Основната пречка за успешна комуникация е начина ви на мислене. Комуникационни умения в голяма степен зависят от това, как възприемате реакциите на отсрещните хора за вашите думи.
Не търсете скрит смисъл там, където го няма.
Например, вие искате да поговорите с някой, но той гледа настрани. Какво ще си помислите тогава?
Може би си мислите, че сте направили нещо нередно и накрая заключавате, че не можете да разговаряте с непознат. И едва ли по-късно ще се стремите да завържете разговор с някой.
Ами ако вашият събеседник се стеснява?  Възприемайки поведението му по-този начин, резултатът ще бъде съвсем друг.
Ако промените мисленето си за дадената ситуация, това ще ви помогне да преодолеете страха и ще се научите да разговаряте с всеки.

Самите лекари я наричат фармагедон. Защо купуваме таблетки, за които не знае Световната здравна организация? Защо се крие, че язвата на стомаха може да бъде излекувана само с една таблетка?
Ясна е работата. Не е изгодно да се изгуби печалба от 3 милиарда долара и да се излекува язвата за 100 долара от един път.
Вероятно сте наясно, че вашите черва се населяват от милиарди полезни бактерии, които съставляват нормалната микрофлора на вашия интестинален тракт. Нормално е тези бактерии да надделяват над болестотворните микроорганизми, които също обитават червата.
В някои случаи обаче, в резултат на продължително антибиотично лечение, стрес или лош хранителен режим се предизвиква дисбиоза, състояние, при което се наблюдава потискане на нормалната микрофлора и прекомерно размножаване на болестотворни бактерии или гъбички. Дисбиозата може да причини както диария, така и запек.
А знаете ли, че дисбиозата официално не е зарегистрирана като болест?
Производителите на лекаратва се съревновават по между си и колкото „по-яки“ са обясненията свързани с лекарствата, толкова по-голяма е печалбата.
Валокордин и Корвалол се наричат опиум за народа, защото един път приели лекарството, вие не можете да се откажете от него. Лекарството не лекува сърцето, то просто успокоява нервите. Корвалол включва фенобарбитал, който е наркотик. Тези лекарства не са разрешени за внос в ЕС и в много други страни.
Повечето лекарства по рафтовете на нашите аптеки лекуват симптомите на болестите, а не самите заболявания, което води до огромна вреда за човека.
Но най-лошото е, че лекарите и самите фармацевти, са заблуждавани с невярна информация.

Изследователи от Масачузетския технологичен институт са измислили нов начин за стимулиране на мозъка с малки вибриращи частици.
Техника на дълбока стимулация на мозъка, използвайки слаби токови импулси е обещаващ за лечение на няколко заболявания, включително болестта на Паркинсон и болестта на Алцхаймер, обсесивно-компулсивно разстройство и депресия. Този метод изисквал отваряне на черепа, за да се поставят електродите.
Полина Аникеева решила да въздейства на рецепторите TRPV1 чрез друг метод.
Екип от инжинери под нейно ръководство въвел магнитни наночастици в конкретни области на три мишки. След това изследователите облъчили мозъка на гризачите с ниски радиочестотни магнитни полета.
Полетата в начало били насочени в едно направление, а след това в друго в резултат, на което наночастиците се опитали да възтановят полето и се отделила топлина. Тази топлина се предала от рецепторите TRPV1 на съседни неврони, като ги карала да стрелят и да предават електрически сигнали.
Според Аникеева дори месец по-късно, наночастиците са били все още в състояние да стимулират мозъка. Сега изследователи наблюдават мишките, за да видите колко дълъг е ефектът и дали тази техника е безопасна в дългосрочен план.
Наночастиците са одобрени за използване при хора, например, по време на MRТ- визуализация и лечение на рак.

Представете си, че можете да контролирате един изтребител с помощта на разума си. Вие не трябва да държите щурвала с ръце и с краката да натискате педалите, просто мислите и самолетът изпълнява  маневри според вашата мисъл. За много от нас това все още е само фантастика, но не и за Ян Шоерман.
Преди много години Шоерман била парализирана в резултат от рядко заболяване, но благодарение на невронните имплантанти и програмата на DARPA, сега тя е в състояние да контролира бионичните си крайници само с помощта на мисълта си. Благодарение на имплантите, тя е успяла да стане пилот на F-35 – военен симулатор.
Това е голямо събитие в развитието на технологиите на невроните имплантанти, но също така е и сериозно събитие в бъдещата технология на дистанционно управление. Лесно е да си представим, че бъдещите оператори на безпилотни самолети могат да изпълняват своите мисии от безопасен бункер, управлявайки машините си само със силата на мисълта си.

В деня, когато Станиславов трябваше да се срещне с Ласков, беше напрегнат и за двамата. Станиславов още не знаеше как да постъпи в случая. Ласков се яви точно навреме в дома му. На устата му грееше надменна усмивка, но под привидната му вежливост се усещаше едва сдържано търпение.

След размяната на баналности Станиславов го поведе към всекидневната. Настаниха се в креслата. Станиславов се възползва от миговете на мълчание и огледа госта си.

Той добре разбираше какво се крие зад спокойната физиономия на Ласков. Младият човек му бе донесал своя повест и сега с нетърпение очакваше присъдата му. Станиславов бе смятал винаги, че една сурова критика, колкото и градивна да бе, е доста болезнена особено за начинаещ млад автор. Това е тежък удар, който би смазал крехкото му его. Станиславов разбираше, че държи в ръцете си бляновете на този млад човек. Можеше да ги унищожи или да ги пощади. Въпросът беше дали да каже истината на този арогантен тип или да го излъже милостиво.

– Е, господин Станиславов, – не издържа Ласков и подкани домакина, – как ви се видя моята повест?

Въздухът в стаята леко завибрира. Мълчанието на Станиславов беше като бент, който задържаше потока на събитията.Той реши, че на този младок би му казал истината, но не от злоба, а само да види как ще понесе тежкия удар.

Станиславов се прокашля и каза с леден тон:

– Прочетох повестта ви много внимателно и трябва да призная, че не ми хареса. Казвам ви това, защото разбирам, че една лъжа от моя страна би била пагубна за вас.

Усмивката се изтри от лицето на Ласков, а ръцете му се свиха в юмруци. Но това не попречи на Станиславов да продължи да го критикува любезно:

– Тръгнали сте от една наивна идея и сте я развили крайно несполучливо. Творбата ви има хаотична структура, сцените са объркани. Човек остава с впечатление, че между събитията няма никаква логика. Стилът ви е подобен на някой нотариус и предизвиква неизбежно отекчение.

Станиславов огледа лицето на събеседника си. Но гостът не излъчваше никакво напрежение при такъв коментар на повестта му. Ласков едва успя да овладее смайването си.

– Чудя се по какъв начин сте чели повестта ми, – тихо каза Ласков.

Станиславов разбираше, че гостът му съвсем не бе от лед. Той бе по-скоро болезнено горделив, но винаги морално непобедим. Такива хора са безкрайно самодоволни и смятат, че могат да правят всичко, с което се захванат.

Явно Ласков беше решил да покаже пред света, че има необикновенно въображение, ловко умее да размества думите от речника и че притежава дарбата да пише.

Гостът пое въздух, завъртя главата си на едната страна, после на другата и се опита да си възвърне самообладанието.

– Вие сте добър писател, но мисля, че грешите в преценките си, – спокойно каза Ласков.

– Вие имате право да си мислите каквото си искате, – смръщи вежди Станиславов. – Но вие потърсихте мнението ми. Съжалявам, че не ви казах това, което искахте да чуете, но бях искрен.

– Може би имате право, че повеста ми се нуждае от щателно редактиране – започна защитата си Ласков, – що се отнася до стил и стуктура, но това е първият ми опит, така че не съм очаквал резултата да е отличен. Идеята може да не ви харесва, но защо не оценявате литературните ми дарби, така обиждате моя интелект.

Станиславов само повдигна рамене и нищо не каза.

Ласков стана подаде ръка на домакина за довиждане и се насочи към вратата. Стъпките му бяха тромави и бавни, сякаш огрона тежест се бе стоварила върху раменете му.

Когато Станиславов остана сам в стаята, се замисли: „Дали не бях прекалено жесток с този млад човек …… и все пак в него има нещо. Надявам се да превъзмогне критиката и да се насочи към друго, в което би бил по-добър“.