Нина и Минко вървяха бавно, прекосиха една градина и се озоваха до ъгъла на една висока  стена.

Група жени в широки дрехи, бяха коленичили с лице към насип върху , който имаше полирани камъни. На върха му се издигаше дървен кръст. Нина веднага разпозна разпнатия Исус на него.

Жените, пееха химн. Нежна и мелодична песен, която се извисяваше с призив към Христа и Го умоляваше отново да дойде.
Когато химнът достигна славословие към Отца, Сина и Светия Дух, Минко се присъедини към пеещите. После гласовете стихнаха. Жените коленичиха с наведени към земята глави и започнаха да се молят. Когато свършиха една от жените, изглежда водачката, им се изправи. Тя видя Нина, засмя се и плесна с ръце.

– Сестри!  – каза тя.  – Имаме гостенка.

Другите жени също станаха и поздравиха Нина усмихнати. Нина познаваше някои от тях. Лицата им нямаха никаква следа от разкрасяване. Не носеха скъпоценности и по дрехите им нямаше украшения. Бяха скромни и чисти.

Всички заедно се оттеглиха към градината. Там беше прохладно, а въздухът бе по-свеж. Жената, която ръководеше групичката  седна на една пейка.

– Радвам се, че си тук, Нина. На това място всеки може да отдъхне от горещината и задълженията си.

Нина само повдигна рамене.

– Християнка ли си? – попита Елена, ръководителката на групата.

– Изучавала съм нещо от вашата вяра, Пътят, както го наричате, Писанието.

– Навярно си чувала за Мария Магдалина, жената обладана от седем бяса, които Исус прогонил. По-късно станала една от най-близките му последователки и започнала да служи из Галилея и Юдея. Когато разпънали Исус, тя останала да бди край гроба му. Според нашите Писания, тя била първата, на която се явил Господа след възкресението си. Била предана Негова ученичка. Като Мария Магдалина, всяка от нас се е посветила единствено на Господа Исуса и проповядват в Неговото име.

Нина попита:

– А какво означава това?

– Това означава,  – поясни Елена, – че ние правим така, че името на Исус да стане известно във всяко кътче на околността и дори по-далече, било то в бордеите и мръсните улички на града, било в жилищата и вилите на големите и могъщите. Ние помагаме в болниците и лечебниците, но преди всичко убеждаваме онези, които скитат по улиците и продават плътта си, да се отрекат от този грях и да се обърнат към Исус Христос.

Нина бе слушала за такива жени, но сега за първи път се срещаше с тях. Тя бе чела Библията, но не бе предала сърцето си на Господа, тъй като още не искаше да се раздели с някои от „тайните си прегрешения“.

С Минко се запознаха скоро. Тогава той ѝ говори за спасителното дело на Исус Христос. Като го изслуша,  тя се засмя и му каза:

– И от други съм чувала за това, но още не съм готова. Има прекалено хубави неща в живота, от които не мога да се откажа.

– Когато приемеш Исус Христос за свой Господ, ти няма да искаш да правиш тези неща, – уточни Минко.

Нина бе отговорила уклончиво и затова Минко я заведе, да я запознае с жените, които бяха посветили живота си на Господа.

Тази среща се оказа много важна и решителна за Нина и само два дена след това, тя прие Исус Христос за свой Господ и Спасител.

Иво мълчеше. Повъртя салфетката от масата в ръцете си и умоляващо заговори:

– Извинявай, Таня!

– За какво да те извинявам? – В гласа на Таня се усети огорчение и болка. – За това, че си имал извънбрачна връзка? Задето ме излъга? Ако не беше хванат щеше ли да си признаеш?

Иво мълчеше и приемаше укорите, той наистина бе срешил.

– Тя по-сексапилна ли е? Вероято е и по-млада, – нервно каза Таня.

– Моля те, Таня, ….

– Сигурно с нея е по-весело, отколкото със скучната ти съпруга, – Таня продължи със хапливите си забележки.

Иво не можеше да я успокои. Разбираше колко много я бе наранил. С думи нищо не можеше да направи.

– Предполагам не е първата, – стрелна го остро Таня. – Това сега е без значение.

– Беше първата, кълна се … и последната.

– Сигурно, – вдигна безразлично рамене Таня. – До тук, господине, бракът ни приключи.

– Мила, недей така ….

– Каква „мила“ съм ти аз?- почти изкрещя Таня. – Има две неща, които не мога да понасям и ти ги знаеш много добре. Едното е, на децата да им се случи нещо лошо, а другото да ми изневериш.

– Но, Таня, ….

– Не става въпрос за унижението, нито за болката, а това, че вече ти нямам доверие. Трудно ще ти повярвам за каквото и да е.

Гласът на Таня потрепера, тя се поколеба, но продължи:

– Казваш, че си искал да скъсаш със нея и това било за последно? Как мислиш, че се чувствам след всичко това? Благодарна за това, че си призна или сигурна, че няма да се повтори?

– Не, знам че много те нараних ….

– Дори не показа, че те е грижа за мен. Аз изобщоне съм те познавала добре. Мислех те за един, а излезе съвсем друг. Обичах те цели 15 години, а всъщност не съм знаела какъв си. Колко тъжно ….., но няма какво да ти кажа повече.

– Таня, не можем да заличим нашият щастлив брак от толкова години заради една …. грешка.

– Бракът ни изобщо не е бил добър, а щастието не е било истинско, лошото е, че едва сега го разбирам …..

Акита-ину е най-старата порода кучета. Родината на тези кучета е Япония.
Прародител на породата е матаги-ину, която е използвана още през XIII век, предимно за лов.
Тези кучета охранявали замъците на знатните японци. По това време имало наказание за убийство на акита-ину, често даже отрязвали ръце или крака за това.
В историята на породата е интересно това, че по време на световните войни активно са я използвали в сражение, което едва не довело до пълното унищожаване на този вид кучета.
В началото на 1946 г. имало само 10 кучета от тази порода, но въреки това тази порода е оцеляла. През 1972 г. в Япония била създадена организация, задачата на която била да контролира чистотата на тази порода.

Децата остро реагират, когато във фразите, които отправяме към тях фигурира частицата „не“. Затова използвайте глаголите в повелително наклонение, които точно ще обясняват на детето какво трябва да направи.
Просто перефразирайте обръщението си към детето от отрицание на нежелателно действие, към призив за приятна работа. Това съвсем не е сложно.
Ето ви няколко примера, как може да стане това:
– „Говори тихо!“ вместо да кажете: „Не викай!“;
– „Прибери си играчките в кутията!“ вместо „Не си разхвърляй играчките!“;
– „Измий си ръцете с сапун!“ вместо „Не ходи с мръсни ръце!“;
– „Хайде да помислим, какво да направим!“ вместо „Не ми мрънкай!“;
– „Разкажи ми какво се случи!“ вместо „Не ме лъжи!“;
– „Затвори си устата, когато ядеш!“ вместо „Не яж със отворени уста!“;
– „Сложи ножа на масата и вземи ето това!“ вместо „Не пипай ножа!“ и т.н.
В тези примери детето ясно чува, какво трябва да прави и какво точно искате от него. На него му е по-лесно с фрази, които описват какво да прави, а не отбратното.

Вечерта бавно настъпи и слънцето потъна зад облаците, като остави само светла диря след себе си. Стела обичаше тези мигове.

В ръце държеше книга, в която се разказваше за хората влюбени в познанието. Както за тях, така и за нея да учиш, означаваше да живееш.

Когато беше малка, си мислеше, че е сиво безинтересно създание. Картината, в която виждаше себе си, бе нарекла: “ Момичето с вечно вдигнатата ръка в клас“.

Научи се да чете още много малка и не спря. Все учеше нещо, пресмяташе, проучваше ….

Сега тя бе дребна набита жена, облечена предимно спортно. Годините не ѝ личаха.

Със сегашните си работодатели се срещна съвсем случайно. Говориха за много неща и разбраха, че Стела има богати познания и търсачески дух. Тогава ѝ предложиха:

– Трябва ни човек, който да ни помага в проучванията.

– Какви проучвания? – попита Стела.

– Всякави. История, археология, езици, океанография, метеоролигия, компютър, биология, медицина, физика, разгадаване на пъзели …….искаме човек, който щом чуе въпроса, да направи всичко възможно, за да даде отговор.

– Изучавала съм повечето от тези дисциплини, – каза Стела, – а някои от тях дори съм преподавала. Бях известно време библиотекар и направих добри каталози на някои източници, познавам мнозина експерти. Това би било чудесна работа за мен.

– Но ти дори не попита за заплатата!?

– Но и вие не знаете какво мога, – засмя се Стела. – За това ви предлагам първо да ми плащате минимална работна заплата, а след като поработя при вас  и разберете на какво съм способна, сами ще определите колко да ми давате.

Сега Стела не съжаляваше за взетото решение. Работеше това, което обичаше, а ѝ плащаха щедро за труда.