Страхът е съвсем естествено нещо. Страх ни е да излезем навън от зоната на комфорта си.

Направете стъпка назад, погледнете на живота си и осъзнайте, че еднообразието не е риск, а сигурен начин да тъпчете на едно място, без да растете и да се развивате.

Да живеем само в комфорт, означава да умрем и сърцето ни да спре да бие.

Всеки от нас има определени възможности, но малко ги забелязват и използват за достигане на целите си.

Всяка възможност е тласък към промяна. Време да се започне да се живее един пълноценен живот, време човек да се пребори със страховете, съмненията и неуспехите си.

Рискувайте. Не е нужно да разглеждате риска като съмнителен вариант или безотговорен избор. Да рискуваш, означава да вземеш живота си в свои ръце.

Пътят беше прав, почти без завои. Стоян шофираше по шосето без да мисли, въртеше волана автоматично. Просто си слушаше радиото и се любуваше на гледката.

Вече наближаваше работното си място, когато изведнъж възкликна:

– Но аз не отивам на работа! Нали бях ли тръгнал на гости у Стефан?

На кой ли не се е случвало подобно нещо? Повечето от нас са свикнали да изминават един и същи път всеки ден. И изведнъж осъзнаваме, че не отиваме там, където трябва. Просто се движим по навик.

Животът на Стоян, както и на всеки от нас е забързан максимално. Поемаме по познатия път и изведнъж …

– От време на време трябва да се спирам, – каза си Стоян, – за да реша накъде отивам и дали искам там да отида.

Приятелят му Слави често го съветваше:

– Попитай се: Накъде ме води сърцето ми? Кой ще ми показва пътя в живота? Кого ще следвам?

Когато го слушаше така да говори Стоян си казваше: „Трябва ли да го слушам? Или по-добре да правя това което съм решил? А не трябва ли да бъда малко по-отзивчив  към другите? Май трябва да им служа с по-голямо желание и готовност?!“

Не винаги човек може да отговори на всичките си въпроси, но поне ще смени посоката, ако има нужда от това.

– Всичко, което трябва да направя, – реши накрая Стоян, – е да се събудя и да следвам пътя, който ме води към целта.

Седяла врана на дървото, а в устата ѝ парче сирене. От там минала лисицата.

– Вранке, ще гласуваш ли? – попитала лисицата.

– Не, – отговорила враната.

И сиренцето паднало.

Враната си помислила: „Ако бях казала: „Да“, нещо би ли се променило?“

Ако възрастните забравят нещо, което е много важно, могат да се случат ужасни неща.

Скоро чух една доста интересна загадка:

„Кое е по-голямо от Бога? По-лошо от дявола? Бедните го имат. Щастливите се нуждаят от него. И ако го изядеш умираш“.

Малките деца веднага и без колебание се досещат, докато възрастните се чудят.

Мислите им витаят някъде надалече.

Нима толкова бързо забравяме? ……. Нищо, абсолютно нищо , не е по-голямо от Бога.

Направо съм стресната от всичко това…..

Недоволство решило да стане доволно и щастливо.

То обиколило целия свят, оглеждало се навсякъде, търсело нещо, което да му угоди.

Цели свят обходило но нищо не намерило. Друго не се и очаквало да стане.

Защо се случило така?

Защото Недоволството не направило най-важното нещо.

То не трябвало да търси нещо друго, което да го развесели и направи доволно.

Недоволството трябвало да започне промяната от себе си.