Има само един начин за това. Той е да се разбере дали обещанията, които са дадени не са били просто думи. За да направите това, трябва да се даде време на човека да прояви себе си.
Разбира се, истинската любов се определя от действията, които извършваме спрямо нашият любим в момента, когато той преживява огромни трудности и скърби в живота.
Истинската любов означава не само да сте живели заедно в продължение на много години, броят на децата или нещо друго, това са взаимоотношения между двама души, които се основават на взаимното разбирателство, приемане и грижи един за друг.
Истинската любов е умение да се създава хармония и блаженство помежду ви. Едва ли някъде можете да намерите идеални отношение, които да се формира от себе си, защото истинската любов идва само за тези, които са готови да работят неуморно  за нея.
Финансови проблеми, ежедневието, болестите, различни големи и малки проблеми, и притесненията са най-добрите катализатори показващи пукнатините и дупките, а понякога дори огромни пропасти и скали, на вашата планета, наречена Любов.
Само истинската любов, преминавайки през всички мъки и лекувайки раните, продължава да расте от ден на ден и достига до немислими размери.
За да намерите истинската любов трябва да бъдете открити и честни и, разбира се, да имате в себе си любов, за да я споделите със своя избраник.

Понятието родител хеликоптер се е появило за първи път през 1969 г. в САЩ в книгата „Между родител и тийнейджър“ написана от доктор Haim Ginott.
В нея се говори за проблемите между родители и тийнейджъри.
В книгата се посочват думите на един юноша, който се оплаква:
– Майка ми витае над мен като хеликоптер….
Оттогава, терминът се използва за обозначаване на специална категория родители, които прекалено много надзирават децата си и са напълно фокусирани върху живота им.
И това се отнася не само за периода на ранното детство и живота в училище, но също така и за времето, когато децата пораснат и станат студенти.

Военните бази често са подобни на малък град с конвенционални сгради и необходима инфраструктура, характерна за такива обекти. Те се използват предимно за настаняване и обучение на военнослужещи, като щаб по време на военни операции в определени области. Ако базата е построена за изпълнение на конкретни задачи, то съответно тя има специфична инфраструктура. Тъй като някои база са построени на необичайни места, те имат необикновенно планиране и външния вид.
Базата Pine Gap е съкращение за съвместната американска и австралиска военна база – Joint Defence Facility Pne Gap.
Двете агенции, CIA и NSA, имат достъп до необходимото оборудване за наблюдение и събиране на информация с помощта на безпилотни апарати на всевъзможни проблеми в източното полукълбо.
Базата е построена в центъра на пустинята близо до Алис Спрингс и има странно форма, особено големи бели кълба – обекти, които защитават радарната инсталация.

Какво ли не правят природозащитниците за да запазят природата на планетата ни.
Но знаети ли, някои вече са прибягнали до хумора, за да раздвижат загорялата ни съвет.
Мога да кажа, че идеите си ги бива. Дали ще накарат хората да е замислят над истинските проблеми или просто ще се усмихнат и ще подминат? Какво ни засяга, нали нещата все още се крепят някак си?
Погледнете, има какво да се види!

Под тази каринка стои надпис: „Те ще надживеят вашите внуци. Не правете от гората сметище!“

Наистина желязната кутия, смачканата пластмасова бутилка и литиевата батерия могат и да ни надживеят! Защото бързината, с която унищожаваме всичко живо в природата, води до нашето бавно и мъчително измиране.

Стахотна реклама нали?!

А под тази пише: „Пазете природата – почивайте си в къщи!“

Е щом не можем да ѝ се наслаждаваме истински, и да я опазваме, наистина е по-добре да си останем у дома.

Надя беше медицинска сестра и обожаваше професията си. Влизаше от стая в стая, сядаше не до едно и две легла, помагаше, привдигаше. …… Когато болните я видеха засияваха. Нейната усмивка заразяваше и всяка отчаяна и тъжна физиономия ѝ се усмихваше.

Имаше безкрайно търпение, да прави превръзки, да взема кръв за изследване, да отговаря на безбройно многото въпроси на пациентите и да ги успокоява.

Болните мъже обичаха край тях да се върти нещо младо и хубаво. А жените ѝ бяха благодарни, когато ги решеше и им помагаше да изглеждат по-добре. Това не беше част от задълженията ѝ, но тя бе гимирала много пациентки в болницата. Беше убедена, че ги прави по-щастливи, а и те се чувстваха по-добре.

– Нима като влезеш в болницата, трябва да гниеш?! – често казваше Надя на жените.

Знаеше не само пациента и лекарствата, които трябва да му дава в определеното време, но и синовете, дъщерите, съпрузите, внуците, ….., проблемите и болките в душите им. Как нямаше да знае, като всеки един от тези заболели хора споделяше с нея всичко, разказваше ѝ за семейството си, за приятелите, за самотата си, ….А Надя ги изслушваше и за всеки намираше добра дума.

Това беше тяхното Наде, вечно усмихнатата млада жена, от чието сърце преливаше любов и всеодайнос към всички.