Тя бе малко, бедно, мексиканско момиче. Край него хората носеха дарове, за да ги поднесат на статуята на Исус в местната църква.

– Толкова много искам да Му подаря и аз нещо, – с болка казваше момичето, – а нямам нищо.

Някой я посъветва:

– Набери крайпътни треви и цветя. От тях направи букет и Му го поднеси.

– Той няма ли да приеме това за подигравка? – попита плахо момичето.

– За Христос не е важен дара, а как го поднасяш. Той приема всеки дар, стига да е от сърце.

Момичето се усмихна. Надеждата огря сърцето ѝ.

Събра треви и цветя край пътя. От тях оформи букет. И тръгна към църквата, притиснала до сърцето си скромния букет.

Наоколо хората започнаха да ѝ се подиграват:

– Какво е това? Букет от плевели.

– Тя подиграва ли се с Исус?

Момичето вървеше смело напред, вдигнало глава. Очите му бяха насълзени, но то не искаше да ги забележат.

Когато стигна до олтара, коленичи, поднесе скромния си букет в краката на статуята и тихо каза:

– Исусе, нямам друго какво да ти поднеса, но ти го давам от цялото си сърце.

И стана чудо.

Всички ахнаха.

Плевелите се разтвориха и цъфнаха в прекрасни червени цветя.

Днес това цвете наричат Коледна звезда, а в Мексико и Гватемала цветето на Святата нощ.

Днес Исус ви кани да му подарите сърцето си.

Какво чакате?

Няма по-хубав дар от това за Рождения Му ден.

Днес Тони помагаше на майка си в почистването на градината от плевели.

– Ау, – извика Тони.

– Какво стана, – майка му веднага се приближи до него.

– Убодох се, – Тони стискаше пострадалите си пръсти. – Тези тръни, не мога да се справя с тях. Бодат, трудно се изкореняват и на всичкото отгоре са много нагъсто.

Майка му поклати тъжно глава:

– Ужасно нахални са и много пречат на растенията. Спират достъпа на слънчева светлина. Крадат хранителните вещества от почвата. Заради тях, растенията не получават достатъчно вода.

– Ужасно бодат и ми причиняват силна болка, – оплака се Тони.

Майка му се усмихна:

– Знаеш ли, Исус сравнява грижите, ненаситността ни за нови и нови преживявания и притежания с тръни. Те също ни носят болка и страдание. И ние се суетим около тях, а на нас всъщност ни е нужна светлина, изразяваща се в Божието присъствие, както вода и храна, които са Божието Слово.

– Хубаво сравнение, – Тони се почеса по главата.

Майка му закачливо го попита:

– Кои са твоите тръни, които те задушават?

Тони наведе глава и си призна:

– Много са.

– Чисти ги докато е време, защото много ще пострадаш, – посъветва го майка му.

Робот със звучното германско име „Торвалд“ е много способен. Той може свободно да се движи между културите, без да ги поврежда.

Оборудван е с модул за превоз на тежки товари.

В „Торвалд“ са вградени датчици за наблюдение, анализ и оценка на културите и почвата, както и ултравиолетов пистолет, с който могат да се изолират поразените растения и да се унищожат плевелите.

Замисленият като помощник на учения агроном в лабораториите на „Торвалд“ той ще може в близко бъдеще да замени фермера в повечето рутинни работи и ще повлияе на заплащането на труда на селскостопанските работници.

От няколко дни само валеше, но днес слънцето радостно се усмихна. И Гео реши да посети приятелят си Пламен.

Когато влезе в двора на Пламен, Гео завари приятелят си да се труди в градината.

– Какви хубави цветя са израснали в градината ти, – каза Гео.

– Красиви са, но са плевели, – махна с ръка Пламен. – Изсмукват хранителните сокове, които са необходими за подправките ми, които отглеждам.

– Човек би се подмамил по красотата им, – каза Гео, все още загледан в красивите цветя.

– Да, но нарушават баланса в градината ми, – вдигна рамене Пламен.

Двамата приятели се замислиха за малко. Настъпи неловко мълчание.

– Грехът понякога идва в живота ни в „луксозна опаковка“ и привидно изглежда безопасен, – засмя се Гео.

– С времето той изсмуква духовните и жизнените ни сокове, – добави Пламен.

– Питал ли си се понякога? – каза Гео. – По какъв начин съм навредил в живота си, като съм допуснал грехът да пусне корени в мен? И как съм го допуснал изобщо до себе си?

– Установих, – каза Пламен, – че всичко започва, когато се почувствам достатъчен и удовлетворен от постигнатото. И тогава не търся Божието водителство. Не ми се чете от Библията. Нямам желание да се моля.

– Хубавото е, – каза Гео, – че Божията прошка и щедрост се подновяват всяка сутрин.

– Също както и аз изкоренявам тези красиви цветя, за да осигуря пълноценен живот на останалите растения в градината си.

– Ние можем с Божия помощ да се поправим и да не допускаме греха да пуска корени в нас, – възкликна Гео.

– Аз се грижа за полезните растения в градината си, – каза съвсем сериозно Пламен, – но трябва да се погрижа и за себе си. Да изкореня греха от ума и сърцето си и да бъда добър свидетелства с думи и дела за Господа.

Двамата приятели, всеки сам за себе си, бе взел важно решение, което по-нататък щеше да определи духовния им растеж.

Форд в младежките си години бил голям ценител и познавач на добрата храна. В джобовете си винаги носел орехи или стафиди.

Всичко се изменило, когато той започнал да се възприема като тяло на машина, а стомаха си като резервоар на гориво, който редовно трябвало да се пълни с гориво.

След това той загубил интерес към храната. Какво значение има какво ядеш, ако всичко служи само за една цел? И започнал да се храни с диви плевели.

Въпреки, че Форд печелел почти по един милион долара на година, той събирал в градината си различни плевели, като от тях правел сандвичи, подправки за горчица и салати.

Изглежда тази диета му е били от голяма полза. Хенри Форд рядко боледувал и доживял до 83 годишна възраст.