В Република Кабардино-Балкария за първи път стартира проект за производство на мрежа за защита на овощни градини от градушка.

Тя се реализира от новото предприятие ООО „Бетанет“, което за сега се явява единственият и голям производител на подобни съоръжения.

За една година производството на защитни мрежи достига за около 8 милиона квадратни метра. Тя може да покрие до 850 хектара площ, а в средносрочна перспектива цифрата може да се удвои.

Мрежата идеално може да се използва за овощни градини. Тя ще ги защитава не само от град, но и от птиците и силната слънчевата светлина.

Сега предприятието е закупило оборудване от Италия, което дава възможност за висок стандарт относно качеството и защитата.

Трябва да се отбележи, че такова строителство е навременно, като се има предвид забележителното изменение на климата, както и няколко случаи на сериозни щети нанесени за пръв път през тази година и то в огромен мащаб.

Къщи разположени в крайбрежната зона на град Хаумоана, Северен остров на Нова Зеландия, се оказаха в сложно положение.

Вълните образували се от силния прилив, съборили огради и наводнили градини.

Най-мощните и високи вълни дори достигнали балконите, където  се виждали уплашените жители.

Сега хората трябвало да решат един много неприятен проблем. За тях най-доброто би било да напуснат опасната зона, но повечето от тях не са си направили труда да застраховат домовете си.

Веднъж един човек ме попита:
– Защо като погледна в църквата, виждам само болни, бедни и нуждаещи се хора?
На този човек му разказах следната история.
Попитали една муха:
– Има ли наоколо цветя?
Тя отговорила:
– За цветя не зная, но в контейнерите, тора, канализацията е пълно със всякакви неща.
Попитали пчелата:
– Виждала ли си наблизо нечистота и мръсотия?
Тя отговорила:
– Мръсотия? Никъде не съм видяла. Тук има само ароматни цветя в градините и полето.
Мухата знае само сметищата, а пчелата усеща, че наблизо расте лилия и цъфти зюмбюл.
Така са и хората, едни приличат на мухата, а други на пчелата. Едни виждат само лоши неща и нищо хубаво, а други като пчелата съзират само доброто.
Всеки, който се отнася към всичко с предубеждения, вижда всичко откъм грешната му страна, а този, който има добри помисли, не приема лошото казано за някой друг и се отнася с добро към него.

Поради горчивия си вкус цикорията засилва храносмилането, има апетито възбуждащо и слабително действие, смъква кръвната захар, подобрява работата на сърцето, унищожава микробите.
Прилага се при при жлъчно-каменна болест, атоничен запек, за стимулиране обмяната на веществата.
Цикорията наречена още синя жлъчка, се употребява при лечение на черния дроб, проблеми със стомаха и далака. Има успокоителен ефект върху централната нервна система. Засилва сърдечната дейност. В нашата народна медицина се прилага като цяр за далака, цироза, захарна болест, жълтеница, изпотяване, глисти у децата, кръв в урината, при кашлица, треска, епилепсия, трудно уриниране и уриниране на кръв, стомашни болки, гастрит, язва, болезнена менструация, хемороиди, подагра, виене на свят, пясък в бъбреците и пикочния мехур, при нарушено храносмилане, при неврастения и хистерия.
Използва се надземната част на растението, които се събират през юли и август, а корените през есента, когато опадат семената. Суши се на сянка или в сушилня при температура до 400С. Корените се сушат на сянка или в сушилня при температура до 500С. Допустимата влажност е 12%. Срокът на годност на целите стръкове е 3 г., а на рязаните е 2 г.
Външно цикорията се прилага за бани при екземи, за лапи при циреи и трудно зарастващи рани. Прави се настойка от цветовете в зехтин в съотношение 1:10 и се използва за мазане при рани, изгаряния, както и за компреси при младежки пъпки.
От корена се прави запарка от 2 чаени лъжици ситно нарязана цикория в 200 мл кипяща вода, това е доза за 1 ден. Пие се преди ядене 4 пъти на ден за прочистване на организма.
За стимулиране на жлъчната секреция от стръковете се приготвя отвара от 2 супени лъжици смлени стръкове, които се заливат с 400 мл вода, варят се 5 минути и се оставят да киснат 30 минути. Прецедената отвара се приема 3 пъти дневно по 80-120 мл преди ядене.
Корените на синята жлъчка се използват за приготвяне на безкофеиново кафе  – Инка или се комбинират с кафето в различни съотношения.
Употребяваните части от синята жлъчка за лечебни цели са коренът и стъблата. Стръковете се събират през периода на цъфтеж, а корените се изваждат през есента – октомври месец. Корените съдържат 40—60% инулин и следи от горчиви вещества; листа съдържат сесквитерпетони лактони  – лактуцин, лактукапиждац с горчив вкус, тритерпени, цикориенова киселина. Цветовете съдържат кумариновия глюкозид цикории, който при хидролиза се разцепва на ескулегин и глюкоза.
Местообитанието на синята жлъчка са ливади, тревисти места, край пътища и жп линии, плевел в лозя, градини, посеви и окопни култури.

Завиха в една пряка, която водеше към гарата. Качиха се в един вагон и влакът запълза бавно нагоре по хълма. Пред очите им градът бавно потъваше.

Двамата мъже бяха силно загорели, яки и силни, различаващи се само по възрастта си. Младежът беше русоляв със сини, като дълбоки води, очи. Викаха му Стан, изглежда това бе прякорът му, а не истинското му име.

Спътникът му бе чернокос с почнала да посребрява коса и наситено зелени очи, които имаш чувството, когато ги гледаш, че святкат в мрака. Младежът почтенно се обръщаше към него и го наричаше бай Стамат.

Днес двамата бяха решили да посетят манастира, който се бе сгушил зад върха, но от другата му страна. Стамат беше ходил много пъти там, но младежът щеше да го види за първи път.

– Знаеш ли легендата за манастирът? – попита Стамат.

– А, онази история ли? – попита Стан. – В кръчмата един старец щеше да ми я разказва, но така и не остана време. Ако я знаеш, разкажи ми я, бай Стамате, ще ми бъде интересно, преди да видя онова място.

– Преди много години, – започна Стамат, – на този хълм живеел свети Давид. По това време в града живеела царската дъщеря, която имала любов с един княз, но той я напуснал, а тя била бременна. Когато разгневеният ѝ баща я попитал за името на злосторника, принцесата не посмяла да издаде любимия си и набедила свети Давид.

– Колко подло, – възкликна Стан, – а не се ли е страхувала, че набеждава свят човек?

– Разяреният цар заповядал да доведат светецът в палатите му, – продължил разказа си Стамат. – После извикал дъщеря си и повторил обвинението.

– И той се е вързал на нейната лъжа? – подскочи Стан. – Нима е смятал, че свят човек е способен на такова нещо?

– Тогава светецът докоснал с тоягата си корема на принцесата, – продължи да разказва Стамат, а очите на Стан се ококориха. – Станало чудо. От утробата прозвучал гласът на детето и назовал истинския виновник. Светецът направил така, че принцесата родила камък.

– Това се казва чудо, – ахнал Стан и разрошил буйните си коси с ръка.

– От този камък извира поточето на свети Давид, – каза Стамат. – Жените, които искат да имат деца, се потапят в свещения извор.

Стан замислено добави:

– Интересно, свети Давид е мъртъв, но чудодената му сила е останала.

Когато пристигнаха и двамата се отправиха към чудодейният извор.

По-късно Стан застана до манастирската стена и се загледа надолу към града. Долината бе обвита в синкава омара. На изток и запад се простираха градини, любимото място на веселите компании.