Архив за етикет: ескалатор

Това е за теб

imagesВ магазина имаше много хора както обикновено. Ескалаторите пълзяха нагоре надолу без да спират.

Мая стоеше до майка си и си играеше с много красива топка. Изведнъж детето трепна и погледна към другия край на магазина.

Там малко момиченце молеше майка си, нещо, но жената отрицателно клатеше глава и обясняваше нещо много дълго. Но малкото момиченце бе готово да се разплаче.

Мая скокна и отиде при малкото момиченце. Тя му подаде топката си и каза:

– Това е за теб. Само я дръж по-здраво.

Малкото момиченце дари Мая с широка усмивка и ѝ помаха с ръка, когато Мая отиде при майка си.

Повече стъпала

45745Представете си, че вие с приятеля си се движите по ескалатор.

Изведнъж решавате да се изкачвате по стъпалата на ескалатора, за да ускорите придвижването си.

Кой от вас двамата ще преброи по-голямо количество стъпала от ескалатора?

Впрегнете всичките си мозъчни гънки и мислете усърдно. Въпросът е много лесен.

Пак ли се отказахте. Няма как, следва …

Отговор: Този, който се изкачва по стъпалата бързо ще преброи повече от тях. Представете си, приятелят ви стои на едно място, докато ескалаторът се движи. Тогава той „ще преброи“ само едно стъпало. А вие като се движите, ще преброи много повече стъпала.

Пазаруваща терапия

imagesПочти три часа Жана и Роси обикаляха поредния търговски център с множество магазини. Доктор Райнов бе преписал тази пазаруваща терапия за да откъсне Роси от тежката атмосфера в болницата.

Наближаваше обяд. Наоколо сновяха майки с детски колички и по-възрастни жени. Двете приятелки се качваха по етажите, слизаха по ескалаторите и се заливаха от смях като ученички.

Роси имаше чувството, че участва в маратон. Тялото ѝ бе отслабнало и доста изтощено. Комбинираното лечение с химиотерапия и лъчетерапия атакуваха не само рака, но и самата нея. Всичко това бавно и постепенно я убиваше. Косата ѝ не бе опадала нацяло, но бе много изтъняла.

Първоначално Жана бе намислила да заведе Роси в някой салон за красота, но после се отказа. Положението на приятелката ѝ бе доста травмиращо, нямаше нужда да го усложнява още повече.

– Дай да го нося, – Жана протегна ръка към пакета, който носеше Роси.

– Да не съм саката, – дръпна се на шега Роси.

– Не исках …..

Роси се усмихна.

– Знам. Просто, когато си болен, хората започват да се държат с теб някак покровителствено. Карат те да се чувстваш по-различен, но и отблъскващ. Сякаш ти е пораснала опашка или ушите ти са станали по-големи. Навярно външно изглеждам слаба и немощна, но от вътре съм си същата ….

– Знам, – каза Жана и я прегърна.

– Това е един доста неприятен начин, чрез който можеш да разбереш, кои са истинските ти приятели. От както влязох в болницата, Владо всеки ден идва и ми носи цветя и храна. Дръж се за него, Жана, той е прекрасен човек, не го изпускай!

– За това мога да поспоря, – засмя се Жана. – Вярно е , че работата му не е лека, но в сравнение с отглеждането на две деца….. – Жана махна с ръка.

Двете вървяха към колата и мълчаха. Изведнъж Роси вдигна глава и се усмихна.

– Не ме гледай така, ще се оправя, – каза тихо тя.

– Непременно, – каза Жана.

Тя се опитваше да се зарази от оптимизма на Роси, но ѝ бе трудно да лъже и не можа да скрие сълзите в очите си.

– Повече се притеснявам за Миро, – каза неспокойно Роси. – Все за някъде заминава, а аз се страхувам, че ще умра, а той ще е далече от тук.

– Всичко ще се оправи. Не се тревожи, – опита се да я успокои Жана.

В последно време Роси сънуваше кошмари. Тя знаеше, че Миро има неприятности, но не можеше да му помогне, а това още повече я измъчваше и натъжаваше……

Нетактично любопитни

originalИма туристи, които ни правят лошо впечатление. Нявярно и вие сте се сблъсквали с тях. Трудно възприемаме външния им вид, кресливия им глас, начин на поведение, несъобразено с нашите възгледи и традиции, дрехите, които ни изглеждат неестествено в тълпата от хора.
Често ги наблюдаваме от страни и малко отвисоко, сякаш са истински аборигени, но не осъзнаваме, че и ние понякога ставаме досадни за околните с някои от действията си.
Най-много ни дразнят туристи, които са нетактично любопитни. Те стоят в средата на тротоара и се взират в околните сгради или разгръщат карта в средата на кръстовището. Спират и се оглеждат за посоката към ескалатора и създават хаос край себе си.
Може би е по-добре да ги приемем такива каквито са, все пак те не познават нашите обичаи и начин на поведение.
Кой знае, всеки от нас може да бъде на тяхното място?!

Музей на тялото

scale_962ee0d1e6c8Всички, които искат да видят точно какво става в човешкото тяло, трябва да отидат в Холандия. Там в малкият град Лейден, близо до Амстердам, се намира интересен музей „Музей на човешкото тяло“
Това е 35 метрово седем  етажно здание във вид на човек. В него с анатомическа точност са показани scale_b091fbc7e2e1c48f7fb06b9a19f65a06действията на вътрешните органи не само на екран, но съпроводени със звук и съответстваща миризма. Дори движението на сперматозоидите е озвучено.
За един час могат да се разгледат всички части на тялото.
За да влезеш в музея трябва да се изкаиш по ескалатор до коленете на гиганта. От коленете посетителите попадат върхи бедрената кост на крака, където точно е показано как работят мускулите и ставите при движение на човек.
След това се отива в матката на жена, където може да се наблюдава оформянето на плода. По-нататък посетителят се издига и scale_e7717e9075ceпреминава през стомашно чревния трактат, белите дробове, сърцето, устата, ухото, носа и очите. На всеки етап подробно се демонстрират всички процеси, ставащи в тези органи.scale_Muzei_Korpus_Leiden_Niderlandy_08
Показан е процесът на смилане на един изяден сандвич. Може да се види, какво става вътре в човека, когато киха, спи,…. как растат косите и ноктите,….. как хората усещат вкуса.
Посетителите в музея могат не само да видят отделните части на човешкото тяло, но и да ги докоснат. Възпроизвеждат се процесите не само в здраво тяло, но и последствия след травми.
Достигайки на самият връх, човек се оказва в главата на великана. Тук подробно се демонстрира работата на мозъка.