Един езичник писал на един мисионер: „Ти не си толкова добър, колкото е твоята Книга. Ако беше толкова добър, колкото е вашата Библия, то цяла Индия щеше да приеме Христос“.
Това е много тежък укор. Животът на мисионера не съответствал на това, което говорел.
Този укор е и за нас. Нашият живот в противоречие ли е с волята на Бога?
Когато хората слушат за учението на Христос, те са привлечени от светлината. Не без основание, те очакват да видят тази светлина в живота на тези, от които слушат за Него. Но както често се случва те претърпяват горчиво разочарование.
Светът се е изморил да слуша мъртви учения. Хората не искат да знаят за Спасителят, за Когото само се говори, но искат да знаят за Исус Христос, силата на Когото се проявява в живота на говорящия за Него проповедник.
Един слуга на Бога разказал за следния случай от мисионерската си дейност.
Невярващо момиче за първи път дошло на богослужение. Чуло от Евангелието на Йоан свидетелството за Исус Христос и за Неговото отношение към хората. Тогава то възкликнало:
– Аз познавам този човек.
– От къде го познаваш? – попитали я другите
– Този странен човек, – казало то, – е мисионер, който е дошъл да ни посети.
Това е чудно свидетелство за живота на човека.
Когато момичето чуло описанието на Господа, то помислило, че Христос е мисионера, когото тя е знаела.
В живота на Божия служител се проявява силата на Христос и той се оприличава на Него.
Нека да помолим Господа, да ни направи способни не само да свидетелстваме за Него с думи, но и с целия си живот!

Какво трансформира учениците на Христос в Негови смели проповедници?
Никакви изследвания на историците не могат да дадат отговор.
Тук е изявена тайната на Божия Дух, Който е бил изпратен от Исус за укрепване на зараждащата се Църква.
От момента, когато над учениците се разнесе тайнствения звук, подобен на шум от вятър и върху тях се появиха огнени езици, те станаха други хора.
Тези, които наскоро със страх бягаха от Гетсимания, започнаха да проповядват Евангелието в света.
Те няма да спрат пред никакви заплахи, истезания или затвор. След тях ще дойдат нови поколения. Против тях ще се вдигнат владетели и философи, чиновници и полиция.
Разпънати, изгорени, умиращи на арената разкъсани от зверове, горящи като факли за увеселение на преследващите ги, ще устоят в Духа.
Като мътни вълни ще нахлуят съблазните и изкушенията: мнимите християни, недостойните пастири, лъжеучителите и разколниците, но нищо няма да може да съкруши Църквата Христова.

Известен проповедник провел евангелизация в една страна. Много хора се обърнали към Бога и приели Исус Христос в сърцата си. По време на последната си проповед проповедникът се обърнал към публиката и попитал:
– Какво ви дадоха тези богослужения?
Станала едно негърско момиче, нейното лице сияело. Тя не била оратор, за това казала само няколко думи:
– По време на тези богослужения, приех Исус Христос в сърцето си и Неговата любов ми даде сила и способност да простя на убийците на баща ми.
Любовта на Исус Христос прави хората способни да простя не само на близките си, но и на врагове си, това е същността на християнството. Обичайте враговете си, благословяйте ги, това е върхът на християнската любов.
Тази цел, трябва да се преследва от всеки християнин. Голяма добродетел е да изпиташ любов към враговете си! Добро нещо е християнин да прости ни ближния обида, въздавайки му добро за направеното зло, вместо да го мрази, горещо да го обича и да се моли на Бога за него! Наградата за това той ще има не само на небето, а и тук на земята.
Никоя друга заповед на Исус Христос не са нарушава така често, както заповедта да обичаш враговете си. За изпълнението на тази заповед се изисква много сила, която можем да почерпим само от Един – Исус Христос.
Любовта към враговете е естествена за християнството и ние трябва да се стремим да я проявяваме. В борбата с врага, християнина не трябва да има друго оръжие, способ или средство, освен истинска любов.

Достатъчна ли е Божията благодат във време на скръб? Може ли тя да ни подържа по време на житейските бури?
Да. Но чесно казано, ние трудно разчитаме на Божията благодат и се се облягаме повече на собствените си сили. Ние смятаме, че напълно трябва да контролираме своя живот и да носим цялата отговорност за изграждане на собственото ни бъдеще.
За това, когато дойдат трудности, ние се борим с тях, вместо изцяло да разчитаме на Бога, Който може да ни приведе през трудните моменти.
Известният британски проповедник Александър МакЛарен веднъж е написал: „Повече от всичко на света нас ни безпокоят не трудностите, а противостоенето срещу тези трудности“.
В трудно време уповай на Бога. Той няма да те остави.
Павел помоли Бог да го освободи от мъчителната болка, но Той му отговори: „Стига ти моята благодат“.
Ако това е достатъчно за Павел следва, че ще бъде достатъчно и за теб и мен.

В края на девети век се появило течение от шиитския ислям, което се явява едно от първите комунистически общества в Бахрейн.
След смъртта на пророка Мохамед исмаиляните се разделили на две групи. Първата група смятала, че Мохамед е умрял и властта е преминала към Убаид-Аллах Махди, основател на династията на фатимидите, а втората се състояла от тези, които отричали смъртта на Мохамед и вярвали, че пророка ще се върне и ще донеси мир в целия свят.
Във втората група започнал да доминира харизматичният проповедник, известен като Хамдан Кармат.
Тази сектата получила името си кармати и станала революционно движение предизвикано от преселването на земеделските стопани, които искали да свалят традиционните силови структури на мюсюлманския свят. Тяхното общество се основавало на равенство, с изключение на данъците.
В крайна сметка, тази секта се разпуснала, след като загубила контрол над Бахрейн през 1077 г. Вярващите се разпръснали към други религиозни групи.