Девет часа остана на крака. Безброй удари с жестокия бич, завършващ със малки стъкълца, израниха гърба Му.
Можеше всеки момент да изгуби съзнание, но адреналина, предизвикан от безпокойството Му, Го накара да се напрегне, докато се изкачваше към Своята Голгота.
Положиха Го на главната греда и дръпнаха ръцете Му в страни върху поставеното на кръст четвъртито дърво. Той не се съпротиви, когато гвоздеите се врязаха в ръцете му. Само силна болка се изписа върху лицето Му.
Екзекуторите с раздразнени гласове разпъждаха тълпата.
Скърбяща жена крещеше името Му. Тя протягаше отчаяни ръце, но войниците и изтласканите люде я избутваха назад, където тя примря омаломощена на земята.
– Майка Ми, – прошепнаха пресъхналите Му устни.
Шумът от войниците и продължителните викове на разпънатите жертви удавиха всичко останало.
Той се напрегна от поредния удар на чука, прикрепящ дървената подпора към гредата за нозете Му.
Беше обречен на бавна и сигурна смърт, но любовта Му Го успокои.
„Това е израз на голямата Ми обич към вас, неразумни люде, – помисли си Той. – Има ли смисъл да се съпротивлявам? Не трябва да се отказвам. Трябва да издържа до края“.
Привързаността на Отец към човечеството завърши с този акт на себеотдаване.
– Татко, прости им! – извика Той от кръста. – Те не знаят какво правят.
Ако беше само човек, отдавна щеше се изчерпи, но Исус, Божият Агнец, през Който, както преди, напълно протичаше животът, извика с ясен, звънък и тържествуващ глас:
– Свърши се!
Жертвата за нашите грехове бе направена. Грехът ни бе простен! Чувството за вина бе изкупено! Сега ни се предлага вечен живот!
Всичко свърши! Цената бе платена!