Зад вратата се чуваха гласове и множество стъпки. В стаята шумно се втурнаха няколко ученички. Те видяха Дима да лежи и започнаха глупаво да се суетят около нея. Някой ѝ постави термометър, а друга я покри с одеяло.
– Катя, – каза Рени, – тичай за лекар! Мая, намери майката ѝ! Васке, извади термометъра! Колко е? 41 градуса! Ужас!
Майката на Дима дойде, но на дъщеря ѝ бе толкова лошо, че не можеше да говори. Катя сложи в устата ѝ хапче и каза:
– Глътни го, сестрата от поликлиниката го изпрати. Лекарят вече си беше отишъл, днес нали е събота.
Дима с отвращение изплю лекарството и заплака от болка. Тя чувстваше тежест в цялото си тяло.
Всички си тръгнаха. Катя излезе последна и каза на майката на Дима:
– Ще остана при Дима, идете спокойно на работа тази нощ и не се притеснявайте за нея.
Дима чу страшен звън. Стана ѝ много лошо…
Майка ѝ сложи на главата мокра кърпа, но тя я хвърли и започна да се мята в кревата. Чаршафите я изгаряха, възглавницата беше като нажежена.
В стаята се появи светлина, ярка и в същото време мека и нежна. Вълни на спокойствие обляха Дима.
– Мамо! – неочаквано силно извика тя. – При нас е дошъл Исус.
Тя се досети, че е Той, въпреки че доскоро нищо не искаше да чуе за Него.
Майката се доближи до дъщеря си и се разплака:
– Детето ми, така ти се струва преди смъртта, ти умираш!
А сиянието ставаше все по-ярко, някак тържествено и в светлина още по-ясно изпъкваше образа на Христос. Дима имаше чувството, че образът е жив и я гледа с кротките си и добри очи.
– Мамо, Сам Бог е тук, – шепнеше Дима.
А майка ѝ плачеше неутешимо.
Мощен прилив на радост обхвана цялото същество на Дима. Тя загуби представа за времето, не знаеше къде се намирам. Искаше ѝ се само едно, това никога да не свършва! Образът на Исус в неземно сияние и повече нищо, нищо не ѝ трябваше ….
Светлината изгасна така бързо, както се появи. Дима лежа дълго без да помръдне. С нея бе настъпила някаква промяна. Изведнъж тя се надигна. Изглеждаше напълно здрава.
Майка ѝ се доближи изплашена до нея.
– Легни си, миличка.
– Не, мамо, всичко ми мина. Виж! Ръцете ми са студени, главата също и нищо не ме боли. Дай да ти помогна да се приготвиш и отивай по-бързо на работа, че ще закъснееш! Не се безпокой, аз съм съвсем здрава.
Майката на Дима тръгна. С нея остана само Катя, която тревожно я гледаше.
– Катя, знаеш ли какво стана? – каза Дима. – Ще ти разкажа всичко.
Говориха си цяла нощ. До сега Дима бе отхвърляла всичките приказки на Катя за Исус, но сега внимателно я слушаше и жадно попиваше всичко за Бог и Неговия Син.
Нещо бе станало с нея….., тя бе станала ново създание.