенен ден. Соня и Слави пътуваха по хълмовете с мотор. Гледката, която се разкриваше пред очите им бе неописуема. Творецът бе създал такива багри, че дъхът на всеки би примрял пред тази красота.

Нюанси в жълто,червено, кафяво и зелено разказваха прекрасна планинска приказка, която не оставяше равнодушен, дори и най-скептично настроеният наблюдател.

– Малко се притеснявам, – сподели Слави, – защото трябва да стигнем до онова селище до края на деня, а не знам дали ще успеем!?.

– Но нали избрахме мотора, – подчерта Соня, – за да се насладим на гледката и да бъдем по-бързи в натоварения трафик.

След един завой, двамата се озоваха след два големи камиона.

„Сега ще трябва да бъда още по-внимателен, – каза си Слави, – но нямаме вече и същата видимост към прекрасната природа“.

– Вероятно пътуването ни ще се окаже по-дълго отколкото очаквахме, – въздъхна разочаровано Соня.

Но след един от завоите, двамата бяха приятно изненадани. Изведнъж се откри прекрасна видимост и Слави успя да изпревари камионите.

Когато всичко приключи и те стигнаха на време до определеното място, Слави се замисли и каза:

– Колко бързо губя търпение, когато не получавам отговор на молитвите си, когато и както аз очаквам.

– Това, че имахме хубав път и ти изпревари камионите, – каза Соня, – ме наведе на мисълта, че доверието в Бога ни помогна да преодолеем раздразнението и да се насладим на едно прекрасно пътуване.

Преди да видим нещо наяве, ние го виждаме в ум си.

Животът не е безполезна руда. От тъмнината се добива желязо, което издържа поредния удар. Така то става прекрасно и полезно парче.

Бог ни изпраща видения, а после ни води в долината, за да ни приведе в съответстващия вид, да ни поочука малко. И ето в тази долина много от нас падат духом и се отказват от всякакви видения.

Всяко видение става реалност, ако имаме достатъчно търпение. Помислете колко много време има Бог в запас! Той никога не бърза, а ние ужасно бързаме.

Открило ни се е нещо забележително и славно и …ние се впускаме в бой, но видението веднага не става реалност.

Бог трябва да ни прекара в долината през огън и вода, за да се получи от нас това, на което Бог може да довери не видението, а самата реалност.

От този момент, когато Бог ни открива нещо, Той не престава да се труди, докато не ни доведе до съвършенство. А ние отново и отново се теглим от ръцете Му и се опитваме нещо от себе си да изковем.

Видението, което ни изпраща Бог не са въздушни замъци. Той ни показва, какви иска да ни направи.

Позволете Му да ви сложи на грънчарското Си колело и да ви върти, както Му е угодно, тогава от вас ще се получи, това, което ви е изявено във видението.

А в същото време не се обезкуражавайте и не падайте духом. Ако Бог нещо ви е открил, можете със всички сили да се борите да се задържите на предишното ниво, но при вас това няма да се получи….. Бог няма да ви даде спокойствие.

Господ знае, че ние винаги сме склонни да се измъкваме от отговорността да направим ясен избор. Това ни е физически неприятно и ние започваме да се възмущаваме:

– Ние сме лишени от свобода! Как може?! Ако не искаме да даваме отговор? Това е насилие над личността!

Но Бог в тези наши игри не участва. Той знае, че свободата не означава, да не се взема никакво решение, а смело да се съгласиш с един или друг вариант.

Бог знае, че до последния момент ще изтъкваме някакви контра аргументи и ще отхвърляме предлаганото. Ту мястото не ни хареса, ту времето не е подходящо или обкръжението ни не е това, което искаме ….

Но Той ни позволява да продължаваме да безобразничим, а в същото време настойчиво и с непостижимо търпение, „без да излиза от кожата си“, чака момента, когато накрая ние ще направим своя избор.

Господ е готов да чака до последно, докогато сме способни да упражняваме известно усилие на волята си. А колко повече – Неговата воля за спасението ни, която рано или късно ще се изпълни.