Научно е доказано, че прегръдките стимулират психологическото развитие на детето. Детето, което често е прегръщано, хармонично се развита като личност. Децата в дом за сираци, лишени от нежна прегръдка, се развиват много по-бавно.
Необходимо е да се прегръщат не само малките деца, но и подрастващите. Не е задължително подрастващото момче да се притиска и целува, но една весела „борба“ с татко или по-големия брат е алтернатива на прегръдката. Този вид телесни контакт е задължителен за тийнейджъра.
Много повече от прегръдки се нуждаят подрастващите момичета. Те наистина имат нужда татко да ги прегърни или да ги притисне към себе си, макар и на шега понякога. Ранната сексуалната активност сред подрастващите момичета до голяма степен е свързана с остър недостиг на обич и прегръдки от бащата.
Кой може да каже, че ние възрастните не се нуждаем от прегръдка? Между съпруг и съпруга, които рядко се прегръщат може да възникне неразбираема нервност, раздразнителност. Така че, ако сте женени и сте имали неразбирателство по между си, попитайте се: От колко време не сме се прегръщали?
Ние с радост прегръщаме при среща приятелите си, здраво стискаме ръцете им, потупваме ги по рамото. А влюбените през цялото време се държат за ръцете.
Възрастните хора трябва да се прегъщат като децата, така че, ако живеете с майка, баща, баби и дядовци, лели и чичовци прегръщайте ги по-често.
Забелязали ли сте, че ако прегърнете човек изпаднал в истерия или разтърсван от силни ридания, той затихва и се успокоява.
Сега това е и научно обяснено. S-тактилните влакна дават сигнал към мозъка: Всичко е наред, обичат ме, приет съм, аз не съм сам.

Разхождах се. Слънцето ласкаво светеше. Усещаше се лек ветрец, а на небето нито един облак. Настроението ми бе отлично. Бавно си вървях и мечтаех.
Внезапен детски рев прекъсна идилията.
На купчина пясък, отчаяно плачеше малко момченце.
При него притичаха две момиченца.
– Момченце, защо плачеш? – попита едната.
– Загубих си топката, – плачейки обясни детето.
Докато първото момиче изяснява при какви обстоятелства и как е загубил малкия топката си, втората успя да я намери.
Момичетата дадоха топката на момченцето и започнали да го успокояват:
– Не плачи, иди си в къщи и мама ще ти даде нещо вкусно.
– Нямам майка! – продължава да подсмърча малкият юнак.
– Е, тогава татко, може да ти даде нещо!
– Нямам баща!
Стана ми тъжно. Толкова е малък, а няма нито майка, нито баща. Животът понякога е доста жесток.
Моите размишления бяха прекъснати от силния вопъл на детето:
– Аз въобще си нямам никой. Всички те отидоха до магазина…..

В супермаркета стои на опашка, извила се като змия към касата, мъж и дете. Момчето пие сока от един пакет. След като го изпи бащата взе празния пакет, внимателно го изглади и каза:
– Ние все пак трябва да платим за него.
Момчето изненадано попита:
– Защо?! Аз вече го изпих всичкия!
Татко въздъхна тежко и обясни:
– Така трябва, синко. Това се нарича – кредит!

Не искам света на възрастните, там винаги има неправда.
Искам Земята, която си направил Ти, а не хората.
Влючи моля те слънцето, защото у нас са изключили парното, а на баба ѝ е много студено.
Направи така, че никой да не плаче на Земята.
Бих искала да има рожден ден не само един път в годинта, а пет и това не е заради подаръците. Просто повече пъти искам да виждам татко.
Нека, когото погледна, да му се усмихвам…..

Децата винаги знаят какво да отговорят особено, ако са „притиснати до стената“.
Намират се такива малки „шутове“, които за да излязат от неловкото положение, разсмиват околните.
Това е характерно за малка група или клас в училище. Нищо ново под слънцето…..
Учителката влиза недоволна в стаята и мъмри Димитър:
– Как може такова нещо?! Защо домашните ти ги пише все майка ти?
Упрека е насочен към Димитър, но нашият герой се прави на неразбиращ и угоднически казва:
– Ами какво да права,госпожо, като татко е все зает?…