Архив за етикет: среда

Пазете червеният аполон

apollo-200816Пеперудата червен аполон е жив паметник на природата.

Гори, ливади, поля по земята изгубват много от насекомите си. Те изчезват защото са много чувствителни към промяната на екологичната среда.

Сред тези насекоми е белоснежният красавец аполон. По-рано е бил много разпространен в Европа и Централна Азия.

Гъсениците на аполона се хранят със сочните месести листа на тлъстигата и нацепено зеле. По време на храненето им непременно е необходимо да има слънце.

Тлъстигата е капризна и не расте къде да е, а и слънцето не свети всякога.

Ето защо лова на тази пеперуда в наше време е недопустимо.

Този вид насекомо е включено в Червената книга.

Толкова жадуваното Съединение

417678417През 1884 г. изтича пълномощията на Алеко Богориди като управител на Източна Румелия. Либералите искат той да получи втори мандат, но Русия успява да наложи кандидатурата на Гаврил Кръстевич.

С подкрепата на новия управител Кръстевич и лозунга за Съединение Народната партия печели изборите, проведени през септември 1884 г. Но Русия не е склонна да подкрепи обединение на България. И тъй като Народната партия не може да се противопостави на Освободителката, тя се принуждава да се откаже от обещанието си. Затова е наречена “лъжесъединистка”.

Така Либералната партия застава начело на съединисткото движение.

Идеята за обединение се подема от македонски комитети, създадени в София, Варна, Русе, които се тревожат за съдбата на българите в Македония.

През 1885 г. нещата се променят в благоприятна посока, но само вътре в страната. Нито една велика сила не желае промяна в положението на Балканите. Независимо от това българските национал революционери от доосвобожденския период решават, че времето за изчакване е изтекло.

През февруари 1885 г. Захари Стоянов в Пловдив организира Български таен централен революционен комитет (БТЦРК). Основната задача и на този комитет е да подготви освобождението на македонските земи, а след това да се погрижи за обединението на Източна Румелия с Княжество България.

В средата на 1885 г. оценявайки ситуацията БТЦРК на свое заседание на 25 юли в с. Дермен дере, днешен Първенец, изоставя първата цел като нереалистична и съсредоточва усилията си върху втората.

Движението за обединение не получава подкрепата от управляващите  в Княжество България и Източна Румелия, защото те се съобразяват с руските съвети за умереност.

Въпреки това Захари Стоянов започва организационна и пропагандна подготовка за Съединението, като впряга в тази задача пловдивския вестник “Борба”. В организацията влизат много източнорумелийски офицери като майор Данаил Николаев, Райчо Николов, Сава Муткуров, …. Най-накрая съгласие дава и българският княз Александър I Батенберг.
Началото на акцията за Съединението е предвидено за средата на септември 1885 г., но спонтанните вълнения го ускоряват. Още на 5 септември бунтовнически чети завземат някои селища.

На 6 септември 1885 г. в Пловдив войската обсажда конака и арестува главния управител Г. Кръстевич. С възгласи “Ура! Долу Румелия! Да живее Съединението! Да живее княз Александър!” се обявява Съединението на Източна Румелия с Княжество България. Съставя се временно правителство, което официално кани княз Александър I да признае Съединението. Той го прави с Манифест в Търново на 8 септември.
Радостта е всеобща. Така без особени проблеми и кръвопролития се извършва обединението на българските земи.

Областите, които се управляват от няколко държави

BodenLakes-825x510Една от тях е река Мозел, протичаща между Люксембург и Германия. Съвместното управление на тази територия било установено още в далечната 1816 г.

Друга територия от този вид е остров Фазан. Той се намира по средата на река Бидасоа, близо до нейното устие. Географски Фазан се разполага почти в Бискайския залив. Той се управлява съвместно от Испания и Франция. Администрацията от град Ирун и френския град Андай се сменят едни други на половин година.

Малък участък от Арабския полуостров между Арабските Емирства и Оман съвместно се управлява от Оман и емирство Аджаман, най- малкото емирство в ОАЕ. Това объркване е станало, защото Аджаман до 1971 г. е бил част от Оман.

Има и късче в космоса , което принадлежи на 15 страни. Това е Международната космическа станция собственост на Белгия, Бразилия, Дания, Германия, Испания, Италия, Канада, Холандия, Норвегия, Русия, САЩ, Франция, Швейцария, Швеция, Япония.

Безлюден град шест пъти по-голям от Ню Йорк

originalТова е един от градовете на Мианмар, за които малцина са чували. Още по-интересното е, че той е столица на държава.

През 2005 г. местните власти пренесли столицата на държавата си в Нейпидо, който се намирал на 320 километра от Янгона. Обяснение за това решение не последвало.

Мианмар, известна по-рано като Бирма, е разположена в Югоизточна Азия и граничи с пет страни. Военният режим на страната е призната за един от най-репресивните в света.

При пренасянето на столицата в Нейпидо, било забранено на чуждестранни журналисти да посещават новия град. Може би за това е неизвестен този град.

Това е доста тревожно, особено ако знаеш , че за построяването на Нейпидо са изразходвани милиони, а по площ той е шест пъти по-голям от Ню Йорк.

Независимо от факта, че градът е построен с очакването да подслон милиони хора, той е почти празен и до днес.

В един типичен делничен ден по улиците могат да се видят няколко правителствени служители и обикновени работници. Това е всичко.

Медиите отдавна се интересуват от ненаселената столица на Мианмар и го наричат типичен град от филмите на Дейвид Линч.

В Нейпидо има многоетажни жилищни сгради, храмове, магазини, които са построени специално за хората, но сградата не се използва по предназначението си.

Градът е построен в средата на необитаема пустиня. Има изобилие от хотели, ресторанти и Wi-Fi навсякъде.
Има дори 20-лентов път.

За кого е построено всичко това?

В града рядко се вижда автомобил. Въпреки изобилието от хотели, чуждестранните работници отказват да останат в него, а предпочитат да прекарат нощта в старата столица.

За бъдещите планове на властите не се знае нищо, всичко се пази в строга тайна. Надявам се  скоро в този град да закипи живот.

Интересни факти за Сао Томе и Принсипи

STiP-825x510Португалските мореплаватели откриват острова между 1469 и 1471 г. До средата на шестнадесети век с помощта на африкански роби и робски труд Португалия обръща тези острови в най-големите доставчици на захар в Европа.

След около един век, производството на захар намалява, а от средата на XVII век Сао Томе е бил порт само за временно акостиране.

В началото на XIX век на островите започва да се култивира какао и кафе. А вулканична почва дава възможност да се получат много добри добиви. Почти всичката обработваема територията е окупирана от насажденията.

До 1908 г. Сао Томе става най-големият износител на какао.

Сао Томе и Принсипи в момента е най-малката португалско говореща държава на планетата.