Можем да станем християни само веднъж в живота си, когато се покаем от греховете си. След като се обърнем към Христос, Бог ни извлича от тъмнината и ни води в Своята чудна светлина.

Да бъдеш християнин е ежедневна непрекъсната задача!

Това е непрестанна работа, процесът на обръщане от греха към новия живот в Христос чрез силата на Светия Дух.

Именно тук нашите желания се проявяват най-ясно. Макар че вече сме се обърнали към Бог, нашата стара природа е все още жива и „рита“. Истинските ни желания все още се опитват да поставят нашето Аз над Христос.

Не е лесно да подчиним желанията си на волята на Христос, но когато успеем, ние се чувстваме много облекчени.

Вместо постоянно напрежение и безпокойство, ние намираме хармония с Бог и усещаме ведро чувство резултат от Неговото присъствие.

Много искат да служат на Бога, но не могат да намерят време да бъдат сами с Него. Те обичат да действат повече, отколкото да проведат спокойния и тих разговор с Приятеля.

Разбира се, Бог ни призовава да служим. В живота на християнина не трябва да има мързел и небрежност.  Но преди всичко Бог ни призовава към Себе Си. Той ни казва: „Дойдете вие сами на уединено място насаме…“

Четем, че Исус „..сутринта, когато беше още тъмно, стана и излезе, и отиде в уединено място, и там се молеше“. Ако Божият Син трябваше да посвети известно време, за да бъде сам с Отец, колко повече важи това за нас!

Не ни е лесно оградени от света, да отделим няколко минути, за да почетем от Библията и да се помолим. Но без това не можем да растем в познаването на Бога, няма да получим от Него силата за предстоящите духовни битки.

Не отлагайте. От днес започнете ежедневно да общувате с Бога.

Представете си, че сте в работилницата, където се прави анализ на материала, в един стоманолеярен завод. Около вас има малки преградки и отделения. Стоманата се изпитва до краен предел и се отбелязва с цифри, които обозначават степента ѝ на закаленост.

Няколко парчета се подлагат на усукване до толкова, че се счупват. Върху тях се отбелязва силата на усукване. Други се разтеглят до край и на тях се бележи възможностите им за разстягане. Други се подлагат на натиск до раздробяване и те се бележат.

В завода знаят степента на напрежение на всяко парче стомана. Така могат да определят кои от тях стават за  построяване на кораб, здание или мост. Работниците са добре осведомени за това благодарение на залата за анализите, която на практика доказва качеството на материала.

Така се случва и с Божиите деца. Бог не иска да бъдем вази за украшение от стъкло и порцелан. Той иска да бъдем като тези яки стоманени пръти, способни да издържаме на най-висока степен на усукване или натиск, без да се предаваме.

Бог не иска да сме като оранжерийни растения, а да бъдем подобни на дъбовете, устояли на бурите; не и подобни на пясъчни дюни носени от вятъра, а по-скоро гранитни скали, съпротивляващи се на ураганите.

За да ни направи такива, Той трябва да ни тества в изпитания. Много от нас са преживели и знаят от собствен опит, че страданието всъщност е Божият лабораторен тест.

Лесно е да говорим за вярата и да развиваме теории за живот чрез вяра, но Бог често ни хвърля в пещта, за да изпита качеството на нашето злато, отделяйки го от примесите и шлаката.

Блажени сме, когато ураганите на неспокойното житейско море ни правят ценни за Господ Исус Христос. По-добре в бурята с Христос, отколкото в спокойна вода без Него.

Младен бе тръгнал да издири най-добрия човек на земята. Веднъж попадна в един град и чу името му:

– Андрей Добролюбов.

– Защо смятате този човек за най-добрия? – попита Младен хората.

– Той е истински християнин. Води безупречен живот и е пример за всеки от нас.

Много от семействата са нарекли децата си с неговото име.

Чрез Андрей Младен прие Господа за свой Спасител. Добролюбов стана пример за младият човек.

Наложи се Младен да напусне този град и да замине надалече от него. Няколко години, той не се видя с Андрей, но един ден прочете във вестниците, че Андрей Добролюбов е умрял.

Сърцето на Младен се изпълни с голяма мъка и той едва се добра до дома си.

– Какво ще правя сега без него? – каза си Младен. – Всичко пропадна.

На другия ден реши и се върна в града на Андрей. Там още по-отчаяно мълвеше:

– Андрей, защо ме изостави на кого ще се опра сега, ти беше моята надежда…

Една жена го чу и му каза:

– Не се опирай на Андрей, той е само човек и както виждаш умря, като всички хора. По-добре разчитай на вечния и жив Бог, на Който Андрей бе дал сърцето си и бе покорил живота си. Надеждата в Бога не допуска колебание. Господ не помага на този, който се надява на богатство, слава, човешка и светска сила, а понякога и на Бога.

– Това е добър урок за мен, – започна по-ясна мисъл да се оформя в ума му. – Надеждата ми и упованието ми трябва да почиват на Бога.

Богатият човек вижда в себе си много начини и сили за собственото си благосъстояние.

Но ако многоимащият прекъсне привързаността си към имота, изгаси всяка надежда към него и престане да вижда в него съществена своя опора, то в сърцето си той е като този, който няма нищо.

На такъв е открит пътя към Царството. Тогава богатството не само не му пречи, но му помага и дава възможност за благотворителност.

Богатството не е беда, а упованието и пристрастието към него.

Тази мисъл може да се обобщи така: Който на каквото уповава и към каквото се пристрастява, от това е богат.

Който на Бога уповава и прилепва сърцето си към Него, той е богат с Бог. А който уповава на друго нещо освен Бога то от другото е богат.
Следователно, който не е богат с Бога, за него няма вход към Божието Царство.