Изкупените трябва да се обичат искрено, без лицемерие, с чисто сърце. Силата и любовта идват от живото и вечно Слово на Бога.

Пролетните дъждове и лятното слънце правят тревата сочна и зелена, но през есента тя увяхва, а през зимата умира. Земният живот минава бързо.

Човешката любов и отношения не могат да бъдат наша основа. Ние се нуждаем от Божието Слово, семето на вечния живот.

Ако наистина обичаме другите ще им даваме вечното Слово Божие.

Злобата, лицемерието, завист и клюките са духовна отрова, която разрушава любовта и унищожава работата на Бога. Не пийте отрова! Пийте даващото живот чисто духовно мляко – Словото Божие.

Благодарение на това Слово ние израстваме от безпомощни и егоистични деца, в сръчни и плодоносни Божии деца. За това трябва да изучаваме Божието слово искрено, а не лицемерно.

Наблюдавай белези на природата!

От ранна възраст овчарят и сеяча, гледат на небето. Умеят те вятър и ведър ден да предрекат, дъжд и веселие в полето, ранно мразовито утро, загуби по гроздето……

Така и лебедите в тихата вода, ако пляскат криле вечерта, градушка очаквай.

Или ако яркото слънце в мрачни облаци залезе, знай, на следващия ден дъжд ревящ ще те разбуди.

Ако бие град в стъклата, чакай да косиш трева висока в падината.

Чуеш ли шума на бурята, за работа не се готви, а в ленива дрямка отново потъни.

Щайниц играл във Виена срещу залог с австрийския банкер Епщейн.
В един момент Щайниц се замислил малко повече.

– Е, – недоволно казал Епщайн.

Щайниц направил ход, но тогава банкерът се замислил по-дълго, изход от положението нямало.

– Е, – казал световният шампион по шах.

– Вие се забравяте! – възкликнал богаташът, възмутен от такъв тон. – Знаете ли, с кого си имате работа?

– Не се безпокойте, прекрасно зная, – хладнокръвно отговорил  Щайниц. – Вие сте Епщайн на фондовата борса, а аз Епщайн на шахматната дъска.

Запознайте се, това е Хосе Мухика. Това не е средностатистически фермер или прост старец.

Този човек е известен като „най-бедната президент“ в света. Той е президент на Уругвай.

Като човек, който се грижи за народа си, той не получава баснословни суми пари. Просто си върши работата и изгражда страната си.

Хосе Мухика жертва около 90% от заплатата си в размер от 12 хиляди долара за благотворителни цели, помага на бедните и дребните предприемачи.

Хосе винаги е облечен просто. Той не се грижи  за това как да спечели повече пари, нито как да изглежда най-добре, а просто управлява страната си.

Той буквално е прекарал целия си живот в борба за страната си.

Мухика някога е бил партизанин и се е борил за правата на гражданите. Бъдещият президент два пъти е бил в затвора и 6 пъти е бил прострелян след опит за бягство.

Хосе Мухика е отказал да влезе в президентския дворец. Той решил да направи от него музей.

Днес Хосе живее във ферма заедно с жена си, където двамата отглеждат и продават цветя. Президентът кара Volkswagen Beetle от 1987 г.

За охрана той има само двама души и трикракото му любимо куче Мануел.
Президента на Уругвай смята, че той е като всички останали хора.

Във време, когато политици олигарси управляват света, историята на Хосе звучи вдъхновяващо.

Андряна обичаше да тича. Тя не беше спортистка, не участваше в състезания, но в нея се бе зародило желание да поддържа добра физическа форма особено, след като се сблъска с проблемите на майка си и лелите си, които спазваха строга диета, за да смъкнат някой и друг килограм.

Баща ѝ бе физически здрав човек. Работата му бе тежка и по тялото му се открояваха големи и силни мускули.

– Адри, – казваше ѝ той, – движи се повече, за да не стигнеш до плачевните диети на майка си.

И тя реши да последва съвета му.

Една съботна сутрин Андряна реши с бягане да покори един от близките хълмове. Въздухът беше много влажен и както се очертаваше, щеше да е много горещо. Тези два фактора сериозно щяха да затруднят тичането ѝ.

Въпреки всичко стигна върха. Там имаше нещо, което ѝ направи силно впечатление. Тя погледна надолу. Знаеше, че покрай пътеката имаше засадени кленове, но не бе забелязала, че така наредени пазеха сянка по целия път към върха на хълма.

– Въпреки влажността на въздуха, – каза си Андряна, – тази неочаквана сянка ми е помогнала да не се изморя много.

Изведнъж  в съзнанието ѝ изплуваха думите: „Господ ти е пазач; Господ е твой покров отдясно ти. Слънцето няма да те повреди денем“.

Тя бе много благодарна за неочакваното Божие благословение този ден.

– Благодаря Ти, Боже за неочаквания начин, по които се прояви в живота ми….

Всеки от нас може да открие знаците на Божията любов в живота си, стига наистина да го пожелае.