В района в близост до Рио де Жанейро в планините има необичайна вила. Такова съседство на съоръжението с мегаполиса не се отразява изобщо на спокойната обстановка на вилата. Тя внимателно е скрита в плътните гъсталаци от тропическа растителност.
Вилата е проектирана от Arthur Casas поръчана е от популярен телевизионен водещ в Бразилия. Сред неговите изисквания към изпълнителите на проекта са: задължителен басейн, интериор в ярки цветове и защита от любопитни очи.
В резултат на тази работа се е получила голяма вила, която е построена на живописен склон скали. Тя е отделена от улицата със стена от камък.
Самата структура е въплъщение на идеите на минимализма. За изграженето му външно и вътрешно се е използвал камък, но въпреки това, вилата изглежда доста обемиста. Витражните прозорци осигуряват поток от слънчева светлина в голям мащаб. Някаква ефирност се добавя от светлия интериор. Преобладават нюанси на бежово, прасков отенък и сиви тонове.
Трите етажа от вилата заедно съставляват около 480 кв. метра. На партерния етаж са разположени помещения за персонала и гостите, вторият е поставен под кухнята и трапезарията, тук се намира хола, третия етаж е зает от няколко спални. Преди вилата е разположена тераса с изглед към океана, а до нея има плувен басейн.

Учени от НАСА са направили изпитание на двигател, с който в бъдеще ще се лети до Марс.
Новият двигател EmDrive не се нуждае от реактивно гориво. Той може да доведе космически кораб до Марс само за 10 седмици.
Последните изпитания на EmDrive са правени във вакуум, където той е доказал своята ефективност. Инженерите от НАСА предполагат, че създадената от двигателя тяга се образува не вътре, а извън устройството.
Съгласно територията на изследователите, двигателят EmDrive е способен да създава енергия от вибрациите на отласнатите от стените на закритата камера електромагнитни вълни, откъдето излишната енергия минава през специален рефлектор, който създава необходимата тяга за полета.
Въпреки това, все още предстоят много тестове преди двигателят EmDrive да бъде монтиран на борда на космически кораб.
НАСА се надявам, че този революционен двигател може да намали няколко пъти цената на космическите мисии.

Познаваха се от времето, когато и двамата бяха студенти в столицата. Тогава бяха само приятели, но тя забременя. Нина учеше за детска учителка, а Николай икономика.

Случилото се бе шок и за двамата.

– Сега не е време за бебе, – навиваше я Николай. – Предстоят ни трудни изпити. Трябва да завършим.

Нина беше объркана, но накрая се съгласи с идеята на Николай.

Два часа преди уговореното време в една частна клиника, Нина звучеше разколебано:

– Не мога, това е живот, как така …..не мога да му посегна, – сложи глава на гърдите на Николай и се разплака.

– Вземи се в ръце, – умоляваше я той, – това е най-добрият вариант за момента. Не е толкова страшно. В края на краищата цялата работа не е нещо повече от вадене на мъдрец.

Нина изтри сълзите си, но в нея нещо силно се противеше, друго я бяха учили родителите ѝ. Погледна Николай и видя непоколебимия му поглед. Разбра, че той няма да отстъпи, а тя толкова много го обичаше. След това се изправи и примирено пое към клиниката.

Той остана да я чака в едно кафене от другата страна на улицата. Прочете вестника, дори и рекламите, които ненавиждаше. Но времето за него едва се влачеше. Поглеждаше от време на време часовника си и имаше чувството, че времето е спряло, а стрелките изобщо не се движат.

Нина се появи след два часа. Тя беше пребледняла и се наложи да вземат такси. Когато пристигнаха в общежитието, завариха група младежи, които чакаха Николай. Бяха дошли за някакво отдавна уговорено събиране.

Нина се сви на леглото и се зави  през глава, но споровете, виковете, закачките пробиха през одеалото. Прилоша ѝ. Едва си проби път през разгорещената компания и отиде в тоалетната. Зави ѝ се свят. Изглежда действието на упойката беше минало, защото нетърпима болка я разкъсваше.

Не можа да спре надигащата се вълна от нея и повърна. Подпря се на стената, отпусна глава и се разплака. Остана там, докато гостите си тръгнаха.

Когато Николай я откри, Нина цялата трепереше. Прегърна я и нежно я поведе към леглото.

Година по-късно се ожениха, но Нина дълго време не можеше да зачене. Ходеха при какви ли не лекари.

Минаха осем години преди да се появят двете им близначки.

Нина и Николай никога не говореха за онзи следобед в студенската стая …. като че ли бяха сключили негласно споразумение да не повдигат този въпрос. Но преживяната болка и разочарование стояха като невидима стена по между им.

Неотдавна, в Шанхай, Китай, е открит нов природонаучен музей. Фасадата на сградата е напълно отразява темата на музея. Формата наподобява раковина, външна част е съствена от зелена стена, клетъчна структура и планински склон. Архитектите смятат, че музеят ще се превърне в любимо място за жителите на града.
Застроена площ от 44517 метра е проектирана като усукана черупка на охлюв.
Сградата има оригиналната фасада. Северна напомня на скалисти склонове, а южната е проектирана като зелена стена с катерещи се лозя. Покрив се завърта по спирала, той има покритие от зеленина. Интеграция на растения от сградата ознаменуват хармонията на човека и природата, същевременно това е един вид абстракция на основните елементи на китайското изкуство.
Музеят със свръхсъвременни технология предлага на посетителите възможност да изследват околния света чрез дисплей. По този начин е възможно да се видят над 10000 експоната от цял ​​свят. Също така в музея има 4D кино, зала с експонати и открита градина.
Фоайето на музея е 30-метров атриум, през която се влива слънчевата светлина, която се филтрира през матирано стъкло, напомнящо на клетъчната структура на растенията или животните.