Инженер и дизайнер Олаф Дигел отдавна се интересувал от 3D-печат на музикални инструменти. В неговото порт фолио има саксофони, ударни инструменти, даже има и китара.

Обикновено Олаф работи с пластмаса, но този път създал метална китара адаптирана към  Саул Хъдсън.
Инструментът е наречен „Heavy Metal“. Въпреки че е от метал, тя не е тежка и се вписва перфектно в стила на „хеви метъл“, както по външния вид, така и по звук.

Китарата е направена от алуминиева сплав благодарение, на което тежи само 3,7 кг. Формата на корпуса е взаимствана от телевизията, за орнаменти служат бодлива тел и рози в стил  Gun’s & Roses.

С производството на металния корпус се е заела компанията  Xilloc, използваща лазерно синтеровани 3D-принтерите EOS M400.

Декоративни дизайн е проектиран в SolidWorks. Първоначално китарата си е спечелила прякора „Война и мир“, но името „Heavy Metal“, изглежда по-подходящо и точно.

Сърцевината на корпуса, към която се прикрепя кленовия гриф, пикапите и моста са изработени от дърво.

Фрезоването на сърцевината е отнело около един ден. Обработката на металическия корпус, напечатан изцяло, е отнело около седмица, поради сложността на геометричната фигура и неопитността на дизайнера с 3D-печатни метални изделия.

Отделянето на подпорките ставало ръчно и това отнело на Олаф три или четири дни, а още толкова отишло за шлифовката, допълнителна обработка и полиране до приятна за допир повърхност.

Известно е, че този лак при всеки майстор си има своите отличителни особености, които никой не може да повтори.

Много специалисти смятат, че упадъка в направата на цигулките се дължи на изчезването на боровия балсам и „драконовата кръв“ – прозрачна тъмночервена смола, разтворима в етерични масла. Твърди се, че старите майстори са добивали лак от сандалово дърво и шафран. Лакът и дървото са били най-важните компоненти.

Френският учен Жак Савар доказал, че скоростта на разпространение на звука в дървесина от ела превишава тази във въздуха 15 пъти. По-надолу в инструмента обикновено се слагало клен. Черното дърво се използвало за гриф…….

За два века почти напълно изчезнали „музикалните“ гори. За да се намери сега подходящо дърво, трябва да се обиколят пазарите и да се изкупят стари столове и пейки.

Каквато и „дисекция“ да са правили на старините цигулки, дори са ги и копирали, но досега никой не достигнал „приказното“ им звучение.

А нима може да се повтори това вълшебство?