В басейна на река Ижма около село Немяд се намира едно от най-големите местни находища на асфалт в Русия.

В републиката се намира най-голямото находище на барит BaSO4 в страната.

В Коми се намира най-голямото блато в Европа. То е разположено в Уст Цилемски район на Коми.

Средната дълбочина на блатото е 1,6 метра, а площта му е 200 000 хектара. Това не е просто блато, а огромна горско-блатна система, включваща голямо количество реки и езера.

В Коми се намира едно от седемте чудеса в Русия – стълбовете на атмосферните влияния. В столицата на Коми има паметник на буквата  „Ӧ“. Тази буква се използва в удмурския език, коми език, кюрдски, марийски, а също и горно-алтайски език. В руските книги до началото на 20 век, буквата „Ӧ“ се е използвала вместо буквата „Е“.

На територията на република Кабардино-Балкария се намира най-високата точка в Русия, връх Елбрус висок 5642 метра.

Първият човек, който е покорил тази височина е руският военен топограф Андрей Василиевич Пастухов.

През 1890 г. той се изкачил от западната страна на върха, а през 1896 от източната.

Оказало се, че именно А.В. Пастухов е съставил подробни карти на връх Елбрус.

Ингушетия заема една от най-малките площи в Русия, но тя е по-голяма от Люксембург.

В тази малка република е фиксирана най-високата раждаемост спрямо другите райони на Русия.. През 1992 г. населението на Ингушетия е било 211 000 човека, през 1998 г. – 313 000, през 2002 г. – 467 000, а през 2009 повече от 530 000 човека.

През 2000 г. за нова столица на републиката станал специално построеният град Магас, най-малочислената столица сред другите републики на Русия.

От 1924 до 1934 г Владикавказ е бил център на две автономни области в състава на Русия – Северна Осетия и Ингушетия. Освен това градът е бил независима административна единица извън тези райони.

Балканските противоречия са нова причина за свикване на 24 октомври 1885 г. в Цариград конференция на Великите сили.

Тази конференция продължава и след Сръбско българската война.

Вече е трудно да се иска възстановяване на положението отпреди 6 септември, затова Великите сили преговарят главно по условията за признаването на Съединението.

Преките турско-български преговори завършват с подписването на 24 март 1886 г. на Топханенски акт, който признава Съединението. Компромисът е постигнат благодарение на турското съгласие българският княз Александър Батенберг да поеме управлението на Източна Румелия, а в замяна Османската империя получава Кърджалийска околия и селата по долината на река Въча, населени предимно с българи мюсюлмани.

Съединението е извършено и защитено благодарение на пълното единение на българите от всички краища. Успехът му подсилва оптимистичната вяра, че това е само първата стъпка към пълното освобождение на българските земи.

Съединението е изцяло българско дело и е сред най-успешните събития в нашата историята.

Но то има и негативните последици.Съединението довежда до конфликт с Русия, което ще предизвика проблеми в бъдеще.

Съединението успява благодарение на щастливо стечение на обстоятелствата. Щастието е добро, но е несигурен помощник, защото лесно променя посоката си.

Значителното уголемяване на територията на България ѝ създава потенциални противници на Балканите. Това затруднява следващата стъпка, борбата за освобождение на Македония.