Ирина търсеше удовлетворение в работата си, в дома си, … изобщо в целия си живот, но не успяваше.

– Сърцето ми е празно, – каза веднъж на приятелката си Моника. – Къде е любовта, смисълът на живота, щастието, …?

– Ти черпиш вода от неправилния кладенец, – засмя се Моника.

– Не те разбирам, – вдигна рамене Ирина.

– Ти взимаш вода от кладенеца на света, в който има популярност, притежания, политика, власт, престиж, слава, богатство, кариера, признание, репутация, развлечения, почести, ….., но колкото и да пиеш от него пак отново ще ожаднееш. Ако търсиш удовлетворение в такъв кладенец, си губиш времето.

– Какво предлагаш тогава? – Ирина смръщи вежди предизвикателно и сложи ръце на кръста.

– Нужна ти е Живата вода на Исус Христос, – спокойно обясни Моника. – Ако пиеш от нея, никога няма да ожаднееш.

– Наистина ли няма да ожаднея? Сигурна ли си?

– Пробвай и сама ще се увериш.

Пепи и Дани бяха много развълнувани:

– Ще ходим да видим акулите.

– Някои са ги галили.

Майка им Мариана бе много неспокойна и притеснена от приказките им, особено желанието им да погалят акулите, но беше им обещала, че ще посетят заедно аквариума и тръгнаха.

Когато стигнаха там, Мариана попита един от служителите:

– Тези същества някога да са откъсвали пръсти?

– Не се притеснявайте, госпожо, акулите скоро са били хранени, а след това им е дадена допълнителна храна.

Малко успокоена Мариана въздъхна:

– Няма да хапят, защото не са гладни. Това е добре.

– Има една поговорка, – засмя се служителят, – „Наситената душа се отвръща и от медена пита, а на гладната душа всичко горчиво е сладко“.

Гладът, това чувство на вътрешна празнота, може да намали нашата проницателност, докато вземаме решения. Убеждава ни, че е добре да се задоволяваме с всичко, до което можем да достигнем, дори и да отхапем от някого.

Бог иска да живеем живот, който не се ръководи от нашите апетити. Желанието Му е да бъдем изпълнени с Христовата любов. Така всичко, което правим да идва от мира и стабилността, която Той ни осигурява.

Когато сме безусловно обичани, ние ставаме внимателни спрямо „сладките“ неща в живота като постижения, притежания, …

Само връзката с Исус носи истинско удовлетворение.

Индусът Саду Сундар Синг разказвал, че по време на пътешествието си в Хималаите, веднъж седял на брега на малка река. Взел един камък от водата и го разбил, за да види дали отвътре е мокър. Оказало се, че е съвсем сух, независимо от това, че толкова много години е лежал във водата.
Има такива сърца, твърди като камък. Те живеят в Бога, защото Бог е вездесъщ, но Той не живее в тях. Сърцето трябва да прилича на гъба. Гъбата потопена във вода я попива. И въпреки, че гъбата не е вода и водата не е гъба, гъбата съдържа водата и водата изпълва гъбата. Така и сърцата ни трябва да бъдат в Бога, изпълнени с Него.
Всеки, който има взаимоотношения с Исус Христос, е едно с Бога, както дете с баща си. Можете да имате доста обширни познания за Него, но всички те са абстрактна информация, докато ние не се срещнем лично с Господа. Само личната среща с Христос и истинското общение с Него оживява познанията ни с Бога.
Без Исус Христо животът ни е горчив в този свят. По-добре да бъдем лишени от всички светски изобилия, но да бъдем с нашия Господ. Лишението от Бога не може да се възнагради с нито едно от притежанията на този свят. Нищо няма да загубиш, ако придобиеш Исус Христос.
Колко е хубаво да ставаш сутрин и да усещаш, че Той е с теб. А вечер, когато залязва слънцето да се потопиш в Божия мир.
Нищо няма да загубиш, ако придобиеш Исус Христос.