Бурак Улаш, сътрудник на планетариума към Турския колеж в Измир, е създал пиеса въз основа на колебанията на един от компонентите в двойната система Y Giraffe.

Улаш е използвал аналогия между между вибрациите между звездите и трептенията в различните музикални инструменти, и въз основа на това е създал музикално произведение.

Такива колебания са наблюдавани при много звезди. Например, промяна на светлината на Цефеидите (вид променливи звезди) е свързана с вибрации, задвижвани от термоядрени реакции.

Тъй като този процес е периодичен, физиците могат да получат информация за честотата на наблюдаваните трептения. Подобен набор от честоти на осцилация могат да бъдат представени чрез музикални гами, за всяка нота има съответна честота.

В по-ранните си работи авторът е изследвал, как може музиката да опише колебанията в една двойна система. Оказало се, че най- добрия начин за описване на компонентата А е намаляване на нормалната гамата. Долната част на това описание представлява намалена гама, а горната е нормална и се състои от седем ноти. На основата на такава гама е записано произведение от фа диез.

Звуците от звездите са създадени чрез обработката на научни данни.

Спектърът от колебание на звездите е отнесен към минималните наблюдавани честоти, умножен по константа, съответстваща на честотата на нотата сол от четвърта октава – 392 херца. Благодарение на това са получени нотите сол, ла, до и ре.

По същия начин по-рано са били създадени и други музикални произведения.

Така Петер Трачик заедно с LHCb е записал композиция в стил хеви метъл, въз основа на открития Хигс бозона, а на музикален фестивал в Монтрьо е прозвучала джазовата импровизация, в което са били включени данните на детектора ATLAS.

Щом Атанас приближи желязната порта, песовете скочиха към него. Той инстинктивно се отдръпна и започна да вика:

– Кольо! Кольо! ….

От долу се зададе яката фугира на Николай. По лицето му се разля усмивка. Усмири кучетата и подкани:

– Влизай….

Слънцето силно прежуряше. Николай придърпа към масата от вън един голям чадър и покани Атанас да седне. След това се залови да прави кафе.

Атанас и Николай отдавна не се бяха виждали. Последния път беше преди три години.

– Вече се диша по-леко, – заоглежда се под чадъра Атанас.

– От рая сме много далече, – пошегува се Николай. – Веднъж счупи ли се стомната, иди че я лепи ….

– Важното е да се движим напред и да не се обръщаме назад, – философски заключи Атанас.

– Животът така яко ни е яхнал, че всеки търси начин как да оцелее, – махна с ръка Николай.

– Само да оцелее ли? – Атанас погледна Николай в очите.

– Е, трябва и някой лев да изкара отгоре. Видя ли, градът ни е заприличал на панаир, всеки втори човек е отворил сергия или малко магазинче.

– Това е част от общия хаос на пазарната икономика, – отсече Атанас. – Надявам се да не продължи много.

– Сигурен ли си в това? – недоверчиво откликна Николай.

– Да, – каза Атанас като се настани по удобно на дървената пейка. – Нали в Народното събрание се гласуват закони, чрез които бавно, но сигурно ще се въведе ред.

– Колелото така се е завъртяло, че ….

– Са ни нужни години, – Атанас довърши думите на Николай, – Вярно е. Но всеки трябва да помогне с нещо в този труден процес, а не да стои и да чака наготово.

– Аз не чакам, работя, – недоволно извика Николай.

– Би ли дал пари за едно добро дело в града ни, – атакува го директно Атанас. – Навярно си чул за паметника, който искаме да издигнем на площада.

Николай още като видя Атанас се досети за какво е дошъл, но реши още от началото Атанас да си каже думата.

– Майка ми е тежко болна, онзи ден я откарах в болницата, – започна да се оправдава Николай. – Всеки ден съм там. Ходя купувам лекарства, памперси, … А всичко е толкова скъпо. Дъщерите и зетьовете останаха без работа. Скоро търсех пари да ремонтирам тази стара съборетина ….

– Виждали са те с онзи пикап, – посочи с ръка към колата Атанас, – да продаваш бензин със зет си Манол.

– Хората ако могат и в една капка вода ще ме удавят, – намръщи се Николай. – От трима съм взел заем. Щом трябва за паметника ще потърся още…..

Атанас познаваше приятеля си още от училище. И тогава си бе още стиснат. Станеше ли дума за даване, все си намираше оправдание. Такъв си и бе останал.

Вашия външен свят е отражение на вътрешния ви свят.

Навярно познавате хора, чийто живот е пълен с хаос и стрес.

И това става с тях не защото те се намират в съвършенно непредвидени ситуации.

Харесва ни да си мислим, че променящите се обстоятелства ни променят и нас самите.

В действителност, този процес работи в обратна посока. Ние трябва да се променим, за да изменят обстоятелствата.

В устата на нихилиста Базаров Иван Тургенев е сложил израза, че природата – не е храм, а работилница. Но италянският екоархитект Джулиано Маури е създал уникален „Жив храм“ под открито небе, където вместо стени има тесни алеи, а вместо таван, преплетени клони на фона на безкрайното небе.

Своето последно творение Джулиано Маури е нарекъл Cattedrale Vegetale. Първите насъждение той е поставил в подножието на планината Арера в покрайнините на италянския град Бергамо през 2001 г.

Архитектът е починал осем години след това, а днес за „Живия храм“ се грижи синът му Роберто Маури.

Създаването на скелета отнема доста време, това е продължителен процес. Той е бил завършен през през 2010 г. в рамките на Международната година на биологичното разнообразие, която се е провела под егидата на ООН.

Храмът е образуван от пет базилики, състоящи се от 42 колони, сплетени от елови стволове и дъски от кестен и орех. Вътре във всяка колона е посадена фиданка на габър.

Според автора, с течение на времето, разсада трябва да израсте, унищожавайки изкуствената рамка преплитайки се и образувайки с короните си  живи стени и таван. Пред нас е „грубата“ версия на храма, която през годините ще придобие нова съвършенна форми.

За да видят този шедьовър тук идват много туристи, творчески личности и религиозни поклонници, които могат да се почувстват по-близо до Бога.

Италиански Cattedrale Vegetale не е единствената „зелена“ църква, в Нидерландия има копие на Нотр Дам дьо Пари, също направено от насъждения на дърветата.

Заряд от ултразвукови вълни е способен да победи упорити рани, които не искат да зараснат.
Тестовете върху животни показват, че лечебният процес може да се намали с почти една трета. Сега предстои проверката на тази методика върху хора.

Ултразвукът вече се използва за лечение на някои повреждания на костната тъкан.

В университетите в Шефилд и Вристол са взели мишки с хронични рани, които често се заразяват и не искаше да се затворят.

Към такива рани се отнасят получените при дълго лежане и диабетна язва. Такива често се образуват при възрастни хора, при които е снижена активността на въстановителните системи в организма.

Високочестотни звукови вълни предизвика клетките да вибрира в и около самата рана. Това събужда клетките.

Както било установено в рамките на изпитването, вълна помогнала на старите животни и диабетични мишки.

Времето за регенериране се редуцира 9-6 дни. Показателите за възтановяването се били върнали към нивото на младите животни.

Учените, обаче, лекувани раните, преди те да преминат в хронична фаза. Т.е. те трябва проверяват и изследват раните чрез ултразвук няколко седмици напред.