Китайския град Харбин е известен със своя годишен зимен фестивал на лед и сняг.

Тук зимни развлечение има и за тези, който обичат просто да се наслаждават на скрежа, снега и ледената красота,  има необходимото и за тези, които обичат активен отдих.

За две седмици на територията от 500 хиляди кв.метра е създаден цял леден парк, където посетители се любуват на ледените скулптори, играят игри, пързалят по снега, посещават ледения бар и опитват деликатеси от китайската кухня.

И цялата тази програма може да се помести в един ден, така че остават маса впечатления.

Тя е родена на 10 декември. В историята е известна не само като дъщерята на поета Байрон, но и като първият програмист.

Графинята математик описала изчислителна машина и написала първата програма, когато още компютри не са съществували.

На нейно име е наречен език за програмиране „Ада“, а терминологията въведена от лейди Байрон се използва и до днес.

Графинята била толкова умна и привлекателна, че съвременниците ѝ я обвинявали във връзки с дявола, а тя не отрекла това.

Крикетът се е появил през XVI век в южната част на Англия. Тази игра се практикува много в страни, които преди това са били колониални владения на Англия.

Така крикетът бил обикнат от жителите на Бангладеш, Индия, Пакистан, както и островите на Антигуа и Барбуда.

Собствени национални федерации на този спорт съществуват в Афганистан, Холандия, Ирландия, Канада и Кения.

Състезание по крикет на летните Олимпийски игри се е провело през 1900 г на 19 и 20 август.

Състоял се е един мач между отборите на Британия и Франция, които били по 12 човека. Двубоят бил спечелен от британците.

Това е единственият мач през всичките Олимпийски игри..

Въпреки, че Франция тогава е загубила мача, тя е спечелила сребърните медали, защото нямало други съперници.

Крикетът за много кратък период е останал олимпийска дисциплина. Той е изключен от програмата на игрите през същата 1900 г.

Едно от известните гробища на влакове се намира в Германия, около гара Ньординген, Бавария, която била основен транспортен възел през XIX век.

През 1966 г. германските железници напълно преминали на електрически влакове, а парните локомотиви оставени на запасните коловози на гарата.

Събраното старо оборудване в Ньординген станало едно от най-големите в Германия.

Германците се отнесли към историческите ценности, като истински педантични представители на своята нация. Някои от локомотивите и вагоните реставрирали и сега те са експонати в намиращия се в близост на гарата музей на железопътния транспорт.

След като посетителите огледат експонатите на музея, могат да се разходят наоколо, където могат да видят и не реставрираната техника, която е запазена в много добър вид.

Това не е включено в програмата на музея, не служителите не пречат, смятайки, че щом човек си е заплатил цялата стойност на билета, при желание може да види и „запасняците“.

На туристите много се харесва такова пътешествие в миналото.

Хората повечето, от които бяха деца се разотиваха след речта и програмата, която се бе провела на площада.

– Всяка епоха ражда своите будители, – размахваше ръце възрастен побелял мъж, облечен в тъмносив костюм, бяла риза и бомбе на главата. – Те не са избрани случайно. Изникват, когато има нужда от тях.

– За необходимостта съм съгласен, – клатеше глава в съгласие бай Марин. – Когато народа ни бе обезверен и останал без надежда, се появи Паисий, който убеди хората, че има с какво да се гордеят.

– Ами Левски, – каза възрастният мъж, това бе Цачо Влахов, отдавна излезнал в пенсия, бивш началник на пощата. – Посветил се на Отечеството си, завърши на бесилото, с една цел, „чиста и свята република“. Много са българските просветители,  книжовници, революционери, отдали живота си  за  българската  свобода и духовност, но има ли ги днес? Къде са днешните будители?

– Традиционно сме свикнали, – засмя се бай Марин, – да се появят хора, които очакваме да ни изведат от финансовата и духовна криза, в която потъваме. Може би са ни нужни човеци, които да ни измъкнат от материалното заслепение и да ни накарат да осъзнаем, че трябва да бъдем умни и духовно богати, а не притежатели на вещи.

– Днешните будители трябва да бъдат надежда за съхраняването на българския народ, – добави Цачо. – Някой трябва да ни разтърси от апатията, да ни отърве от мислите, че от нас нищо не зависи. Необходимо е да спрем да се борим само за собственото си оцеляване и да започнем да отстояваме националното си самочувствие и отговорност.

– Днешните будители трябва да поддържат пламъка на просветата, културата и духовността, – каза бай Марин.

– Мислиш ли, че такива наистина са ни необходими днес? – попита Цачо.

– И още как?! – възкликна бай Марин, – Времето няма да спре, а българският дух трябва да живее.