Йодът, както и неговите съединения не могат да противодействат срещу радиация.
Въпреки това лекарите препоръчват на хората да го приемат при бедствие. Защо?
Работата е там, че радиоактивен йод-131, освободени в околната среда, бързо се натрупва в човешкото тяло, за да бъдем по-точни в щитовидната жлеза и значително увеличава риска от ракови и други заболявания в тялото.
Когато щитовидната жлеза е „запълнена“ с друг, безопасен йод за тялото ни, за радиоактивен йод не остава място.
Но ако не съществува опасност за пускане на йода-131 в околната средата, не трябва да се приема йод в никакъв случай, защото при по-високи дози може да се нанесе непоправима вреда на щитовидната жлеза.

Чилийските власти са обявили извънредно положение в пустинята Атакама, където са започнали силни наводнения от десетилетия насам.
Атакама, както е известно, се смята за най-сухото място на планетата.
Дъждовете в Андите доведоха до частично наводняване на населени места, разположени в подножието на планината. Хиляди хора са останали без ток и вода, поради наводнения. Свлачища са блокирали пътищата.
В Атакама има редица големи медни мини. След наводненията те са спрели работа.
Правителството е изпратило хеликоптери в района за евакуация на хора, откъснати от света.

Елена наблюдаваше как сина ѝ растеше и се превръщаше в буйно малко момче. С няколко жени тя често посещаваше домовете, които имаха нужда от помощ. Носеха им храна, шиеха им дрехи, разговаряха с хората за болките и незгодите им в живота.

В сърцето си Елена усещаше болезнен копнеж за дете. искаше да създава нещо, да отглежда повече деца.

Един ден тя сподели отчаянието си с отец Николай:

– Съпругът ми иска още синове, но не знам как бих понесла нова загуба. Трудно ми е да приема още една смърт.

Елена наскоро бе пометнала за втори път. Първият път тя беше едва във втория месец, но преди три седмици синът ѝ се изсулил от нея, малко преди да влезе в седмия месец.

– Знаете, че несигурността не е характерна за мен, – каза Елена, – но въпросът за изгубените бебета остава за мен голям провал. В сърцето ми се води страшна битка, разбирате ли?

– Така се е случило, – каза отец Николай, – Не знаем защо е станало това, но ако роптаем и обвиняваме себе си, това ще ни помогне ли? По-добре иди при съпруга си и вярвай, че Бог ще реши, кое е най-доброто.

На Елена ѝ бе много трудно, болката и мъката сковаваха душата ѝ.

Сподели терзанията си със съпруга си:

– Ами ако Бог ме наказва за безпирните ми ламтежи и амбиции?

– Бъди търпелива, – каза съпруга ѝ. – Всичко ще си дойде на времето. Ще имаме обширен дом и много деца така, както сме го искали.

Майката на Елена често ѝ казваше:

– Искам да родиш още едно дете, за да мога да го държа и бавя, преди да съм остаряла твърде много.

А баща ѝ веднъж каза:

– Причина за всичко е твоето своенравие и старата ти скръб, която трови утробата ти. Ти искаш да градиш кариера и да бъдеш майка. Една жена трябва да се грижи за дома и семейството си. Остави на мъжете да се занимават с останалите неща.

Елена искаше да успява навсякъде, и в дома си, и в работата си. Беше убедена, че ще може да се справи, но не искаше да спори с баща си, той нямаше да я разбере.

Учеха ни да се грижим за книгите, за това не смеехме да унищожаваме печатните издания.
Но Изобел Узман веднъж видяла в един контейнер цял кашон с изхвърлени книги и тогава тя решила да им подари нов живот.
Така тя започнала да превръща старите томове в невероятни скулптори.
Вероятно, любителите на книги ще трепнат при вида на тези предмети на изкуството, но таланта и фантазията на момичето поразяват.
Изабела черпи вдъхновение от природата и приказките. Всяка книга тя се опитва да я направи особена и вълшебна.
Вече три години Изабела се занимава с това изкуство. Безсънните нощи, лепилото до лактите, нарязани от нож пръсти и безкрайна творческа работа.
Всяко своо произведение тя е създала с помощта на нож за произведения на изкуството, лепило, писалка и акварелни моливи.

На сайта Change.org фенове на писателя Тери Прачет са публикували петиция с искане смъртта да върне любимия им автор. Въпреки несериозността на петицията, тя вече е подписана вече от над 11 хиляди потребители на Интернет.
Тери Прачет почина на 12 март 2015 г. на 66 години.
През 2007 г. авторът е бил диагностициран с болестта на Алцхаймер, и след известно време, той е намекнал, че ще  свърши със себе си, когато загуби връзка с реалността.
Въпреки това е починал в дома си между близките си.
Независимо от влошеното си здравословно състояние, Прачет до последния си ден не се е откъсвал от работата си. Продиктувал е нова книга на помощника си.