Книгата е източник на знание и мъдрост.
Ако вие не знаете какво да подарите на приятел или много близък човек, подарете му книга.
Това ще бъде най-добрият подарък. Но ако вие посетите някоя интересна или необичайна книжарница, това ще се превърне в истинско приключение.
Днес ще посетим в Аржентина, Буенос Айрес, El Ateneo Grand Splendid.
В бившата сграда на театър Grand Splendid е разположена книжарница – El Ateneo Grand Splendid.
По-рано в амфитеатъра са се събирали 1050 души, а сега помещението, превърнало се в книжарница, събира повече от 120 хиляди книги.
На сцената се намира кафе, а вечерно време там може човек да се наслади на нечии изпълнения на пианисти.
С една дума, не магазин, а истински книжен салон.

Славена беше дребничка и рижа, с много лунички по лицето. Живите ѝ сини очи засияха, когато Павел обеща да я закара до града. Той бе шофьор на голям камион и прекарваше стоки от едно място на друго. По този начин изхранваше семейството си.

Славена се покачи на високата седалка в кабината до шофьора и тръгнаха. Тя не обичаше да мълчи и започна да разказва за себе си:

– Била съм осиновена, когато съм била бебе.

– Е, случва се, – уклончиво каза Павел..

– Родната ми майка е била на 14 години, когато съм се родила, – продължи Славена. – Не могла да ме задържи, по-точно не е искала, – в гласа ѝ се усети горчивина. – Тогава са ме взели мама и татко. Те са много мили хора, – очите ѝ заблестяха. – Осигуриха ми прекрасно детство. Чувствах се сигурна и обичана. Бях заобиколена от хубави неща. Записаха ме в добро училище. С избора си на професия май ги разочаровах. Брат ми стана адвокат, а една актриса не може да се мери с юрист.

– Има много начини, чрез които можеш да накараш, хората да се гордеят с теб, – каза Павел. – Може би ако получиш тази работа ще се зарадват за теб.

– Да, но те не са искали това за мен. Мама мечтаеше да стана учителка, но аз нямам достатъчно търпение, особено към децата.

– Човек трябва да има голямо търпение, за да се занимава с тях, – съгласи се Павел. – Аз имам три момчета, които нямат още осем години и съм забравил какво е спокойствие.

– Навярно съпругата ти много се изморява? – съчуствено каза Славена. – Тя ходи ли на работа?

– Как ще ходи с три деца?! – възкликна Павел. –  Много се дразни, когато хората ѝ задават същия въпрос. „Вие какво си мислите, че правя по цял ден, – често ги кастри тя. – Да не мислите, че си правя маникюра, стоя с часове във фризьорския салон или по цял ден си пия кафето с приятелки?“

– Извинявай, това беше глупав въпрос. И на мен ми се случва да търпя подобни забележки.

– Какви забележки могат да ти правят на теб?

– „Колко е хубаво, че живееш при такива хора“ или „Какъв късмет извади, че те осиновиха Доротея и Стефан“. Разбирам ги. Те смятат, че е много добре, като съм попаднала в добро семейство, вместо да бъда в дома, без изгледи за сносно бъдеще. Донякъде са прави, но ми е трудно.

– Собствената ти майка се е отказала от теб, – каза Павел и я погледна в очите, – а други хора със съвест, са те осиновили. Би трябвало да си им благодарна.

Тя наистина им беше благодарна и ги обичаше много, за това много я болеше, когато ги огорчаваше.

„Дали наистина, ще се зарадват, – помисли си Славена, – ако получа тази работа?“

И със скрита надежда в сърцето се усмихна на себе си.

На последната берлинска изложба IFA 2014 компанията Panasonic е представила прототип на своя нов продукт – интерактивно огледало.
Устройството е още едно решение за реализиране на „умен“ дом, но то може да се използва и в салоните за красота и универсалните магазини.
Освен простото отражение огледалото може да направи пълен анализ на външноста на потребителя и да даде редица съвети за нейното подобрение.
В основата на идеята на „умното“ огледало лежи технологията за разпознаване на лица, използвана в линейната камера Panasonic Lumix.
Огледалото анализира отражението на човека, подробно изучава състава на кожата му и създава холографско изображение на лицето. С това изображение потребителят може да експерементира при гримирането, различни козметични хитринки, изменение на прическата, без това да го прави на собственото си лице.
Огледалото изобразява диаграма за състоянието на различни параметри и обръща вниманието на потребителя към проблемните моменти като лъскаво чело, кожни възпаления, тъмни кръгове под очите или неравно положен крем.
Освен това огледалото дава редица козметични съвети за отстраняване на тези недостатъци, препоръчва определен вид хранене, дава информация за козметичните прибори и инструкции за провеждане на различни манипулации.
Огледалото може да се синхронизира с календара в смартфон, така че то отрано да подбере няколко образа за съответни събития. Например, за пазнуване на рождествена вечеринка огледалото ще подбере съответно на вечерното осветление грим и прическа за тържествения случай.
За сега съществува само прототип на това огледало, но компанията работи върху неговото осъвършенстване. Тези, които са видели прототипа са във възторг от него.

Жителите на селището Корморант в щата Минесота избрали седемгодишното куче на име Дюк за кмет. Домашното животно победило със значителна преднина на избора, в който взели участие 12 местни жители.
Кучето официално ще встъпи в длъжност на 16 август, по време на ежегодния панаир.
За да представи достойно съселяните си Дюк е трябвало да прекара 5 часа в салона за красота. Освен това му бил връчен цилиндър и почетна лента.
Новоизбрния кмет не е коментирал избора си пред журнлистите, но дружелюбно е погледнал в камерата.
Песът ще изпълнява длъжността си в продължение на една година.
Заплатата на новоизбрания кмет ще се отпуска от местния магазин за домашни любимци, които ще му доставят храна за кучета в продължение на една година.
Като си помисля само, че и в нашата страна наближават избори ….

Януари. Сняг и студ. Скоро ще отлети самолета от Прага за Лондон.
Задъхан се качва и последния пътник на борда. Тъй като е закъснял е „награден“ с билет накрая в салона, където се пуши. Тогава пушенето в самолетите още не беше забранено.
Самолетът излита. Хората се поотпускат и пият от предложените им напитки. Множество от тях се трупат в салона да попушат.
След няколко минути та се установява димна завеса.
Раздразнен закъснелият пътник казва на най-близко стоящия:
– Може ли да не изпращате дима от цигарата си към мен.
А съседа му отговаря, леко усмихвайки се:
– Какво толкова, помахай с ръце и той ще се разсее.

Някои проблеми не се премахват само чрез махане на ръце, необходимо е човек да се откаже от някои неща.