В салона, където подстригваха седеше дядо и чакаше реда си. Беше добре облечен и парфюмиран.

Фризьорката го попита:

– Как искате да ви подстрижа?

– Подстрижете ме според сегашната мода. Искам да изглеждам добре.

Самият старец изглеждаше привлекателно, отчитайки възрастта му.

Обикновено на такава възраст искат:

– По-късо и по-бързо.

А ето яви се индивид, който иска да бъде подстриган „модно“.

Девойка от съседния стол се обади закачливо:

– Истински младоженец.

Всички в салона започнаха да се усмихват.

Старецът без капка обида в гласа, заяви:

– Всъщност, аз наистина съм младоженец.

Хората започнаха да се усмихват снизходително. Изглежда дядото е млад по душа. Нека бъде такъв, щом той така иска.

Старецът пооправи косите си, стана от стола и каза:

– Днес празнувам златната си сватба.

Веднъж пред свещеника застанал брадат старец с износен костюм и голяма тояга, като на Дядо Мраз и се представил:

– Аз съм господ, творецът на Вселената. Ето тези две ръце са създали целия свят. Сега трябва да го спася. Ще построя космодрум в Ерусалим за летящи чинии. О тях ще слязат моите ангели и ще избавят човечеството от осквернението. Никой друг не може да направи това, само аз, всемогъщия, вездесъщия и вечния творец.

– А ние с нещо можем ли да помогнем? – попитал свещеникът.

– С пари. Като начало за билет до Ерусалим.

Това е рядко състояние, което кара детето да старее по-бързо от другите хора.

Родено в Магура, Бангладеш, бебе има всички характеристики на старец. Местните лекари били поразени. Те смятат, че детето има прогерия.

Това е много рядко заболяване един на четири милиона случая. То не позволява на детето да има нормален живот, защото тялото старее по-бързо, отколкото е обичайно.

Въпреки това, родителите на това дете му се радват и го приемат като „чудо-дете“.

Бащата на детето е казал:

– Ние можем само да благодарим на Бога. Приемаме го такъв, какъвто е. Щастливи сме, че имаме момче в дома си. Господ вече ни е благословил с дъщеря. Сега вече сме четирима. Какво повече можем да искаме?!

Лекарите уверили родителите, че детето се чувства добре до този момент. Роднините се надяват, че бебе с прогерия ще расте здраво, въпреки че повечето деца не живеят повече от 13 години.

Прогерията се получава от грешка в ген, която води до производство на анормален протеин. Когато клетките използват този протеин наречен прогерин, те се разрушават много лесно.

Аномалния протеин се натрупва в клетките на децата и ги прави да остаряват по-бързо.

Денят беше мрачен и потискащ. Облаци скриваха слънцето, но бе задушно и горещо.

На Михаил Сираков бяха съобщили, че баща му е в болницата и бере душа. Той хвана влака и сега бързаше да се срещне с баща си, преди да е преминал в отвъдното.

През целия път се молеше:

– Господи помогни ми да го заваря жив, за да си взема довиждане с него. Само той ми остана, нямам друг човек, който да ми е толкова близък на този свят.

Михаил бе замил да проучва нови находища на хиляда километра от дома си и бе оставил баща си на грижите на съседката.

В последно време баща му губеше памет и се държеше неадекватно. Оня любвеобилен старец бе изчезнал и на негово място се бе появил вечно сърдит и недоволен възрастен човек, който капризничеше като малко дете.

Въпреки всичко Михаил обичаше баща си, за него той все още си беше добрият баща, но сега е засегнат от неизлечима болест.

Когато влезе в реанимацията Сираков видя възрастен човек, който бе изпаднал в някакво полусъзнание. От него излизаха разни тръбички.

„Но това не е моят баща, – каза си Михаил и се зарадва, – Баща ми е в къщи. Някой е сбъркал имената и е повикал мен вместо сина му. Колко жалко. Какво мога да направя за този безпомощен старец?“

Михаил отиде при дежурния лекар и го попита:

– Колко му остава?

– Трябваше вече да е мъртъв, навярно е чакал вас, – каза много тихо лекарят. – Добре, че дойдохте.

„Кой знае колко далече е неговия син, – бореше се с мислите си Михаил. –  Този старец с надежда се е държал, за да бъде няколко минути със сина си преди да си отиде“.

И Сираков взе решение. Той се наклони към старецът хвана го внимателно за ръката и нежно каза:

– Татко, аз дойдох.

Умиращият сграбчи ръката на Михаил, очите му се разшириха. На лицето на старецът се появи щастлива усмивка. След това се отпусна и премина в небитието.

През лятото на 2016 г. британският студент Ли Пенг създал шлем с помощта, на който всеки млад човек може да се почувства като старец с деменция.

Този шлем е направен от полупрозрачна матова пластмаса, пропускаща светлина. Вътре в него има екран, слушалки и устройство, което заглушава звуците наоколо.

На екрана човек вижда картина, която преди това преминава през компютърна обработка. Всичко наоколо се разлива и губи първоначалната си форма, даже и познат човек не може да се познае.

Звуците също се изменят. Този, който е надянал шлема, чува не това, което говорят тези около него, в същото време не е възможно да се каже едно ясно изречение.

Създавайки този шлем Ли Пенг е искал да покаже на младите хора, какво мъчение е деменцията.

Направил така, че неговите връстници се замислили за пенсионерите и започнали да се отнасят към тях със състрадание, а не с ирония.