Много от тези, които лежат в болницата, ще се съгласят, че е много трудно да се измисли нещо апетитно за храна, която се сервира в болничното заведение.

Изглежда, че закуските, обедите и вечерите са специално проектирани, за да изострят страданията на болния, който с нетърпение очакват да го посетят роднини или приятели, които ще му донесат нещо вкусно.

Млада майка от САЩ наскоро лежала в едно от родилните отделение в Япония. Тя била толкова впечатлена от храната, която се дава там, че я снимала и поместила снимките в Интернет.

Като погледнете поне една снимка ще се съгласите, че изискано и красиво сервираните ястия изглеждат много по-добре, отколкото можем да получим в кой да е ресторант.

Тъй като снимките са станали много популярни в мрежата, много жени мечтаят да отидат да раждат в Япония.

Между другото, представители на мъжката половина на човечеството също е впечатлена от зашеметяващата храната. Те питат:

– Само в родилните ли отделения хранят така добре или подобен обяд може да се получи в коя да е японска болница?

Хиляди жени в Индия, включително тийнейджърки, доброволно се подлагат да бъдат бити, искайки да се отърват от зли духове.

Брутално събитие, водено от няколко свещеници, се провежда ежегодно като част от религиозен празник. Много съпрузи и бащи водят своите съпруги и дъщери, вярвайки, че в тях са се вселили демони.

Някои от жертвите сами отиват да ги бият, чувствайки, че поведението им в последно време се е изменило и винят за това прословутите духове.

Жените седят превили гръб в редица. И започва боят с пръчка и камшик, пред мъжката половина от населението, които наблюдават всичко това с философско спокойствие.

Въпреки че ударите са напълно реални, а жените се гърчат и тръпнат от болка, по лицата им може да се види усмивка на облекчение, защото смятат, че сега демоните не са в тях.

Такава вана лесно може да се превърне в домашна или градинска мебел.

Гладките извивки на ваната приличат на гърба на мека мебел и кресло.

Например, за да се създаде мека мебел, трябва да се отреже една от стените на ваната, а за да се направят два стола, ваната трябва да се разреже на половина.

Дизайнът може да бъде много разнообразен.

Ваната може да се боядиса, да се облицова с мозайка или плочи. За сядане към нея могат да се ушият от порест каучук и декоративни тъкани матрак.

Получава се много стилна мебелировка, в която е трудно да се отгатне от какво е направена.

Денят бе хубав, предразполагащ за екскурзия в планината. И Захари не се поколеба. Нарами раницата и тръгна.

Беше изминал почти половината от маршрута, който си бе набелязал, когато забеляза черно петно на дъното на едно дере.

– Какво ли е това? – учуди се Захари и се насочи натам.

Когато приближи по-наблизо бе потресен. Там умираше нещо наподобяващо на куче…

Захари приближи животното.

– Навярно го е изоставил бившия му стопанин, – недоволно констатира Захари.

Кучето имаше счупен крак, беше изтощено, а живота му висеше на косъм.

– Ще го взема със себе си, – реши веднага Захари.

Без много да му мисли, внимателно взе кучето и тръгна обратно към града. Той разбираше кучето, защото знаеше какво е да си сам, отритнат и отхвърлен.

Когато беше малък в училище издевателстваха над него, родителите му го зарязаха и Захари се чувстваше напълно ненужен, както кучето, което бе намерил. Той почувства невидима връзка с това немощно създание.

Няколко часа по-късно двамата бяха при ветеринара.

– Силно изтощение, – каза лекарят, – нужни са много грижи.

– Ще се погрижа за него, – каза твърдо Захари.

Кучето бе кръстено Боб. Въпреки, че физически взе да се оправя, Боб не желаеше да контактува с никого.

– Приятел, – казваше му Захари, – сигурно си имал много тежки дни. За това и ти като мен не искаш да се довериш на никого, но аз много те харесвам…

Любовта на Захари към кучето, помогна на животното отново да се доверява на хората. Дори позволяваше да го прегърнат.

Един ден Захари разказваше на част от съседите си.

– Той седеше там, като едно черно петно. Беше се приготвил да умира. Навярно се е чувствал излишен и ненужен, но сега е толкова любвеобилен.

– Намерил си си добър другар, – усмихна му се леля Недка.

– Знаете ли благодарение на всичко, което преживяхме с Бобчо, нещо се прекърши в мен. Простих на всички от миналото, които са ме нагрубявали, обиждали и изолирали.

– Да, наистина си се променил много, – забеляза баба Рада, – когато те срещна така усмихнат, колкото и тъжно да ми е и аз започвам да се усмихвам и ми олеква.

– От Бобчо прелива толкова нежност и любов, – каза Захари, – че съм готов да обичам всички хора и животни.

Как ли би се развил животът на този млад мъж, ако тогава не бе намерил това умиращо куче и не му бе помогнал да оцелее?!

Бъдете добри! Добротата и любовта променят и хората и животните!

През последните 12 години американците не са съобщили на полицията за престъпления в страната, извършени въз основа на омраза.

Новият федерален отчет предизвикал опасенията на юристите по повод продължаващото напрежение между полицаи и тъмнокожи американци, имигранти от латинска Америка.

Повече от половината 250 хиляди престъпления от омраза, които се случват в периода между 2014 и 2015 година, не били съобщени в полицията поради най-различни причини.

За престъпления от омраза, често не са съобщава, тъй като те се разследват като други престъпления. Но хората не говорят за това, защото смятат, че не е важно и че полицията ще помогне.

Докладът основан на допитване на семейства, бил  подготвен за Министерството на правосъдието, което се е заело с въпросите  за престъпление от омраза.