Петър се втурна в близката бакалия и попита:

– Извинете мога ли да ползвам телефона?

– Да, заповядайте, – магазинерът посочи с ръка апарата.

Петър бързо набра един номер, който прочете от бележка, която измъкна от джоба си.

Проведе се следният разговор:

– Господине, бихте ли наели трудолюбив, честен млад мъж да работи за вас?

– О… вече имате трудолюбив, честен млад мъж ….

– Е, благодаря все пак! – бързо каза Петър.

Той затвори телефона и се усмихна, даже започна да си тананика.

Магазинерът чу разговора и се озадачи:

– Как може да сте толкова весел? Човекът, с който говорихте, вече е наел някого и не ви иска….

Петър сияеше целият:

– Разбирате ли, аз съм този трудолюбивият младеж. Просто проверявах, дали работата ми е сигурна.

Вие бихте ли постъпили така, за да разберете какво началникът ви мисли за вас?

Старецът мразеше колегите на дъщеря си. Те бяха учители като нея, но не живееха в селото, а пътуваха от града.

Понякога някой от тях наминаваше да разтуши самотната вечер на Генчева, която живееше сама с баща си. Обикновенно посетителят носеше по някоя книга или списание. Искаше съвет от Генчева за преподаването или как да усмири някой от непокорните класове.

Баща ѝ разбираше, че целта на посещенията на младите мъже съвсем не беше свързана с търсене на съвети от дъщеря му, а по-скоро да я поухажват. Той ненавиждаше тези гости.

Често казваше на дъщеря си:

– Ние сме си достатъчни един на друг, не се нуждаем от чужда компания. А тези дето се мъкнат тук, кой знае какъв вятър ги е довял. Навярно имат и не много чисти мисли.

– Ти все имаш, нещо против тези хора, – казваше примирено Генчева. – Какво лошо видя в тях?

Старецът убедено жестикулираше след дъщеря си:

– В днешно време всички преследват егоистични цели, да не кажем долни.

– Много си критичен, татко.

– Мина времето, когато хората можеха да се харесват и обичат, без предварително да си правят сметки, – старецът стана още по-неспокоен. – Всички без изключение се интересуват само как да отмъкнат трохите от чуждата трапеза.

Дългият му, пълен с разочарования живот го бе научил, че никой току така не чука на вратата ти, всеки иска да те използва, да спечели нещо, да намаже.

– В наши дни всичко е предварително пресметнато и то с цел лична облага, – горещеше се старецът. – Казвам ти, дъще, ако питаш мен, най-добре е да си седят у дома. Какво е това нашествие. Тук да не е бакалия, хан или парламент.

 

Малко село закътано в планината бе приютило повече възрастни хора. Намираха се и млади, които редовно пътуваха до града, където работеха. Поне децата им можеха да посещават местното училище, което имаше хилядолетна история.

Хората си помагаха, бяха дружелюбни и отзивчиви.  Тук таме се срещаше по някой опърничав старец, но те се брояха на пръсти.

Забележителна двойка бяха дядо Петър и дъщеря му Рени. Той беше ветеран от войната, но беше много саможив и разговаряше само с дъщеря си.

Рени рано овдовя, нямаше деца и дойде да живее при стария си баща. Тя беше учителка, а тук си намери и работа в месното училища. Децата не бяха много, но тя ги обичаше и даваше всичко от себе си, за да ги научи на нещо.

Съседите рядко търсеха компанията на Петър и Рени, но и двамата също не се интересуваха от тях. Връстниците на Петър бяха отдавна измрели или бяха с един крак в гроба, но и той нямаше много приятели или познати.

Рени  преподаваше в месното училище. През два три дни ходеше до бакалията да пазарува и разменяше по някоя дума с магазинера.

Рядко някой прекрачваше прага на къщата им. Тя се намираше накрая на селото на няколко крачки от гробищата.

Имаше дни, в които кмета се отбиваше у дома им, да побъбри с дядо Петър, стар негов приятел. Но разговорът много не вървеше и след като си изпиеше кафето, което Рени му правеше, кмета си тръгваше. Предлагащи търговци стоката си, също чукаха на вратата им. Те бяха вежливи и предлагаха предмети, които продаваха дори на разсрочено плащане.

– Електрическа сушилна ли? – мърмореше дядо Петър. – За какво ние? Да не би слънцето да е спряло да грее? Или въжетата до толкова са се изкъсали, че не можем да си купим нови?

Един ден дойде съседа им. Кучето му се бе загубило и попита:

– Да сте виждали едно такова, – започна неуверено човекът, – черно, средно на ръст, с къс косъм куче? Мелез, от три дена го търся.

– Куче ли? – злобееше дядо Петър. – Котките на Рени са толкова лоши, че едва ли щяха да го допуснат насам. Казвам ви щяха да го разкъсат.

Понякога канеха Рени и баща ѝ да присъстват на събрание в местното читалище, за да чуят някой гостуващ лектор или да отбележат тържествено нечия годишнина. Рени приемаше с благодарност поканата от името на двамата. Но както обикновено час или два преди събранието дядо Петър получаваше пристъп, задушаваше се или изгубваше нещо от вещите си и тогава никой не можеше да го изкара от дома му, докато не го намери.

И Рени беше принудена да се обади и извини, че няма да могат да отидат.

Така си живееха двамата баща и дъщеря непритеснявани и необременявани от никого. На Рени и се искаше да захвърли всичко и да замине за града, но мисълта, че баща ѝ ще остане сам и няма кой да се грижи за него, я възпираше.

Собственик на бакалия бил силно разстроен. Като че ли нарочно срещу него, на същата улица, бил открит голям супермаркет. За този човек, това означавало край на бизнеса му.
Малкият магазин бил скромен, но верен източник на доходи и заплашващия го фалит ще бъде истинска катастрофа за него и семейството му.
Един мъдрец рекъл на собственика на бакалията:
– Ако се боиш от конкурента, то ще го намразиш, а ненавистта ще стане причина за твоята гибел.
– Но какво да правя тогава? – запитал нещастния търговец
– Всяко утро ще заставаш пред своята бакалия и ще я благославяш, пожелавайки й процъфтяване в настоящия ден. След това ще се обръщаш към супермаркета и ще направиш същото.
– Какво? Да благословя моя враг, който ще ме разори?
– Всяко благословение към него ще се върне с добро към теб. Всяко пожелание за зло, ще погуби тебе.
Шест месеца по-късно бакалинът отново отишъл при мъдреца и му съобщил, че се случило това, от което се е боял. Трябвало да закрие малкото си магазинче. Едва тогава той – управляващия супермаркета и работите му тръгнали по-добре от всякога.