Солертински изпитвал удоволствие от …. всякакви похвали.
Даже да го похвали съвсем празен човек, той бил доволен.
Веднъж казал:
– Особено сладко е, да те хвали подлец, който те ругае зад гърба ти. Защото с нова сила ще се заеме със своето занимание, като излезе от стаята. Нека всеки се занимава с това, което умее да прави най-добре!
На Сава съвсем не му бе лесно. Той ръководеше група младежи. Той също бе млад човек и нямаше голям опит, не бе отглеждал деца в тинейджърска възраст.
Съмняваше се, че може да ги обучи правилно, че с положителния си опит може да им повлияе, за да не бъдат завлечени от пороците и удоволствията, които предлага света.
Искаше му се да останат добри и чисти, непокварени от злото в ежедневието.
Ходеха заедно на екскурзии, посещаваха музеи и забележителности, срещаха се с различни хора.
Един неделен ден Сава с младежката група посети един старчески дом. Какви ли не мисли минаха през главата му.
Страхуваше се младежите да не обидят възрастните хора, с шега или някоя подигравка. Различни възрасти, специфични разбирания.
Преди да тръгнат Сава наведе глава и се помоли:
– Господи, ти познаваш много по-добре сърцата на тези младежи, ти знаеш и хората, при които отиваме. Помогни ни да прекараме едно чудесно време с тези възрастни мъже и жени и да им занесем радост, топлина и много любов.
Когато отидоха момичетата помогнаха при сервирането на храната. След като свърши обяда, младежите сами намериха местата си сред това многообразие от възрастни хора.
Разговаряха и се смееха заедно с тях. Лора и Станчо им попяха, а Тони им посвири на китара.
Някои от момичетата поканиха част от възрастните мъже и танцуваха с тях. На възрастните дами също не им се размина. Младежи подхванали ги внимателно през кръста, танцуваха танго под звуците на китарата.
Валери бе седнал до леглото на една жена и ѝ говореше нещо, а тя топло му се усмихваше. Бонка бе отворила Библията си и обясняваше нещо на един заинтересован възрастен мъж.
Сава наблюдаваше младежите в действие и си каза:
– До сега не съм осъзнавал какъв потенциал имат тези млади хора. Те са жив пример за силата на Христовата любов, която променя хората.
За създаването на образа на чудовище са използвани белезите на оцелелите след атомната бомба.
Измисленото от японците чудовище Годзила се е събудило и получило сила от изпитването на водородната бомба.
За да се подчертае връзката на Годзила с ядрените оръжия, за нарисуване на кожата на чудовището, дизайнерите са взели образец от белезите на оцелелите от бомбардировката в Хирошима.
Болката не е враг. Тя се проявява навсякъде – болка от провал, от загуба, физическа болка, …. Без тъмнината ще спрем да ценим светлината.
Тъмнината, болката и провала са отлични възможности за растеж. Именно провалите се превръщат в стимул за продължаване на борбата и по-нататъшно развитие.
Болка дава възможност да се развие издръжливост и сила на характера. Тези две качества позволяват на хората да станат силни, да творят велики дела и да постигат още по-големи висоти.
Издръжливостта и силата на характера помагат на човек да разкрие потенциала си.
Не е необходими да разглеждаме тъмните моменти от живота си като край на всичко. Запомнете, че след нощта идва утро и вашите усилия ще дадат резултат, ако проявявате настойчивост и виждате в болката възможност за растеж.
Радвайте се на провалите си и когато животът ви предлага проблеми. Преодолявайки ги, можете да разберете още какво можете.
С напредването на възрастта оценявам все повече това, което моята майка е правила за мен: безсънни нощи, когато съм била болна или в затруднение; помощ и подкрепа във всяко мое начинание; мъдри съвети и вечно придружаващата ме молитва навсякъде.
Колко много и е коствало непрестанно да бди над мен?!
Представям си Бог като квачка, която се грижи за своите деца и е готова да се пожертва за тях.
Бог е нашата канара, но и нашата утеха.
Нашият небесен Баща е нашата сила и закрила.
„Както един, когото утешава майка му, Така Аз ще ви утеша“.