Има много любители на този плод. Той има горчив вкус и аромат, подобен на гнило сирене. Въпреки това, има много фенове в Бразилия и Югоизточна Азия.
Това се дължи на факта, че нони има лечебен ефект и помага в борбата срещу рака, диабета, сърдечно-съдови заболявания и ревматизма.
Строги научни доказателства за неговата полезност няма.
А Световната антидопингова комисия вече е успяла да внесе сока от нони в списъка на забранените препарати.
Това е един от градовете на Мианмар, за които малцина са чували. Още по-интересното е, че той е столица на държава.
През 2005 г. местните власти пренесли столицата на държавата си в Нейпидо, който се намирал на 320 километра от Янгона. Обяснение за това решение не последвало.
Мианмар, известна по-рано като Бирма, е разположена в Югоизточна Азия и граничи с пет страни. Военният режим на страната е призната за един от най-репресивните в света.
При пренасянето на столицата в Нейпидо, било забранено на чуждестранни журналисти да посещават новия град. Може би за това е неизвестен този град.
Това е доста тревожно, особено ако знаеш , че за построяването на Нейпидо са изразходвани милиони, а по площ той е шест пъти по-голям от Ню Йорк.
Независимо от факта, че градът е построен с очакването да подслон милиони хора, той е почти празен и до днес.
В един типичен делничен ден по улиците могат да се видят няколко правителствени служители и обикновени работници. Това е всичко.
Медиите отдавна се интересуват от ненаселената столица на Мианмар и го наричат типичен град от филмите на Дейвид Линч.
В Нейпидо има многоетажни жилищни сгради, храмове, магазини, които са построени специално за хората, но сградата не се използва по предназначението си.
Градът е построен в средата на необитаема пустиня. Има изобилие от хотели, ресторанти и Wi-Fi навсякъде.
Има дори 20-лентов път.
За кого е построено всичко това?
В града рядко се вижда автомобил. Въпреки изобилието от хотели, чуждестранните работници отказват да останат в него, а предпочитат да прекарат нощта в старата столица.
За бъдещите планове на властите не се знае нищо, всичко се пази в строга тайна. Надявам се скоро в този град да закипи живот.
Всяка страна си има своите национални особености в кухнята.Някои необикновени ястия в света са доста екзотични, дори шокиращи.
Освен това съществуват необичайни ястия в постоянното меню на много хора.
Например, Югоизточна Азия и на Филипините ядат ястие балут.
Това е патешко яйце с наполовина оформено в него пиленце, което има вече хрущял, клюн, дори и оперение.
Смята се , че такава храна благоприятно влияе на мъжете, по-точно на тяхната потентност.
Това необичайно ястие се яде сурово, печено или със соев сос. Вкусът му напомня варен говежди черен дроб. Обикновено се консумира с подправки.
Във висшето общество дамите предпочитали да бъдат „бледи“, това особено се ценяло на баловете. За достигне такава бледост девойките нищо не ядели, силно стягали корсета си, ядели само малко тебешир и пиели оцет разреден с вода.
Родината на суши се явява не Япония, а Югоизточна Азия, където вареният ориз ферментирал, а в него се поставяла риба, която благодарение на тази ферментация можела да се съхранява за дълъг период от време.
Истината е, че от това суши ядели само рибата, а киселият и ферментирал ориз се изхвърлял.
Но японците през XIV-XVI в. се досетили да добавят към ориза оцет, за да го направят подходящ за използване и да се ускори процеса на ферментацията.
Едва в началото на XIX век готвач на Йохей Ханай предложил ориз със сурова риба, създавайки съвременното суши.
Оцетът е един от античните продукти, в които става микробиологичен синтез, който по древност може да съперничи само на виното.
Най-ранното споменаване на оцета се отнася към древния Вавилон и датира от 5 хиляди години преди новата ера. Още тогава древните вавилонци са правели оцет от финикови палми, наравно с финиковото вино.