Археологът наблюдава строителните дейности върху исторически терени.

Веднъж наблюдавах разкопките в централната част на града. Когато дойде време за обяд, всички машини спряха. Тъй като бях свикнала с шума, настъпилата тишина бе изненадваща за мен.

Изведнъж чух автомобилите, клаксоните им, църковната камбана в далечината…. Колко ли поколения бе призовавала тя? Колко хора са отивали на църква, когато а чуели нейния звук?

Тишината ми даде възможност да чуя камбаните. В този шумен свят ние се нуждаем от тишина, за да чуем Бога.

Когато сме изплашени, търсим място, къде да се скрием, но ако слушаме внимателно, в тишината ще чуем Божия глас, Който ни призовава да оставим страха и да поемем по пътя на служението.

Господи, упокой сърцата и умовете ни, за да чуем Твоя глас и да отидем там, където ни изпращаш.

Ние сме поколение с болести, които никой не може да изцели, поколение с проблеми, които никой не може да реши. Всичките ни краткотрайни успехи се поглъщат от сянката на нова и ужасна криза.

Това се случва не само с невярващите, но и с вярващите. Така не трябва да бъде, но то се случва. Вярващите умират от същите болести, които разрушават хората от този свят. Измъчват ги същите проблеми. Много вярващи живеят без надежда, както и останалия свят.

Защо? Защото единствената надежда на човека е вярата в Исус Христос. А повечето от християните не знаят как да живеят с вяра.

Вместо да изпълняват Божието Слово и да живеят с вяра, те са натъпкани с религиозни традиции и предразсъдъци.

И когато дяволът застава срещу тях с немощ, болести, депресия или развод, те се оказват безпомощни в тази ситуация и позволяват тя да ги разруши. Те просто не знаят какво да правят.

„Людете Ми загинаха от нямане знание“.

Но вие знаете, че вашата надежда е Исус Христос. Доверете му се. И кажете на хората от този свят, че тяхната надежда е в Исус.

Исторически е запазена традицията на дърворезба върху чемшир. Този вид изкуство е било прехвърлено от Средновековието в наше време. Днес съществуват единици майстори в това дело. Важното е, че това умение продължава да съществува и се предава от поколение на поколение.

Размерът на молитвениците е не по-голям от гръцки орех. Собствениците им, като правило, са най-богатите хора в Северна Европа.

Това бил своеобразен символ не толкова на вяра, но и на състоятелност.

Такива молитвеници се носели на пояса или вместо молитвената броеница.

Вътре в тях имало известни религиозни сцени.

Такива молитвеници могат да бъдат намерени като единични екземпляри на изложби, в музеи или частни колекции.

Една от основните атракции в Мюнхен е Нимфенбург. Той е бил лятна резиденция на баварските владетели.

Замъкът е построен в бароков стил. В строителството му са взели участие пет поколения на Вителсбах.

Освен това, през 1715 година парковата зона на двореца била възстановена във френски стил.

В интериора на дворецът вниманието на туристите се привлича от Голямата зала, проектирана в стил рококо, украсена с уникалните фрески на Цимерман и Галерията на красавиците, където се намират портретите на 36 от най-красивите мюнхенски жени.

Освен това, посетителите на двореца дълго се възхищават на Лак кабинета, с червените и черни лакирани китайски панели.

Сред експонатите изложени в двореца, поразява великолепната колекция от карети, конни впрягове и шейни. Сред тях се намира каретата на крал Людвиг II. Интересна е и колекцията от порцелан, чийто експонати са произведени в местната манифактура.

При юпик има специфично разпределение на отговорностите.

Жените живеят в домове наречени „ена“. Тяхната задача е да обучи по-младото поколение.

По правило, такива домове се съединени чрез тунели с главните домове, където живее общността.

Жените ветерани учат девойките на всекидневни дейности. Разказват им как да се грижат за стопанствата си, да шият, да готвят риба, да плуват с каяк и да играят на игри.

Момчетата до 5-6 години живеят с майките си. След това ги отделят в други домове, наречени „касик“, където живеят само мъже.
Има и друга особеност в обучението на младите хора: всяка зима в продължение на два месеца, момчета и момичета преминават през „универсална подготовка“. Така момчетата придобиват шевни и готварски умения, а момичетата се учат да ловуват и други занаяти, които ще им помогнат да оцелеят в трудни условия.

Пролетта и лятото младежите прекарват в „рибни лагери“, а през зимата живеят в селото.