През 1997 г. японски риболовен траулер бил спасен от руския патрулен кораб в Японско море.
Когато попитали корабокрушенците, как корабът им се е оказал в бедствено положение, те казали, че от небето е паднала крава.
Никой не повярвал на тази история. Рибарите били арестувани и изпратени в затвора.
Две седмици по-късно обезкуражен представител на руските ВВС съобщил на японските власти, че един член от неговия екипаж действително е откраднал крава и я качил в самолет.
По неизвестни причини кравата паднала от височина 10 км в Японско море.
Японските моряци били веднага освободени.

Седяха на масата и започнаха да се изучават взаимно. Нямаше много хора и обстановката предразполагаше към откровен разговор.

– Хайде да поръчаме шампанско! – усмихна се приветливо Мартин.

– Две чаши шампанско, моля. Силно газирано, без пяна и достатъчно студени., – каза Милена на келнера, когато той дойде да приеме поръчката.

Мартин едва удържа усмивката си. След каро сервитьорът се отдалечи разговорът се възобнови.

– Разкажете ми за големия мъж, за който сте се оженила, – каза Мартин. – Чух, че доста е пораснал в една  чуждестранна инвестициозна банка.

– Какво да ти кажа, той наистина много се старае. Господар е на една юридическа джунгла.

Тя усети присмехулния му поглед, но се направи, че не го забелязва. Мартин беше човек работещ за прехраната си, а тя богата бизнес дама, която разполагаше с живота си, както намери за добре.

– Изглежда двамата служим на различни богове, – подкачи я Мартин.

– Аз не служа на нищо и на никого, – нервно подръпна ръкава на блузата си Милена, – аз съм идеологически неутрална.

– Съмнявам се, това да е възможно, – хладни пламъчета пробляснаха в очите на Мартин.

– Но аз не съм вярваща. – вдигна рамене Милена. – Не само не вярвам, но и не проявявам интерес. Мога да си карам чудесно без каквито и да е богове и религии.

– Вие имате религия, – вече съвсем сериозно каза Мартин. – И знаете ли каква е вашата религия?

– Правото! – уверено каза Милена, все пак тя беше и адвокат.

– Не, това е средство за постигане на целите. Вашата религия е редът.

– В какъв смисъл? – недоумяваше Милена

– Това е божеството около което се върти животът ви. Живеете в хаутичната джунгла на финансовото бойно поле, но целият ви живот е посветен на това, да внасяте ред в хауса.

Милена се разсмя:

– Никога не съм чувала подобно нещо.

– Вашата отдаденост на реда се забелязва още във външния ви безупречен вид. Косата ви е винаги добре оформена. Полата и роклята ви никога не са измачкани. Папките, докладите, записките и писмата са блестящо подредени, като войници в строя. Ако успеете да превърнете хауса в ред смятате, че владеете положението. За целта използвате здравия си разум и интелекта си. Така постигате огромен успех в професията си. А какво дава този успех? Пари, власт и положение. Но те са ви необходими за да осигурите по-голям контрол над своя живот, което ви помага да се наслаждавате на реда. Вие сте дълбоко религиозна. Богослуженията ви са часовете прекарани в офиса. Вашата троица са пари, власт и положение, но над всички е редът, основа за съществуването ви, източник на силата ви, вашата любов на живота.

– Искаш да кажеш, че съм смахната?

– В никакъв случай. Просто казвам, че не сте идеологически неутрална и си имате бог.

– Нима хората не обичат реда? Кой не желае да направлява сам живота си?

– Напротив, много хора обичат хауса, намират го дори за стимулиращ. Но до каква степен контролираме живота си, особено ако сме подритнати от някой над когото нямаме власт?

– Някаква степен на организация винаги е възможна. Особено ако човек си състави житейски план….

Мартин звънко се засмя:

– Житейски план?

– Стига само човек да си съствави напълно последователен план, продиктуван от здравия разум и логиката, – настояваше разгорещено Милена, но Мартин продължаваше да се смее. – Няма причина  бъдещето да не бъде поставено под контрол.

– Признавам, че всички се нуждаем от цели, към които да се стремим, но такъв план, какъвто вие предлагате, ще се провали. Бъдещето е непредсказуемо.

– Не и моето, – сви гневно устни Милена.

– Защо толкова се страхувате, – започно по-спокойно Мартин. – Промените и непредвидените неща в бъдещето, дават възможност за изграждане на човека. Като затворите вратата на бъдещето, което не можете да предвидите, ограничавате себе си. Нима не разбирате това? Как Бог би ви отредил вълнуваща роля в сътворението, ако вие смятате сътворението за бъркотия и отказвате да излезете от безупречно подредения си килер?

Всеки от тях вдигна чашата си и отпи, като знак за помирение. След това щяха да се разделят и всеки щеше да поеме по своя избран път.

Може би сега сте останали без пукната пара. Може би сте изгубили работа си или любим човек. Може би сте неразположени или болни….. И си казвате:
– Умът ми не може да го побере, какво да правя сега?
Първо, осъзнай нацяло, че това се е случило с теб. За се измени положението, смири се. Престани да виниш другите хора, престани да упрекваш и себе си, забрави за „ако…“. Напредъкът зависи от способността ти да се примириш с положението. Смирението не означава да кажеш: „Искам да остана в тази ситуация“, а да осъзнаете, че „Какво се е случило, вече е станало, но сега започва истинската работа“.
Вместо да си кажеш: „Моя мъж е груб и непрактичен човек и аз нищо не мога да направя“, кажи нещо от рода: „Такъв е. Но аз трябва да направя нужното, а всичко останало е в ръцете на Бога“.
Или вместо да се окайвате: „Загубих всичките си спестявания, на какво ще посегна в тези трудни времена“? По-добре се окуражете: „Каквото се е случило, случило се е. Щом веднъж съм бил способен да спечеля повече пари, пак отново ще мога да го направя“.
Представете си, че сте напълнели, но много ви се иска отново да сте слабичка и стройна, както преди. Не си казвайте:
– Е, не съм толкова дебела. Мама е виновна, такъв ни е гена. Сестра ми е много по-дебела и какво? По-добре да си остана такава.
Но им и друг вариант:
– Аз съм дебела и се харесва такава, независимо колко килограма тежа, ако поискам мога да си наложа и да сваля малко от теглото си.
Вие сте се приели такъв, какъвто сте, а сега можете да се движите напред.
Да се смириш, не означава да се предадеш и да капитулираш. Да се смириш означава да осъзнаеш, че дадената ситуация е само един етап от дългото ти пътуване. Ние не знаем защо се случва това или онова в живот ни, но трябва да го приемем като знак и насока за промяна.

При портите на рая Св. Петър среща наскоро починал християнин и му казва:

– При нас е прието, всеки новодошъл да набере по 100 точки, в зависимост от добрините, които е сторил в живота си, за да бъде достоен да влезе тук.

– Добре, – казал християнина. – Първо, аз бях женен цели 50 години и нито веднъж не съм изневерявал на съпругата си.

– Много добре, – казал Св. Петър, – спечели първите си три точки.

– Какво, само три точки? – изумил се мъжът. – Добре, още ходих на църква всяка неделя….

– За това получаваш още две точки….

– Е, не знам какво друго да прибавя….. Чел съм много религиозна литература и винаги се стараех да помагам на бедните…..

– Спечели още една точка.

– Тогава не знам какво повече да кажа. При това положение, само чрез Божие чудо мога да попадна тук….

– Сега мога да ви кажа: Добре дошли! – радостно го приветствал Св. Петър.

Да разпознаваш, означава да видиш и да различиш ясно мотивите и намеренията на човека. Правилно да прецениш това, което е в сърцето на другия.

За да виждаш правилно, твоя мотив трябва да бъде любов, а не осъдителност. Много хора твърдят, че могат да различат злото в другите, но в действителност те просто ги осъждат.

Дали пред вас стои любов или егоизъм, скрит зад усмивка?

Истинската любов не търси своето. Не се стреми към успех, признание, положение и пари. Тя действа според истината, дори това да води до отхвърляне, защото търси най-доброто за човека.

Ако наистина обичаш някого, ти ще си готов да се откажеш от своите желания и цели за доброто на другия.