Не едно дете се е тръшкало в къщи, викало и плакало е: „Всички имат …., само аз нямам“.

Рекламата и модата са социална епидемия. Те са като вируси, от тях не можеш да изолираш детето си. За да запазите детето си от опасното влияние е необходимо да приложите твърдите си принципи, които сте си изградили за себе си.

Ако вие сте против нещо, което иска вашето дете, спрете това още от началото, но ако разберете, че детето ви е право, а вие сте сбъркали, кажете му.

Ако вие признаете грешката си, ще направите крачка напред.

Всеки ден се съобразяваш, какво трябва да направиш за деня и кое е с приоритет пред другите. Не трябва да се разсейваме от маловажните и дребни неща в живота си.

Забелязали ли сте, колко лесно губим радостта си заради някоя дреболия? Нещо малко ни подразни и ние губим радостта си. Когато знаем посоката, която сме избрали в живота си и направим завой, губим мира и радостта си.

Да предположим, че днес е бил лош ден за теб. И защо лош? Косата ви не е получила цвета, който са ви обещали в магазина, от където сте взели боята, а дрехите май не са последна мода и …. вие сте оклюмал и нещастен, смятате, че сте станали за посмешище на околните.

Това са дребни неща, които понякога ни засягат много и все пак те наистина нямат голямо значение. Не казвам, че трябва да ходиш неугледен, да миришеш на пот и ….., но това не е най-важното в живота.

Апостол Павел много ясно е казал по този въпрос: “ Но това, което беше за мене придобивка, като загуба го счетох за Христа“.

Какво бе най-важното нещо за вас, преди да срещнете Исус Христос? Работа? Кариера? Трупане на пари? Желанието да направиш голям удар за деня? Да бъдеш популярен и известен? А може би само да имаш сигурност в живота?

Всички тези неща нямат значение в сравнение с радостта да познаваш Исус.

Хиляди реклами казват: „Ти не струваш нищо, докато не използваш нашия продукт“. Дори и телевизионни новини се натрапват като най-важното нещо на деня. Но те не са! Нищо не е толкова безполезно, както вчерашния вестник. Просто защото нещо е спешно и незабавно трябва да стане,  не означава, че е толкова важно.

Трябва да се замислим сериозно за някои неща. Каква част от това, за което се притесняваме ще има значение утре? Повечето от нещата вероятно няма да има значение за утре, още по-малко за вечността.

Трябва да живеем в светлината на вечността.

Погледнете и вижте, живеем за неща, които наистина не са от значение. Когато живеем в светлината на вечността, осъзнаваме, че малките неща, за което се притесняваме не могат да ни направят щастливи и радостни, дори да се изпълнят.

За това трябва всеки ден да считаме всичко за “ загуба заради това превъзходно нещо – познаването на моя Господ Христос Исус“. Това е най-важното и то ще ни приготви за вечността.

Предшественици на вестниците се смятат новините, които се разпространявали в Древния Рим за събитията, които ставали в града.

Свитъците се пишели на ръка и се окачвали на площадите. Някои от тези свитъци са доставяни на  на знатни граждани в Рим.

Първият в света печатан вестник е „Столичен вестник“, който е пуснат в Китай през VIII век.

Хенри Форд за известно време е издавал вестник „Dearborn Independent“ – „Мъртвородена Независимост“, който е бил признат за антисемитски. Евреите в САЩ подали на съд изданието. След това вестникът бил закрит и Форд се извинил.

Първата реклама във вестник е била публикувана през 1657 г. в един от британските вестници.

Във Франция съществува вестник, който излиза само на 29 февруари. Вестникът се нарича „La Bougie du Sapeur“, което означавало „Свещта на сапьора“.

Сред другите материали в него се публикуват кръстословица, отговорите на които могат да бъдат намерени в следващия брой след четири години. Срокът за абонамент на вестника е 100 години.

Истинският бум на вестници е настъпил през XIX век. Спад в популярността им е регистриран в края на XX век, когато електронните медии заменят печатните медии.

Холандското студио Studio Smack по поръчка на MOTI и Dropstuff е създало рекламно видео за световно известна марка, която може да се изпраща в сънищата на потребителите.

Ние виждаме реклами всеки ден и навсякъде. Те са станали част от нашия живот.

Въпреки, че доста хора се опитват да ги игнорират, рекламодателите продължават да намират начини, за да привличат вниманието на потребителите.

Те са в състояние да се доберат до нас, когато спим. До сега сънят е оставал единственото място, където няма реклами.

Какво ще стане, когато рекламодателите проникнат в съня ни?

Съдейки по последните изследвания в областта на биохимията на мозъка, това е напълно възможно в най-близко бъдеще.

Проучванията, които са послужили като вдъхновение за това рекламно видео, са направени от японски учени. Те се свеждат до това, да фиксират изображение в мозъка въз основа на измерванията на мозъчната активност.

Теодор можеше да ограничи дефектите в една програма, докато същевременно пишеше друга. Очите му се местеха между екраните много бързо.

Той беше един от компютърните гении, който притежаваше необходимите умения за задачата. Дори беше лесен за вербуване, защото бе яростен защитник на околната среда, същински екотерорист.

Използваше знанията си, за да предизвиква хаос в дървопреработвателната промишленост, минно-геоложки обединения и тежките индустрии. Докато повечето природозащитници бяха по-доволни от рекламата, отколкото от резултатите в дейността си, Теодор предпочиташе да работи в сянка.

Той унищожаваше компютърните системи и причиняваше щети за милиони долари на онези, които съсипваха планетата.

– Задачата е твърде важна, – заяви гневно Теодор, когато му обясниха какво искат от него. – Мога да я изпълня за 24 часа. Няма проблем.

В гласа му се долови перчене. Китов поискаха обяснение:

– Ще ни трябваш след два дена. Ще можеш ли да бъдеш на линия?

– Това е лесно, – заяви самодоволно Теодор. – Аз вече вкарах в системата им вирус, който ще изключи всичките им работни станции от централния компютър. Никой няма да може да използва компютъра. Тогава ще ме повикат да оправя системата.

Заговореше ли за компютри, Теодор придобиваше респект, който прикриваше физическите му недостатъци.

– Няма ли да разберат, че някой е проникнал в системата им?

Теодор поклати глава в отговор. Това бе обида за способностите му.

– Изтрих тяхната част от антивирусната програма. Няма да намерят следи от външно проникване.

 – Можеш ли да въведеш първоначалната програма в техния централен компютър? – попита Китов.

– Вече ти казах – въздъхна Теодор. – Програмата ще бъде скрита в харддиска на компютъра по време на пренастройването му. Никой няма да попадне на нея, когато включи главното меню или да я намери, като проникне в системата. Направих я е невъзможна за откриване и същевременно много трудна за достъп.

– Кога ще можеш да блокираш компютрите? – попита Китов.

– Около четири часа след като се върна в апартамента си. Щом блокирам системата, те ще ме повикат след няколко минути. След това за няколко часа ще стартирам програмата.

– Отлично. Искам довечера да се върнеш, но не блокирай компютрите, докато не ти се обадя. Закъснението не трябва да е повече от двайсет и четири часа. Ясно ли е?

– Да, но защо да чакаме?

– Вкарването на компютърната програма е само един етап от операцията. Има и други, за които ти не знаеш. Трябва да се уверя, че всичко е на мястото си, преди да превземем системата. – Китов не беше свикнал да обяснява заповедите си.

На Теодор не му хареса този начин на действие, но тъй като знаеше, какви големи поражения щеше да предизвика работата му в няколко тръста едновременно, си замълча. В края на краищата тези господа трябваше да се опомнят и да направят нещо, за да не замърсяват околната среда.