Седейки на дивана близо до мястото за приемане на поръчки в един ресторант, непознатата забелязала един буркан с пари, събран за благотворителност.
Тя се поколебала за няколко секунди, но после грабнала плячката си и я изсипала в чантата си. След това напуснала мястото.
По-късно станало известно, че тези пари били предназначени за финансиране на изследвания на рака.
До момента на кражбата сумата от даренията била доста прилична.
Има много любители на този плод. Той има горчив вкус и аромат, подобен на гнило сирене. Въпреки това, има много фенове в Бразилия и Югоизточна Азия.
Това се дължи на факта, че нони има лечебен ефект и помага в борбата срещу рака, диабета, сърдечно-съдови заболявания и ревматизма.
Строги научни доказателства за неговата полезност няма.
А Световната антидопингова комисия вече е успяла да внесе сока от нони в списъка на забранените препарати.
Учените са успели да получат здрави потомство от женски мишки, на които им били присадени напечатани яйчниците на 3D-принтер. Експерименталните резултати са описани в статия от списание Nature Communications.
Вместо „мастило“ за принтера използвали желатин, въпреки че по правило се използват хидрогелове за това. Те рядко се отхвърлят от тялото. Органите имат пореста структура, която им позволява да взаимодейства с кръвта и тъканите на гостоприемника.
Хидрогеловете са смес от 99% вода и малко количество полимер. Те са доста меки, но авторите на проучването са намерили начин да ги направят достатъчно гъвкави и твърди.
От седем мишки, които са получили имплантанти, само три са дали потомство. Родилите се мишлета са здрави и силни.
Освен това, при самките се е запазила способността към лактация. Следователно, даже и след отделянето на истинските яйчници, хормоните продължават да си вършат работата.
Сега екипът планира да създаде повече образци на изкуствени яйчници и да ги тества на прасета, които са безплодни.
Ако и другите експерименти са успешни, ще започнат работа и с хора.
Особено актуално ще бъде това за болни от рак, които още не са достигнали полова зрялост и се нуждаят от изкуствени яйчници, които ще растат заедно с тях.
Кофа, от която може един рак спокойно да излезе, става непреодолим капан за няколко рака, тъй като те ще се хванат един за друг и ще пречат да се освободи всеки, който е близко до това.
Ето защо терминът „манталитет на раци“ се използва за описване на ситуация, когато хората демонстрират отхвърляне или бойкот на много успешни членове на обществото, стараейки се да минимизират техните постижения.
Ракът като болест, обезсърчение, мъка и болка споходи семейство Петрови. Нина, най-малкият член в дома им губеше последната битка с тази коварна болест.
Баща ѝ и майка ѝ постоянно бдяха над нейното легло. В молитвите им се усещаше тъгата, която чувстваха поради наближаващата раздяла.
Един ден, гледайки угрижените лица на родителите си, Нина помоли майка си:
– Мамо, кажи ми една радостна молитва.
Майка ѝ я разбра веднага.
„Дъщеря ми не иска да чува молитва за болест и болка водещи до депресия, – помисли си майката. – Тя иска да чуе молитва на благодарност към Бога за семейната любов помежду ни, за това, че през всичките тези години сме били заедно и за вярата, която ще ни събере отново в небето“.
Молбата на Нина завинаги промени молитвите в този дом. От тогава те станаха по-позитивни.
– Боже, ние знаем, че ни обичаш, – мълвеше майката на Нина. – Исус умря за нашите грехове и ни е приготвил вечен дом в небето. Имаме ли по-голяма причина за радост? Тъгата е неизменна част от живота ни, но аз съм Ти благодарна, Боже, за това, че чрез дъщеря ми, ми напомни нещо много важно – призива да се радваме. Ако погледна внимателно, той изпълва цялата Библия. Сега вече съм напълно сигурна, че ти се радваш на молитви изпълнени с радост и благодарност“.
Бащата на Нина гледаше с болка дъщеря си и тихо шепнеше:
– Господи славя Те за Твоята милост. Помогни ми да разбера, че Ти Си Изворът на радост в нашия живот.
Това не бяха вече онези опечалени родители, които живееха с мисълта, че губят нещо много скъпо в живота си. Техните лица грееха и сияеха вследствие на една радостна молитва, която изтласкваше скръбта и даваше нова надежда.