На първия фестивал за съвременно изкуство, който се е провел в Индия, известен художник е представил инсталация направена във формата на водовъртеж инсталиран директно в стаята. Фунията прилича на бездънна дупка, която привлича зрителите и насочва погледите им към кипящата чернота.
Кочи-muziris biennale е първият фестивал на съвременно изкуство, който се провежда в Индия. В него са взели участие 94 автори от 30 страни, които са представили работата си в областта на живописта, скулптурата, инсталациите и киното.
Известният индийски художник и скулптор Аниш Капур в своето биенале е представил новата си инсталация, озаглавена „The Descent“ – „Спускане“. Арт инсталация прилича на голяма водовъртеж намиращ се точно в средата на стаята.
Фунията е разположена на територията на руините на военния форт Кочи. За да изпълни замисъла си Аниш Капур е трябвало да копае истинска яма и да я напълни с вода. Освен това, вътре в импровизирания басейн е инсталиран механизъм, който кара вода, да се движи в една посока. Въпреки че наглед е просто устройство, то създава зашеметяващ ефект. Зрителите намиращи се до водовъртежа, просто не могат да откъснат очите си от него. Стува им се, че под водата се намира цяла бездна.
Друга не по-малко интересна, но далеч по-известна постановка на  индийски скулптор е инсталация „Cloud Gate“, която се намира в центъра на Чикаго. Според автора, за създаването ѝ е бил вдъхновен от капка живак.

Библията ни призовава да подчини своите мисли за Христос. Защо? Нашите действия се определят от нашите мисли. За да променим живота си, Бог трябва първо да промени съзнанието ни.
Човешкото съзнание никога не е празно. То е изпълнено с добро или зло, с Христос или с похот. От какво зависи това? Само от нас. Ние сме свободни да насочваме своите мисли в една или друга посока.
Нашите мисли трябва да бъдат отделени от злото. Внимателно трябва да се отнасяме към това, какви програми гледаме по телевизията, какви книги четем, какви сайтове посещаваме в Интернет и с какво изобщо са заети главите ни.
Не е достатъчно да се въздържаме само от лоши помисли. Нашите умове трябва да се изпълват с добри мисли, формирани от Бога, Словото Му, молитвата, поклонението и общението с другите християни.
Отвръщавайте се от всяка лоша мисъл и помолете Бог да ви даде помисли угодни на Него.

На пето място се изкачи по популярност китайската валута. Това съобщиха от агенцията Associated Press, позовавайки се на Световна междубанкова финансова комуникационна система SWIFT.
Според SWIFT, през декември 2014 г. китайската валута юан е изпреварила в международните плащания австралийските и канадски долари и е взела петата позиция в класацията на популярните валути. На първо място е щатския долар, на второ място е еврото, британската лира заема третото място, на четвъртото място е японската йена. А сега петото място заема юанът.
Според анализаторите работещи в SWIFT и отговарящи за банковите пазари това е важно събитие. Те смята, че позицията на юана на пазара на финансите е станало при преместване от ниша на развиващи се валути в посока към „обичайните“.
В съвременен Китай властите водят политика на отслабване на контрола на валутата си и внедряването ѝ към чуждестраните пазари. По този начин, китайските власти искат да се засили ролята на китайските компании в глобалната икономика на света.

Изпод скалата извираше бистър ручей. Стадо елени пиеха от него вода. Тъй като вятарът духаше от тяхната посока, животните не забелязаха приближаването на ловците. Радой вдигна пушката и се прицели във водача, но Лальо блъсна пушката и със ръка  посочи голяма змия, която се промъкваше от другата страна.

Нетърпеливия Радой се прицели в змията, но Лальо отново го спря. В този миг елените явно усетили опасността, тревожно подскочиха и се спуснаха в различни посоки.

Грамадното тяло на змията се изтреля като пружина, чу се жалното блеене на малко еленче, което бе попаднало в смъртоностната хватка на влечугото. Костите му изпращяха и то се превърна в голяма мръвка кървящо месо. Змията отвори голямата си паст, за да погълне жертвата си.

За трети път Радой се прицели, но беше спрян. Змията едва бе докоснала главата на еленчето, когато я закри огромна сянка. Върху нея се стрелна орел.

Започна борба. Двамата противника се бяха вплели в огромно кълбо. Те се душеха и разкъсваха един друг. Когато най-после змията се изпъна в смъртоностна агония, орелът заби нокти в гръбнака, точно зад главата ѝ и го прекърши.

Орелът разкъса с острите си нокти тялото на змията и закълва кървавото месо. Когато се насити, вдигна наблизо лежащото еленче и го отнесе на орлетата си.

– Интересно, – обади се Добри, – защо орелът първо се нахвърли върху месото на старата змия, а не върху еленското, което е много по-вкусно?

– Няма нищо по-вкусно от месото на врага, – каза Лальо, – особено ако си се сражавал с него в смъртен бой.

Минаха много години от тогава и тези мъже бяха на лов пак по тези места. Същата черна гола скала се извисяваше към небето, а по нея пълзеше нагоре триметрова змия. Това ѝ струваше много усилие, но откъснеше ли се от скалата, щеше да падне долу и да се размаже.

Вероятно това беше рожбата на оная змия, която бе победена преди години от орела. Интересно, какво теглеше нагоре тази змия. Хората погледнаха нагоре и видяха голямо орлово гнездо, а там се подаваха неоперени малки орлета..

Змията искаше да отмъсти за майка си, като убие орлетата. Чу се тревожен призивен крясък, малките усещаха приближаващата ги смърт.

Младата змия пълзеше бавно и упорито. До гнездото оставаше съвсем малко. Тя се изправи над гнездото и утвори уста, но се чу свистене на орлови крила…

Старият орел беше загубил предишната си сила, но изпълнен със смелост се хвърли да защити гнездото. Орелът хвана змията, откъсна я от скалата и двамата полетяха към пропаста. Орелът се опита да се издигне нагоре, но змията го порази преди смърта си. Пречупеното крило не издържа и орелът рухна върху скалите.

Щом звънна, вратата веднага се отвори. Посрещна го жена с големи сенки под очите и добродушна усмивка.

– А вие сте мъжът, който звънна преди малко по телефона?

– Извинявайте, че ви притеснявам, – мъжът запристъпя нервно от крака на крак.

Жената махна с ръка към хола и се наведе да събере разхвърляните играчки в коридора.

Когато се настани в един от фотьойлите, тя дойде и седна срещу него.

– Роднина ли сте на Гошо, този, когото убиха вчера, тук през две преки? – попита мъжът.

– Не, – жената се усмихна, – Срещали ли сме се само веднъж, но остаха от него с много добро впечатления. Знам, че бе сутеньор, но …..

– Как се запознахте? – попита мъжът.

– Преди пет години почина мъжът ми. Бяхме много задлъжняли. Тогава трябваше да купувам много лекарства за него, а и не работех никъде. Децата бяха малки. След смърта му, не можех да си намеря работа никъде, а заплашваха да ни изхвърлят на улицата. Гладувах. Това, с което ми помагаха приятелите му, успявах да нахраня децата. Без работа и средства, реших да.., – жената погледна малко смутено събеседника си.

– Отидохте при Гошо? Знаели сте, че е бил сутеньор, – подсказа ѝ мъжът.

– Да проклинах се, че дори само си го помислих ….. Родителите ми бяха набожни хора. Възпитана съм в религиозен дух, но трябваше някак да се измъкна от това положение и ….за това отидох при него. Бях решила да продам единственото, което имах.

Очите ѝ се наляха със сълзи, но тя продължи смело:

– Най-напред не се осмелявах да вляза. Колебаех се. Гошо ме видя. Той разчистваше стаята си. Погледна ме и попита: „Мога ли с нещо да ви помогна?“ Казах  му, че ми трябват пари и му обясних защо. И тогава този абсолютно непознат човек, направи нещо неочаквано….

Двамата мълчаха дълго време. След това жената събра сили и продължи:

– Гошо влезе в стаята и започна да разхвърля кревата си. Уплаших се. Започна да отваря чекмеджета, вратите на шкафовете и шумно да ги затваря. Събра на купчина доста неща, между които имаше скъп часовник, радиоуредба, кристални чаши, много красив изрисуван порцелан, не успях всичко да видя. Събра всичко в една чанта и ги качи в колата си. Преди да седне зад волана, обърна се към мен и каза: „Ела след пет минути на съседната пресечка“ и ми махна в тази посока с ръка. Запали мотора на колата и потегли.

– Интересно, какво сте очаквала тогава? – попита мъжът.

Жената сякаш не чу въпроса му. Тя се наведе малко напред и продължи да разказва:

– Когато успях да стигна до ъгъла видях, че всичко, което беше събрал го внасяше в една къща. Приближих и прочетох на табелата „Заложна къща“. Гошо нещо говореше със друг мъж на вратата и другият му даде пачка банкноти. Докато разбера какво става, Гошо ми пъхна парите в ръцете и каза: „Отиди плати и не ставай курва“. След това запали и потегли с колата.

Жената въздъхна дълбоко, а очите и се премрежиха отново от сълзи. Мъжът леко се надигна и спокойно каза:

– Той ви е помогнал.

– Да, – каза вече успокоена жената. – Той беше добър човек и истината трябва да излезе наяве.

– Ще направя всичко възможно това да се научи за него, – каза мъжът и си тръгна.