Ако имате домашен любимец, тогава със сигурност си спомня този пълен с копнеж поглед. Тъжното му лице, което ако можеше, би се разплакало.

Да това е времето, когато вашият домашен любимец разбира, че се готвите да тръгвате нанякъде.

Тогава можете да откриете нещо интересно в куфара си преди да тръгнете.

Още веднъж обмисляте, какво сте опаковали, дали не сте забравили нещо, за това отново проверявате нещата. Отваряте куфара си, а там се е настанила котката ви сред багажа ви.

Представяте ли си лицата на митницата или на летището, ако открият такива „изненади“ в куфара ви.

За това бъдете внимателни, за всеки случай проверете още веднъж вещите си, в противен случай кой знае какво ви очаква ….

Погледнете тези малки топли очи, които сякаш ти казват:

– Уверен ли си, че не мога да дойда с теб?

Един човек пожелал да отмъсти на друг, затова купил змия, надявайки се да направи така, че змията да ухапе обидилия го.

През нощта, за да не го види никой, обиденият отишъл при ловеца на змии. Избрал първата попаднала му змия, платил за нея и я сложил в пазвата си, за да скрие непочтените си намерения от любопитните очи.

Той се надявал в скоро време да срещне този, който го е обидил и да направи така, че змията да го ухапе. Но съдбата решила друго и обиденият дълго трябвало да очаква тази среща. През цялото това време той носел змията  в пазвата си.

Когато накрая срещнал този, който го обидил, той привел плана си в действие. Ухапаният извикал от болка

– Защо викаш? – попитал обиденият. – Аз дори не плача.

– А защо трябва да плачеш? – триейки ухапаното място, попитал ухапания.

– Погледни тялото ми, то цялото е нахапано от тази твар, която носих в пазвата си, докато те срещна.

Обиденият разтворил дрехата си и показал раните по тялото си.

– Хубаво е, че змията не е отровна, – каза обиденият.

– И какво, струваше ли си? – попита ухапания.

Две жени се разхождаха по крайбрежната част на града. Обикновена разходка, с участие в шеговит конкурс и спечелена играчка, за постигната победа в него.

Жените бяха спечелили огромен мечок, който приеха със смях, като награда за ловко хвърляне на стрелички по балони.

Радвайки се по детски, жените започнаха да се оглеждат за някое дете, така че играчката да си намери свой господар.

Скоро те видяха малчуган на около пет години, който здраво стискаше ръката на баща си, а в същото време риташе гладко камъче, което със звън се удряше в бордюра и отново се връщаше в краката на момчето.

– Виж какво мече, – без да се уговарят двете жени отидоха при детето. – Харесва ли ти? Взимай го, твое е! Радваме се, че можахме да те ощастливим с тази играчка.

След известно мълчание, момчето изрече обичайната дума за такива случаи:

– Благодаря.

В тази внезапно оформила се компания всички се усмихваха, освен бащата на момчето, който гледаше към пода и за изненада на всички в очите му се появиха сълзи.

– Това е първата дума, – каза бащата, – която синът ми произнася след дълго мълчание. Когато баба му почина той спря изведнъж да говори.

Благодаря, обикновена дума, която за много се оказва доста сложна по различни причини. За някои тя е просто вежливост, други и придават религиозно значение, а тя е просто съкращение – благо даря на някого.

Много е лесно да се съсредоточим към проблемите в нашия живот, но тогава можем да пропуснем благословенията си. И така вместо да се радваме в тези ситуации ние страдаме.

Ще ви покажа това с пример. Имахме голям финансов натиск. Противопоставях се на проблема с вяра. Сражавах се чрез Божието Слово в молитва, но едно не разбирах. Времето, когато проблемите изглеждаха толкова големи, благословенията бяха още по-големи.

Това време бе време на пробив, време на радост. Но аз не разбирах това, защото бях заета с проблема. Виждах само натиска и страдах, а трябваше да викам от радост изпълнена с мисълта за победа.

Но Бог ме събуди. Показа ми благословенията и ми напомни, че проблемите са временни, рано или късно те ще се решат, а Бог и Словото Му остават същите.

Ако в последно време преживявате трудности, отворете широко очите си, за да видите благословенията. Вие много по-ефективно ще се сражавате с проблемите си, ако прославяте Бога за решението, което вече ви е дал.

Престанете да гледате на проблема, огледайте се наоколо и скоро ще викате радостно, предвкусвайки победата.

Валери имаше малко красиво канарче. Всеки ден се грижеше за него и слушаше веселата му песен. Слагаше му в хранилката канарено семе, рапица, нигер, просо, коноп. Понякога разнообразяваше храната му с листа от глухарчета, сварено яйце, покълнали семена, настърган морков, грозде.

Когато се чудеха с баща си къде да поставят клетката на канарчето, дядо Васил ги посъветва:

– Не трябва да е на пряка слънчева светлина, да се избягва и място, където е течение. Внимавайте да не се слага там, където минават много хора и биха могли да стреснат птицата.

Чичо Марин добави:
– Най-добре е клетката да се постави на нивото на погледа, но не по-ниско, защото птицата се плаши.

– Забравете кръглата клетка, – развика се Добромир, – те са най-лошия избор за вашия любимец.

– Хубаво е дъното на клетката да се покрие с пясък, – каза дядо Васил, – добре е за храносмилането на птицата.

– Дядо, да знаеш как хубаво пее само, – каза въодушевен Валери.

– Явно канарчето е мъжко, – засмя се дядо Васил. – Женските издават само един монотонен звук.

Веднъж канарчето замлъкна, поомърлуши се и въпреки всички грижи на Валери, то умря.

Момчето дълго държа изстиналата малка перушинена топка и плака.

Отиде при дядо си и със сълзи на очите му каза:

– Дядо, нашият песнопоец си отиде. Няма да слушаме вече песните му.

Старецът прегърна внука си.

– Не плачи, ще купим друго, – старият човек се опита да го успокои.

Но Валери бе неутешим.

– Защо такава красива птица, която е донесла толкова много радост със своите песни, – подсмърчаше Валери, – се превръща в безжизнен труп? Това е толкова жестоко.

Дядо Васил погали внука си по главата и каза:

– Успокой се, малкия, има и други светове, където може да се пее….

Очите на Валери блеснаха, той видя своя любимец кацнал на клонче, изливащ невероятни трели, такива, каквито той не бе го чувал преди да реди…..