Излязоха от училище и понеже времето беше хубаво, решиха да се разходят в градската градина. Седнаха на една пейка, над която висок многогодишен клен хвърляше шарена сянка.

– Знаеш ли какво сънувах тази нощ? – попита Лора.

– Пак ли някои от твоите кошмари! – засмя се предизвикателно Динка.

– Е, не беше чак кошмар, – нацупи се Лора.

– Не се сърди, разказвай, – подкани я Динка.

Лора погледна напред с невиждащи очи. Картините от нощта оживяха в съзнанието ѝ и тя започна да разказва:

– Бях в една огромна стая. Приличаше на фабрика. Там имаше много интересни машини, някои от тях бяха недовършени, други абсурдни. Принципите на механиката бяха тотално объркани. Тези машини едва ли щяха да работят някога както трябва.

– На кого принадлежаха? – заинтересована от разказа ѝ попита Динка.

– „Това са недовършените ти дела“, каза ми един човек облечен в сини дочени дрехи.

– Спомним си, че като малка желаеше да станеш изобретатаел, – намеси се Динка.

Лора събираше всякакви механизми, чертаеше планове, но все не я удовлетворяваха и ги захвърляше нанякъде. В училище беше много добра по физика и математика, а неспокойната ѝ душа все нещо търсеше, искаше да твори, да изобретява.

– Представяш ли си, – каза с тъга Лора, – тези гротескни машини бяха продукт на онова далечно време. Те стояха там и очакваха да се погрижа за тях.

– Мислите приемат форма, – започна философски да обяснява Динка, тя обичаше да наставлява, коригира и поправя другите, – колкото я по-ясна идеята, толкова по-ясна е формата. Не бива да се оставят недовършени идеи и проекти. Те трябва да се разрушават. Защото хабят енергия, която ти би могла да използваш за друго по-полезно нещо.

  – Трябва да мисля съзидателно. Такива приказки съм чувала не веднъж, – сбърчи вежди Лора. – Дразни ме тази мания, всичко да бъде напълно завършено и всяко нещо предмет или мисъл, да се поставят точно на мястото си. Погледни светът наоколо, всичко е хаос.

– Възможно е всеки от нас да има такива хангари,  – замисли се Динка, – претъпкани с провалени начинания и безумни изобретения.

– Я си предстви,  – започна да имповизира Лора, – че има стаи пълни с миризми, вкусове, жестове и безполезни думи или задръстени с глупави намерения.

– Представям си една голяма камбана, която чудовищно звъни и напомня за всеки провал и неуспех, – малко тържествено каза Динка.

Небето се забули с облаци. Подухна хладен вятър и двете момичета забързаха за домовете си.

Е, те вече щяха да внимават за делата си. Вероятно всяка от тях си бе дала дума, че ще завършва всичко, което започнеше и нямаше да се спира на безполезни мисли, а ще ги унищожава.

Когато сърцата ни са всецяло предадени на Божията воля, ние се радваме, че Той ни използва така, както Му е угодно. Нашите планове и желания започват и съответстват на Неговите замисли, затова му позволяваме да ни води, където иска.
Нашето усещане за радост, удовлетворение и пълнота в живота нараства независимо от обстоятелствата, ако ние изцяло се предадем на Божията воля.
Животът на християнина трябва да бъде изпълнен с радост. Християнството има за цел да улесни, а не да съсипва живота на хората. Служението на Христос бе служение на радост. Библията ни учи, че християнинът има неотменимо право на мир и радост на лицето си.
„Много по-мощно би било свидетелството на християнина в света, – пише Еми Кармайкъл, – ако той изглеждаше малко по-щастлив“.
Истинският вярващ може да се познае по радостното лице.
Могат ли околните да видят чрез тебе Христовата радост?

Космическите продукти, се отличават от обичайната храна, която ядем, особено по състав, производство и пакетиране. Най- добрите готвачи и учени са разработвали храните за космонавтите.
Първият човек, който е изпробвал космическа храна непосредствено на орбитата около Земята, разбира се е Юрий Гагарин.
Независимо от това, че неговият полет е траел само 108 минути, космонавта не успял да огладнее, но в плана за изстрелването фигурирало и хранене. Все пак това бил първият полет на човек в орбита около Земята.
Учените изобщо не знаели дали космонавта нормално ще може да се храни при нулева гравитация или как ще приеме организма храната.
Като опаковки за храната били използвани тубички, които успешно били изпробвани в авиацията. В тях имало месо и шоколад.
Вече Герман Титов по време на 25 часовият си полет пълноценно се е хранел три пъти. Неговото меню се е състояло от три ястия: супа, пастет и компот.
Но когато се върнал на земята се оплаквал от виене на свят от глад. Така за далечното бъдеще специалистите по космическо хранене се заели с разработването на специални продукти, които да бъдат максимално хранителни, ефективни и добре асорбиращи се от тялото.

Ние живеем в много толерантно спрямо греха общество. Интернет, рекламата, телевизията, … всичко това излива върху нас поток от чувственост. „Ако това ти е приятно, направи го!“ – такъв е станал нашият национален девиз.
По-добре чуйте хората, които са дошли при Христос, оставайки тежките си грехове. Те ще ви кажат, че много съжаляват за миналото си и за това, че не са дошли при Христос по-рано.
Много са книгите, в които се разказва за хора, които са извършили ужастни престъпления и са оставили неморалността и развратеността си. Ние се радваме за тях, защото Христос ги е изкупил и им е простил.
Но колко хубаво би били, ако бяха избегнали тези грехове още в самото начало!?
Божият план за нас не се е променил.
Тайната на чистотата за нашите сърца е в Бога. Ако ние от цялото си сърце сме предани на Христос, ние по всякакъв начин ще избягваме всяка нечистота и ще се стремим да очистим сърцата си чрез Божието Слово и Святия Дух.

Макаци станаха неочаквана пречка за развитието на Интернет в Индия, най-вече в град Варанаси, намиращ се в северната част на страната.
В съответствие с плановете на индийския премиер Нарендра Моди за подобряване на интернет услугите в страната, градските власти започнали да се разширяват оптичната мрежа.
Индийското ръководство е планирало в следващите три години, да достигне до 700 000 km широколентов кабел в цялата страна, за да се свържете с интернет 250 000 селища. За това е трябвало да бъдат заделени около 18 милиона долара. Въпреки това, маймуни ядат оптичните кабели, предотвратявайки тези планове.
„Ние не можем да премахнем храмовете, в които живеят маймуните, които дъвчат жиците“ – заяви един от инженерите, с когото са разговоряли журналисти.
Варанаси е известен в Индия не само като парламентарен избирателен район на Нарендра Моди, но и като свещен град, чиято възраст е над три хиляди години. Всяка година тук, на брега на Ганг, идват милиони посетители и поклонници. Много от посетителите, както и местните жители почитат маймуни като свещени животни и често ги хранят. Но очевидно, маймуните проявяват по-голям интерес към кабелите, отколкото към угощението предлагано им от туристите.
Властите не искат да изгонят маймуните, защото могат да предизвикат недоволството на гражданите.
Прокарването на интернет кабели под земята също е неудобно, защото жилищата в пренаселения град са много близко едно до друго. Впрочем, за развитието на интернет комуникаците пречат не само макаците, но и постоянното прекъсване на електроснабдяването.