Такава вана лесно може да се превърне в домашна или градинска мебел.

Гладките извивки на ваната приличат на гърба на мека мебел и кресло.

Например, за да се създаде мека мебел, трябва да се отреже една от стените на ваната, а за да се направят два стола, ваната трябва да се разреже на половина.

Дизайнът може да бъде много разнообразен.

Ваната може да се боядиса, да се облицова с мозайка или плочи. За сядане към нея могат да се ушият от порест каучук и декоративни тъкани матрак.

Получава се много стилна мебелировка, в която е трудно да се отгатне от какво е направена.

Преди два месеца сътрудници от Управлението по археология започнали разкопки в покрайнините на Рош а-Аина, преди там да бъдат построени нови жилища.

На 30 декември археолозите са съобщили за първите впечатляващи находки.  Учените са открили останките от селскостопанска ферма, построена вероятно през 8 век пр.н.е. Постройките заемат внушителна площ 30 на 50 метра.

Близо до фермата археолози попаднали на развалини от църква от византийския период. Там добре са се запазили части от пода и цветната мозайка върху него.

Франско-канадският художник Стивън Спазук сънувал сън, който в последствие определил дейността му за много години напред. Когато се събудил той съвсем ясно виждал как създава своите произведения. Изхвърлил моливите и четките и започнал да създава картините си с огън.
Тази техника е доста сложна и отнема много време. Ето защо голяма част от деня художникът прекарва в работното си ателие.
Неговите произведения се състоят от малки фрагменти, подобно на мозайка.
Вълшебството започва, когато художникът поднася пламъка на свеща към листа хартия. В този момент се образуват абстрактни форми, от които художникът буквално подрежда бъдещия образ. След това той дорисува образа със специални четчици и други инструменти.
Художникът си спомня, че е растял в много хармонично семейство, в атмосфера на любов и разбирателство. Като дете е бил плах и срамежлив. Прекарвал е много време гледайки естествения модел на дървената врата и движението на облаците през прозореца. Може би това е оформило удивителната му фантазия, която е спомогнала за създаване на такива шедьоври.

Проектът на този оригинален дом е разработен от архитект Хевиер Сеносиан.

Домът Nautilus е създаден по заявка на четиричленно семейство. Сега той се е превърнал в рядка забележителност в Наукалпан де Хуарес.

Никъде в света няма да видите такъв дом с формата на раковина. Архитектът не само е копирал формата на черупката, но я е взел и за основа.

В центъра на къщата се намира просторна дневна за подовата настилка, на която служат декоративни, низко растящи, сенколюбиви растения. Три каменни пътечки водят към стаята на децата, които много приличат на удобни пещери, и спалнята на родителите.

Дневната има кръгла форма. Тук са поставени удобни, меки дивани. На стената виси телевизор. В това помещение може да се събере цялото семейство и да обсъди общите проблеми или просто да прекарат времето си заедно.

В зданието има приказна атмосфера. За това помагат множеството витражни прозорци и мозайки. В стаята напълно отсъстват прави линии и ъгли.

Светлината в дома идва от кръгъл прозорец, разположен така, че през деня не се включва допълнително осветление.

Спалните са светли и необичайни, защото мебелите са оригинални съответстващи на дома. Какво да кажем за спалното бельо – дизайнерът и за него е помислил. Интересни са възможностите за творческо и висококачествено спално бельо, които могат да бъдат намерени тук. A бельото е половината от комфорта в стаите.

Банята изцяло е покрита с мозайка. Това не са само стени и под. Даже мивката и ваната са като изсечени в скала, украсени с мозайка от фаянс.

За построяването на дома е използван гранкрит. Той е огнеустойчив и як цимент. Този материал осигурява отлична топлоизолация на помещенията.

Район е земетръсна зона. Дизайнерът на проектът е взел в предвид това и освен всички останали достойнства, тази къща устоява и на земетресения.

Основана е през 1907 г. Жителите на столицата в България я наричат Руската църква. Била е предназначена за дипломатическата мисия на руската държава в България.
Църквата „Св. Никола Мирликиийски“ е православна църква построена в България и една от най-красивите църкви разположена близо до църквата „Александър Невски“.
Изграждането на църквата е продължило в продължение на няколко години. А самата тя е осветена през 1914 г., в навечерието на Първата световна война. Църквата е построена на мястото на руското посолство в София. Проекта на храма е изработен от Михаил Преображенски специално за нуждите на руските емигранти в българската столица.
След революцията от 1917 г. църквата е отворена за всички руски емигранти в България.
Храма е построен в традициите на руската църковна архитектура с древноруски елементи, като купол във вид на „луковица“. В съчетание с традиционната руска мозайка и резба, църквата носи отпечатъка на съвременната архитектура..
Стените на храма са рисувани от руски художници, начело с Василий Перминов. В иконостаса са поставени 4 икони, които се явяват копие на иконите в Киевския събор на Св. Владимир. Това са изключителни образци на руската иконна живопис от началото на XX век. Църковни камбани са дарени на църквата от император Николай II.
След 1947 г., църквата е била прехвърлена към Московската патриаршия.
В криптата на храма е гробът на първия архиепископ на Църквата св. Серафим Соболев. По мнението на много православни християни, Серафим е бил чудотворец.